Книжният еквивалент на горещ шоколад

Отново се завръщам след два месеца отсъствие и то не с какво да е, ами с книжен пост. Най-любимият ми жанр е YA contemporary romance, което, да знам, звучи малко лигаво. Въпреки това, преминала през много смехотворно написани и меко казано банални истории, съм тук с няколко книги, които със сигурност си заслужават.

Започвам с нашумелия напоследък роман на Тахара Мафи, а именно- A very large expanse of sea. Следваме историята на Ширин, шестнадесетгодишна тийнейджърка, която има тежката задача да се справя с училище и живота като цяло една година след 9/11. Разбира се това, че носи хиджаб, само прави ежедневието й още по-тежко. Ширин се мести от училище на училище, търпи подигравки и обиди, но дали този път ще е различно? Както можете да се сетите, съдбата й праща едно крайно очарователно момче. Книгата абсолютно си заслужава множеството хвалби и със сигурност е задължително четиво за любителите на красивия стил на писане на авторката. Посланията, които тази история носи със себе си, са безкрайно важни, а фактът, че са предадени по толкова увлекателен начин, е един огромен плюс.

Следва още една всеизвестна писателка- Дженифър Л. Арментраут. Честно да си призная не съм фен на поредицата "Лукс", но If there's no tomorrow със сигурност успя да ме грабне още с първото си изречение. Главната героиня- Лина, е влюбена в най-дорбия си приятел откакто се помни. Естествено, обичайно за УА романите, приятелството прераства в нещо повече. Тъкмо когато си мислиш, че няма какво още да те изнерви освен главните персонажи, които не искат да си признаят чувствата един на друг, БУМ! Перфектното четиво за дъждовен следобед.

Третата ми гореща препоръка е Starry eyes на Джен Бенет. Въпреки че съм фен и на друг неин роман( Alex, approximately) бих казала, че този ми допадна с една идея повече. Включва, не пак, а отново, тропът с влюбени най-добри приятели. Но, плот туист, този път са жестоко скарани влюбени най-добри приятели. Ако сте в настроение за драма(семейна, приятелска, любовна), излети в планината, hot make out сцени(отново в планината) и добра доза смях със сигурност не се колебайте!


И последни, но със сигурност не на последно място, са две книги от една и съща писателка- Ема Милс. Става дума за Foolish hearts и This adventure ends, като предпочитам първата малко повече. Най-голямото предимство на авторката са изключително саркастичните главни героини, които успява да напише така умело. Може би тези два романа са най-забавни от всички дотук изброени, именно заради саси момичетата, от чиято гледна точка се разказват историите. Отново драма, любов, приключения и много забавление.

Ако сте чели някоя от тези книги или имате подобни препоръки-пишете ми, за да разискваме темата надълго и нашироко :)

Favourite shooting locations in Sofia

Доста мислех относно това как да структурирам този пост. Честно казано, още не съм сигурна дали ще се получи достатъчно добре, но въпреки това се надявам да бъда полезна поне на някаква част от вас. Тъй като фотографията ми е хоби, винаги съм в търсене на нови и интересни места, където биха могли да се получат добри снимки. Знам, че много хора твърдят, че локацията често не е от значение, стига човек да е талантлив и иновативен в правенето на фотографии. Въпреки това съм наясно, че повечето от нас не са достатъчно опитни, нито пък имат професионална техника, с която да постигнат подобно нещо на не особено приветливи локации. Ето защо седнах и се разтърсих из снимките си от последната година с надеждата, че ще успея да ви дам някои свежи идеи и да ви вдъхновя.

*Всички кадри са заснети с моя верен Nikon D90*

Ще започна с еднo клише, а именно огромният брой интересни врати, разположени из целия център на столицата. Принципно най-големите и достъпни се намират около Народния театър, където са разположени много от по-внушителните сгради в центъра.

Следващият ми фаворит са витрините. Гарантирам, че винаги, когато излезете на разходка, ще попаднете на някой затворен магазин, голяма остъклена стена или врата. Възползвайте се смело от тях, защото с достатъчно въображение могат да се получат добри снимки дори пред най-обикновена черна витрина.

Нека не забравяме и цветарските магазини, както и огромните саксии, които са разположени навсякъде. Винаги могат да станат добри портрети, когато главата ти е (почти) навряна в красивоизглеждащо цвете.

Напоследък обичам да позиционирам някого по средата на улицата и да нащракам стотина снимки от много различни ъгли. Особено с настъпващата есен, когато всички дървета ще се обагрят в различни цветове, този метод ще върши много добра работа.

И накрая, но не на последно място, ще поставя Ларгото на София. Това е може би най-изтърканото предложение, което мога да дам, но там има много опции за заснемането на интересни кадри. С малко повече креативност биха могли да се получат доста добри снимки дори с помощта на най-обикновен телефон.

Много се надявам да съм ви дала някакви идеии с тази моя публикация. Ако имате съвети или коментари, непременно изкажете мнение. 

ПП винаги търся нови хора, с които да снимам, ако някой проявява интерес ;)

To all the boys i've loved before: movie review

Това ревю съдържа спойлери за филма и книгата

Вероятно повечето от вас знаят, че наскоро излезе филмовата адаптация по книгата на Джени Хан "До всички момчета, които съм обичала". Една от най-очарователните, забавни, сладки и близки до сърцето истории, които съм чела. Разбира се винаги го има онзи страх, че филмът няма да бъде толкова добър, колкото книгата. Все пак сме свидетели на немалко подобни случаи (класическият пример за това е Пърси Джаксън). Въпреки това не мога да бъда по-щастлива, че очакванията ми бяха надминати! Всяко едно нещо- от актьорите, през сцените, та чак до облеклата- беше перфектно.

Нямаше как да не добавя
една с Джени Хан

Лара Джийн и Питър Кавински са сърцето на този филм. Химията между актьорите и самият факт, че съвпадат толкова добре с описанията на персонажите в книгата, ме караха да се усмихвам през цялото време. И не говоря само за външния им вид,а и за душата, която влагаха в своята игра. Мисля, че благодарение на Ноа Сантинео и Лана Кондор успях да обикна двмата главни герои повече и от преди. Не мога да не спомена и актьора, който играе ролята на Джош. Честно казано, никога не съм могла да поставя точно лице на този персонаж, но сега, препрочитайки книгата, си го представям много ясно. Спомням си, че когато за първи път разгърнах страниците на романа, въобще не харесвах чаровния съсед на Лара Джийн, но благодарение на екранизацията успях да погледна на него с други очи. Кити и Марго също много да ме впечатлиха- репликите им, видът им, всичко. Актрисите, заемащи ролите на Крис и Джен със сигурност също заслужават овации.

the song sisters

Имаше както премахнати, така и добавени сцени. Много исках да видя главата, в която главните герои се маскират като Питър Паркър и Чо Чан за Хелоуин, но за жалост тя беше една от изпуснатите. Началната сцена, включваща Лара и Джош, ми е личен фаворит. Заедно с момента, в който Питър взима любимия й ластик и обещава, че ще го пази(в книгата просто го хвърля) и сцената, в която Лара има heart to heart с баща си в закусвалнята. Сигурна съм, че всички, които вече са гледали филма, ще се съгласят, че сцената с джакузито беше невероятна, както и големият финал.

Може ли да обсъдим колко са сладки всичките
off set снимки на актьорите,
които успяват да стоплят замръзналата ми душа

Искам да обърна специално внимание на факта, че цялата обстановка беше идеална. Къщата, стаите на момичетата, дори училището- точно както си ги представях. Тоалетите на Лара Джийн също бяха прекрасни, а някои от тях бяха точно като в самата книга.

Със сигурност искам да чуя вашето мнение :)
За тези, които още не са гледали филма, или не са чели книгата- заемайте се!

Очарователният край

 *ето и две от любимите ми песни, включени в саундтрака на филма*

Music, music, music

От около месец насам се двоумя дали да публикувам такъв пост. Тази година досега е най-добра по отношение на откриване на нови песни, изпълнители и като цяло разширяване на музикалните ми хоризонти(така да кажем). Ето защо взех решението да споделя с вас своите фаворити, въпреки че съм сигурна, че повечето от тях ще ви бъдат познати.

image: astralwerks.com

Ще започна с моя номер едно изпълнител за 2018-та, а именно- Eden. Текстовете му са това, което ми допада най-много, но честно казано съм влюбена и в почти всяка една негова мелодия. Има и няколко много добри кавъра, най-любимият ми от които е на всеизвестната песен Crazy in love заедно с Leah Kelly. Когато погледна коментарите под неговите песни винаги повечето хвалят гласа му, който със сигурност е нещо изключително. Ако не сте попадали досега на негово парче, горещо препоръчвам XO, Wake up и Sex(моят личен фаворит).

image: battlewind.co.uk

Втора в списъка е наскоро нашумялата Billie Eilish, за която съм сигурна, че всички сте чували. Въпреки текстовете й да клонят леко към психопатската страна на нещата, отново те са ми любимата част. Помага и фактът, че момичето често се облича доста развлачено(моят любим стил). Няма да пропусна и тук да отбележа както инсрументала, така и клиповете към песните й(отново на прага на лудостта). Харесвам най-вече Watch и Bellyache, със сигурност ги чуйте, ако още не сте.

Любимият ми албум тази година е Shawn Mendes: the album. Обичам всяка една песен, всяка една мелодия и всеки един лирикс. Въпреки това най-много ми лежат на сърцето Queen, Particular taste и Nervous.

Не мога да не спомена и новия албум на Taylor Swift, за който съм чувала доста на брой различни мнения. Повечето хора от моето обкръжение не са му големи фенове, но на мен много ми допада. Тази промяна в стила й, според мен, беше очаквана, та даже и нужна. Любими са ми New Year's day, This is why we can't have nice things и Don't blame me. 

Мисля, че идва ред на отделните песни, които задължително трябва да спомена. Това са сингъли на музиканти и групи, които не обичам чак толкова, но въпреки това са били неизменна част от плейлист-а ми в Spotify: 

А кои са вашите любими изпълнители?

Trashy person on a budget

Кой да повярва, че след седем месеца отсъствие, ще реша да напиша блог пост?

Здравейте, хора!

Надявам се, че все някой още чете това подобие наблог, защото аз всъщност доста държа на него (личи си по това през колко време публикувам *очевидно*). От няколко седмици насам умувам върху добра идея за блог пост, която да не е на книжна тема. Въпреки това едва днес, докато седяхме с най-добрата ми приятелка в едно изключително приятно заведение в центъра на София ("Двата жирафа"), беше взето окончателното решение. 

Може би знаете, а може би не, но аз съм one giant cheap-ass mess. Ето защо решихме, че перфектната публикация би била един лесен и евтин аутфит, който не изисква нито много мислене, нито кой знае какъв бюджет.

Поради факта, че нямахме фотоапарат, а също и липсата ми на опит в позирането, снимките излязоха малко некадърни. Но, следващият път ще сме по-подготвени, обещавам.

Напоследък доста често се заглеждам по мъжките секции в магазините и реших, че е крайно време да се сдобия с мъжка риза. Но, тъй като, както вече казах, съм  много чийп реших, че ще ми е най-лесно да я трифтна.

Понеже не обърнах внимание на етикета и размера, заплесната от факта, че придобивката ми струваше само 5.50, се оказах с мъжка дреха размер XL. Разбира се, най-логичното решение, което взех, беше да я вържа отпред.

Тук идват на план и очилата, които взех на намаление от Reserved за 8лв. Отдавна имах нужда от нов чифт, но проблемът с голямото ми лице винаги стои на пътя. Ето защо приемам тези евтини, с големи рамки и не-надрани очила като едно малко съкровище.

Отново съм пред шамфъстъчената на цвят стена, гледайки в небесата, както правя на повечето снимки.
Вижда се по-добре чантата ми, която толкова обичам, но е твърде малка за човек, свикнал да ходи с платнени торби (a.k.a. tote bags). И имам един важен въпрос за вас- на кое сте по-големи фенове вие?

За финал ще сложа ето тази снимка, която не можах да реша дали е твърде кринджи, или не.

В София има толкова много красиви врати, пред които човек да се снима, и аз все се ядосвам, че не се възползвам достатъчно от тяхното съществуване.

Осъзнавам, че не съм сложила нито една снимка, на която да се виждат и обувките ми, затова ще ви уведомя, че си бях обула чисто черни високи конвърски.

Искам да благодаря на Цвети, че ме снима и изтръпя, и че намери очилата, когато бяхме в магазина. Също така се чувствайте свободни да изразите мненеито си относно този пост, тоалета и цялата идея- да продължавам ли с подобни начинания?

Лека вечер от мен!