The End

Струва ми се подобаващо последният пост в този блог да е свързан именно с израстването. И тъй като най-добре изразявам мислите си в писмена форма, силно се надявам да се справя със задачата, която съм си поставила. А именно- да се сбогувам.  

Всички сбогувания са достатъчно трудни. В случая, това е сбогуване с главно "С". То дойде някак спонтанно, недомислено, изведнъж. Последните седем години третирах този блог като личен дневник. Сега гледам на него по-скоро като на една своя версия, която малко или много се е "изразходвала". Вече не чета по 5 книги на месец, не ми идва отвътре да пиша цели статии относно сериалите, които са ме впечатлили най-много, стилът ми на писане и начинът на мислене са драстично изменени. Но в името на добрите стари времена, последният ми пост тук е посветен на израстването. 

Да пораснеш е еквивалент на това да се промениш. И, ако трябва да съм честна, аз смятам, че всички ние се променя с всеки изминал ден. А когато погледна назад към годините от написването на първата ми статия тук до сега, виждам промяната във всеки един смисъл. Е, може би предпочитанието ми към любовни романи и фактът, че все още не съм успяла да изгледам повече от пет "сериозни" филма са си същите, но както всичко значително в живота, израстването е редно да бъде опоменато. 

А какво всъщност значи да съм на двадесет години (ментално още на седемнадесет)? Всичко ми се струва едновременно страшно, но и вълнуващо. Ако се огледам около себе си, мога да се похваля с най-добрите приятели, които човек би могъл да пожелае. Въпреки че достатъчно често се случва да обръщам внимание на нещата, които нямам и хората, които съм загубила, си удрям по един ментален шамар и се сещам кое е всъщност важното. Знам, че да пиша ми носи истинско удоволствие, но както и за много други неща, не влагам достатъчно усилия в това занимание. Някак се чувствам сякаш ежедневието ни прави все по-апатични, което допълнително ни подтиква към загуба на мотивация. 

Да си на 20 значи, че разбираш, че твърде много неща не са такива, за каквито си ги мислил. Нищо не е достатъчно очевидно, а едновременно предостатъчно работи са повече от ясни на пръв поглед. Осъзнаваш, че горе-долу никой "възрастен" не знае какво иска от живота, а след това се сещаш, че вече и ти си един от "тях". Тогава те връхлита истинският ужас, защото когото и да попиташ ти казва едно и също: "нямам представа какво се случва". И така хем се успокояваш, че и другите нищо не знаят, хем се възмущаваш, защото схващаш, че се налага да си помогнеш сам на себе си. Ужас!

После следват няколко душевни кризи, една-две екзистенциални дилеми, докато не вденеш, че всичко се свежда до това колко си склонен да предприемаш рискове, да пробваш различни неща и да си позволяваш да грешиш. Бла, бла, бла, абе като цяло празни приказки. Но в крайна сметка мога да заявя, че не трябва да се водим по лошото, че винаги, когато имаме нужда от помощ, трябва да я потърсим и че всичко е временно- емоции, впечатления, та дори и повечето хора в живота ни. Айде заминаха още 3 реда врели-некипели. 

Като за финал ще кажа, че бързо ми стана ясно колко (почти) никой не знае какво и защо прави. Въпреки това, всички продължаваме да търсим някакъв смисъл, нещо, което да ни носи опора. Не спирайте да го преследвате, каквото и да е то. Вярвам, че все в един момент ще "изскочи" от някъде и тогава цялото гонене ще е имало смисъл. 

2019-та в думи

Преди няколко дена моята скъпа приятелка Йоанна каза, че има да ме помоли нещо много важно. Погледна ме сериозно в очите и ми съобщи, че аз просто ТРЯБВА да напиша пост, в който разказвам как е минала 2019-та година за мен. Настоя да има много снимки и да го публикувам до края на декември, нещо като коледен подарък.

Не знам с какво да започна, тъй като тази година определено беше много различна и необичайна за мен. Разбира се имаше хем добри, хем лоши моменти, но като че ли положителното значително надделя.

тази снимка стана случайно

Хората казват, че както започне годината ти, така и ще продължи до своя край. Не знам дали беше някакво странно съвпадение, или просто вселената реши да се изгаври с мен, но със сигурност първи януари зададе тона. На този ден излязох на първа среща и по някаква странна ирония на съдбата това беше най момчешки настроената ми година(което звучи изключително странно, още повече казано от мен, но уви). Със сигурност имах някои интересни преживявания, но като цяло много се забавлявах в това отношение.

дебатирахме в Пловдив

Най-любимата ми част от годината обаче беше лятната ваканция. Предполагам, че за повечето от вас също, но смея да кажа, че това беше най-прекрасното ми лято досега. Не стига, че отидох на море за първи път от няколко години насам, ами след това отидох още веднъж. И то все с невероятни хора, които направиха изживяването още по-незабравимо. Няма нищо по-освобождаващо от това да тичаш вечер по плажа след като си стоял на някоя пейка или шезлонг, пиейки вино и разменяйки всякакви истории.

Бургас

Освен това се повозих на мотор, направих снимки, с които съм много горда, прочетох фантастични книги, работих, пих хубаво кафе, взех си метална сламка, после получих още една, отидох (цял!) един път на зумба и се возих  в спален вагон (да, нямаше сапун във влака и тоалетната беше запушена, но си е цяло преживяване), посетих котешкото кафене и доброволствах.

сестринството

Също така няма как да не спомена едно специално пътуване, чийто маршрут беше София-Пловдив-София-Търговище. То включваше лутане из Квартала, ядене на (доста) прехвалени палачинки, изпуснати фойерверки, гонене из хотелска стая, почивка в един гардероб, леген, специални преживявания в БДЖ, замеряне с пуканки, връщане на избягало куче и нощна разходка покрай езеро. Още по-специален го направи фактът, че както си мислехме, че ще се видим със същите хора чак през зимната ваканция, така ни излезе късметът и това се случи още на следващата седмица. В такива моменти осъзнавам колко приятно може да те изненада животът(без да твърдя, че съм голям оптимист).

три козирога

И все пак дойде време за училище, започнах дванайсти клас и ,въпреки че всички ме увещаваха как това ще е най-готината ми година, през която кажи-речи само ще купонясвам, не успявам почти да намеря време за почивка. Броя дните до ваканцията и се чудя кой бог ни обича толкова, та да я направи цели три седмици.

приключенията с тях заслужават отделен пост

В заключение мога да кажа, че 2019-та беше година на самоосъзнаването в много аспекти, на порастването, на спонтанните пътувания(които въобще не си бях и мечтала да са толкова много) и на излизането от зоната ми на комфорт по безброй начини. Разбира се, надявам се 2020-та да е дори по-приключенска и изпълнена с щастливи емоции, както за мен, така и за вас.

Вдишай дълбоко

Случва ли ви се да имате някаква идея, но просто да не можете да я изразите? В главата ви знаете каква е есенцията на замисъла, но формата и очертанията му си остават размазани? По този начин се чувствам от доста време насам. Имам някаква концепция, виждам основата й, но представа нямам как да я доизградя. В края на краищата, след много лутане в тъмното и скачане от мисъл в мисъл, достигнах до някакво заключение. И то е, че във всичко цари хаос.

Е, ами много ясно, бе, лукова главо. Няма ред без безпорядък и прочее, но въпреки тези добре познати ни факти, ние, хората, много често не знаем кога да спрем. А със сигурност всички имаме нужда за момент да натиснем копчето "изключ" и да се замислим. Да се замислим какъв точно е собственият ни лимит, до къде ни стигат силите, кога си струва да продължаваме да напъваме. Защото, нека си признаем, в заетото ни ежедневие, изпълнено с тонове задачи, напрежение и като цяло много стрес, е трудно да кажеш сам на себе си "стига!".

Затова ми хрумна, че мога да споделя няколко неща, които ми помагат да си изчистя главата, да спра за момент и да си поема дълбоко въздух.

1- Всеки ден, независимо дали е почивен или работен, изпълнен с позитивни емоции или пък с негативно настроени хора, намерете време да застанете на спокойствие някъде и да затворите за малко очи. Постойте така няколко минути без да мислите за абсолютно нищо, концентрирайте се единствено върху дишането си. Това е моята интерпретирана "медитация", която прилагам, за да се успокоя, отърва от стрес, или просто защото знам, че мозъкът ми има нужда от две минути почивка. Според мен, въпреки че често не го осъзнаваме, сивото ни вещество работи на високи обороти през повечето време и дори то има нужда да си "отдъхва" по малко.

2- Ако ви се отдаде възможност, идете на планина. Много от нас прекарват почти цялото си време в големия град, заобиколени от шум, мръсотия и напрежение. И въпреки че аз съм от хората, които винаги ще изберат живота на едно такова място, намирам за изключително терапевтично от време на време да си пречистя мислите на една разходка из Витоша. Сега, няма да се лъжем, на мен това лято тепърва ми предстои някои и друг поход и със сигурност вече ми е време да се заема.

3- За морето важи същото като за планината. Ако има хора като мен, които не са от най-големите фенове на плуването, разходките по брега и драматичното взиране във вълните също много помагат. Особено вечерно време, когато плажовете са празни и можеш да си Naruto run-неш по пясъка на спокойствие.

4- Обикновено човек се прибира вкъщи или страшно изморен, или страшно изнервен, или и двете. Именно затова, когато искаме да забравим ужасния си ден, през който сме се занимавали предимно с идиоти, които не знаят какво и защо искат от нас, имаме нужда да покачим нивата на хормона на щастието. Как се постига това? Ами, чрез едно абсолютно импровизирано dance party в хола/спалнята/кухнята. Надуйте музиката(ама не толкова, че полсе да трябва и със съседите да се карате) и си раздвижете дупетата. Освен това почти всеки от нас има нужда от малко повечко движение, особено ако като мен не ходи на никакъв спорт(упс).

5- И за финал нещо крайно банално и очаквано от мен обаче нямаше как да не го изтъкна- отделете половин час да почетете някоя книга. И като казвам книга имам предвид хартиено копие, а не дигитално. И без това все сме си на телефоните, очите и мозъкът ни имат нужда от кратка почивка всеки ден. Особено ако четете преди лягане хем ще заспите по-лесно, хем няма да сте толкова напрегнати от светлината на екрана(от личен опит ви казвам).

И така стигнахме до края на тази статия, която въобще не подозирах, че ще довърша, ако трябва да съм честна. Очаквайте морски снимки и още куп необичайни
постове :)

Още една доза сериали

Изминаха (почти) шест месеца от 2019-та (и то колко бързо!), което означава, че лятото е почти тук. А какъв по-добър начин човек да запълни два месеца и половина свобода от гледане на сериал с часове? Вече имам един подобен пост, в който изброявам моите топ пет любими сериала за 2017-та (тук), и мисля, че е изминало достатъчно време, за да ви предложа още начини да си изгубите времето.

Ще започна с две продукции на Netflix, които обичам еднакво много. Тематиката е обща, но действето се развива в различни държави, което прави сюжетите им още по-интригуващи. Първият много нашумя в началото на годината, а именно Sex education. Предупреждавам, че името си отговаря много точно на сюжетното действие, затова слагам дисклеймър, ако не сте напълно комфортни с подобни сцени. Диалогът, начинът на снимане и
различните типове герои са това, което ме грабна. Цялостно усетих този сериал като нещо различно и свежо, нетипично донякъде. Честно казано, не можех да не го асоциирам със SKINS, тъй като определно имат допирни точки. Става дума за двама "смотльовци" най-добри приятели, които случайно започват бизнес с момиче, което е типичният "над нещата" образ. Секс съвети в училище, драма и разискване на някои доста важни и тежки теми. Десет от десет!

Следващата ми препоръка е италианският сериал Baby. Както вече казах, тематиката е подобна на тази на Sex education, но чувството, сюжетът и героите са напълно различни. Отново става дума за нелегален бизнес, едно неочаквано приятелство, мнооооого драма и значителна доза забавление. Пък и научих една-две думи на италиански и сега се чувствам още по-мултикултурна от преди.

Osmosis е френска продукция, която разказва за технология от близкото бъдеще, чрез която човек може да открие сродната си душа. Мистерия, нехарактерни персонажи и оплетени сюжетни линии- този сериал е за всеки, който иска нещо малко по-различно от обичайните тийн драми.

И като за финал един сериал, който излезе съвсем наскоро- The society. Изпълнен е със съспенс, има свръхестесвен елемент и дори един-два неочаквани обрата. Според мен вторият сезон ще се развие по-добре от първия, тъй като героите претърпяха значително количество промени и израснаха като характери. Освен това финалът беше необичаен и постави повече въпроси, отколкото отговори на вече неясните дупки в сюжета. 

Надявам се да сте си харесали с какво да си изгубите времето в близко бъдеще :)

18 (сравнително) важни урока

Пълнолетието е важен момент от израстването на човека, който би следвало да бъде подобаващо отбелязан. И тъй като аз станах на 18 през януари, но продължавам да бъда все така бавна в осъществяването на идеите си, публикувам този пост чак сега. Долуизброените заключения, до които съм достигнала, са по-скоро напомняния към самата мен, които реших, че трябва да споделя и тук.

18- Винаги слушай тялото си, независимо дали се отнася за физическото или психическото му състояние. То знае най-добре от какво се нуждае, а ти трябва единствено да се научиш да го разбираш.

17- Нали се сещате какво казват за приятелите- some are for a reason, some are for a season and some are for a lifetime. Дори някой човек да си тръгне от живота ти, в повечето случаи това е нужна промяна. 

16- Мама винаги е права за това кои хора са читави(така да се каже) и кои-не. 

15- Не се страхувай да направиш повече от нужното/очакванато за някого, ако той си заслужава. 

14- Промяната в гледните точки и мненията ни е просто част от израстването. Не е срамно, или нещо, от което трябва да се плашиш.

13- Отстоявай мнението си и това, в което вярваш, но не го налагай на околните. 

12- Използвай всяко едно желание, на което имаш право- паднали мигли, 22:22 часа, свещички и т.н.

11- Горещият душ е най-доброто лекарство за тъгата (заедно със смеха) . 

10- Когато си мислиш, че си твърде досаден/неприятен на някого, то в 99% от случаите въобще не е така. 

9- Не съди себе си твърде строго, ами се учи от своите и от чуждите грешки 

8- Опитай се да не бъдеш злопаметен и се старай да се отнасяш по възможно най-добрия начин с околните 

7- Не се чувствай виновно, ако се окаже, че нещо(или някого), което не си и подозирал, че ще ти хареса, започне да ти допада.

6- Колкото и да се опитваш, понякога не можеш да проумееш нечии действия. Затова трябва да се научиш да продължиш напред, дори да нямаш отговор на всички въпроси. 

5- Недей да критикуваш себе си твърде много, ами се старай да цениш всичко, което имаш и което си постигнал

4- Излизай от зоната си на комфорт възможно най-често. Независимо дали става дума за книги, музика, хора или ситуации

3- Празнувай всеки един свой успех, дори и привидно незначителен. 

2- Винаги давай сто процента от себе си без да се страхуваш от реакцията на другите. Правилните хора ще те оценят.

1- Бъди смел. Това е най-големият извод, до който достигнах тази година. Повечето ситуации, макар и да изглеждат много плашещи, не са и наполовина толкова страшни, колкото си мислиш. Важно е да предизвикаш сам себе си на подобни изпитания.

Попринцип се старая да не взимам нищо, включително и себе си, много насериозно. Този подход много ми помага в ситуации, в които бих се почувствала твърде неудобно, неловко, засрамена и тем подобни. В този дух на нещата искам да кажа, че животът продължава и почти нищо не е чак толкова черно, колкото ни се струва.

Peace out!

Един залез като за финал

Музикалният съпровод на моя живот(през последния месец)

Тъй като реших, че тази година ще съм по-редовна в блога(може би този път ще успея, кой да знае), ще се старая да качвам по един пост на месец. Напоследък не мога да се съсредоточа достатъчно, за да прочета цяла книга, а всичко останало, което ми се случва, не е толкова интересно или поучително, че да съчиня цял блог пост. Затова именно стигнах до извода, че ще ви говоря за музика.

И ето ме тук, полегнала(любимото ми нещо за правене), чудейки се по какъв начин да подредя песните, които имам на ум. В крайна сметка май ще се задоволя с произволно нахвърляне на музиката, която слушам най-много в последните седмици.

Най-впечатляваща и отличаваща се е "bury a friend" на Били Айлиш. Мога да си я пускам безброй пъти подред без да ми ормъзне. Самият клип също е невероятен, тъй като е плашещ, но въпреки това не можеш да откъснеш поглед от екрана.

Напоследък слушам повече български песни и успях да установя, че руският рап бил забавен(мерси, мозък). Мисля, че е добре човек да излиза от зоната си на комфорт, дори когато става дума за нещо толкова обикновено като музика.

Не можах да кача любимата си песен на Грингод- Daddy, и затова просто ще я спомена. И въпреки че по-голямата част от песните са меланхолични, да не се заблуждавате, и на тях успявам да се разбия. Шегата настрана, наистина се дивя на красотата на гореспоменатите парчета, със сигурност си заслужават.

Надявам се, че този пост донякъде ви е бил полезен. Ако имате някакви препоръки, знаете къде се пишат коментарите ;)

ПП мерси на Йоанна, че ми припомни да напиша нещо :)

Bye bye, 2018

2018 was one hell of a ride. I had the best times as well as the most stressful of times. I met many new people, got to visit a bunch of new places and improved my photography skills a bit. I read a lot of great books, got to see some great films and even experimented with the content I post here.

So let's start from the beginning. January was a mainly uneventful month, my birthday went pretty well(with the exception of one broken shelf) and I was in a good place.
Then came February with my first serious exam in French. I was so incredibly nervous but, as it turns out, I did do much better than I thought I would.
March was the beginning of everything new and exciting. I traveled to Burgas with my debate club and it was so exhausting and so fun and so enriching.
Then in April and may I met some new people. We became good friends and that helped me grow as a person. I went hiking a few times and it was sooo tiring but so amazing as well.
I got to shoot some very cool pics and had another debate tournament. I had an emotional breakdown but at the same time felt challenged which I actually loved.
June was weird. I got to go to a few parties which was kind of new for me. It was different and freeing as well as a bit lonely at times.
My summer, strangely, felt way more stressful than my second semester in school. July was the month that kind of shattered my mental stability. I had breakdowns, I felt incredibly scared at times. But there were some eye-opening experiences as well. And of course going to camp with my friends. Thanks to my best friend I kept my sanity in place. You rock, dude.
August came and went by so fast. As did September. They were pretty okay months hense the stress(again).
October and November were a bit more dramatic than I would've liked them to be, but I went to Pazardjhik with two of my closest friends and it was a trip well needed. I love you so much, guys.
December was as always the month of anticipation. I was desperate for the holidays to come so I could sleep in and do nothing for a few days.
I had my first cocktail and my first date. It was so worth it.

To finish it all off, I had an amazing but yet very exhausting year. I know a lot of my friends went through difficulties and overcame them or are trying to. You can do it, I know you can. I love and cherish every laugh, every joke, every little moment, shared song, sleepover. To an even better 2019!

Книжният еквивалент на горещ шоколад

Отново се завръщам след два месеца отсъствие и то не с какво да е, ами с книжен пост. Най-любимият ми жанр е YA contemporary romance, което, да знам, звучи малко лигаво. Въпреки това, преминала през много смехотворно написани и меко казано банални истории, съм тук с няколко книги, които със сигурност си заслужават.

Започвам с нашумелия напоследък роман на Тахара Мафи, а именно- A very large expanse of sea. Следваме историята на Ширин, шестнадесетгодишна тийнейджърка, която има тежката задача да се справя с училище и живота като цяло една година след 9/11. Разбира се това, че носи хиджаб, само прави ежедневието й още по-тежко. Ширин се мести от училище на училище, търпи подигравки и обиди, но дали този път ще е различно? Както можете да се сетите, съдбата й праща едно крайно очарователно момче. Книгата абсолютно си заслужава множеството хвалби и със сигурност е задължително четиво за любителите на красивия стил на писане на авторката. Посланията, които тази история носи със себе си, са безкрайно важни, а фактът, че са предадени по толкова увлекателен начин, е един огромен плюс.

Следва още една всеизвестна писателка- Дженифър Л. Арментраут. Честно да си призная не съм фен на поредицата "Лукс", но If there's no tomorrow със сигурност успя да ме грабне още с първото си изречение. Главната героиня- Лина, е влюбена в най-дорбия си приятел откакто се помни. Естествено, обичайно за УА романите, приятелството прераства в нещо повече. Тъкмо когато си мислиш, че няма какво още да те изнерви освен главните персонажи, които не искат да си признаят чувствата един на друг, БУМ! Перфектното четиво за дъждовен следобед.

Третата ми гореща препоръка е Starry eyes на Джен Бенет. Въпреки че съм фен и на друг неин роман( Alex, approximately) бих казала, че този ми допадна с една идея повече. Включва, не пак, а отново, тропът с влюбени най-добри приятели. Но, плот туист, този път са жестоко скарани влюбени най-добри приятели. Ако сте в настроение за драма(семейна, приятелска, любовна), излети в планината, hot make out сцени(отново в планината) и добра доза смях със сигурност не се колебайте!


И последни, но със сигурност не на последно място, са две книги от една и съща писателка- Ема Милс. Става дума за Foolish hearts и This adventure ends, като предпочитам първата малко повече. Най-голямото предимство на авторката са изключително саркастичните главни героини, които успява да напише така умело. Може би тези два романа са най-забавни от всички дотук изброени, именно заради саси момичетата, от чиято гледна точка се разказват историите. Отново драма, любов, приключения и много забавление.

Ако сте чели някоя от тези книги или имате подобни препоръки-пишете ми, за да разискваме темата надълго и нашироко :)

Favourite shooting locations in Sofia

Доста мислех относно това как да структурирам този пост. Честно казано, още не съм сигурна дали ще се получи достатъчно добре, но въпреки това се надявам да бъда полезна поне на някаква част от вас. Тъй като фотографията ми е хоби, винаги съм в търсене на нови и интересни места, където биха могли да се получат добри снимки. Знам, че много хора твърдят, че локацията често не е от значение, стига човек да е талантлив и иновативен в правенето на фотографии. Въпреки това съм наясно, че повечето от нас не са достатъчно опитни, нито пък имат професионална техника, с която да постигнат подобно нещо на не особено приветливи локации. Ето защо седнах и се разтърсих из снимките си от последната година с надеждата, че ще успея да ви дам някои свежи идеи и да ви вдъхновя.

*Всички кадри са заснети с моя верен Nikon D90*

Ще започна с еднo клише, а именно огромният брой интересни врати, разположени из целия център на столицата. Принципно най-големите и достъпни се намират около Народния театър, където са разположени много от по-внушителните сгради в центъра.

Следващият ми фаворит са витрините. Гарантирам, че винаги, когато излезете на разходка, ще попаднете на някой затворен магазин, голяма остъклена стена или врата. Възползвайте се смело от тях, защото с достатъчно въображение могат да се получат добри снимки дори пред най-обикновена черна витрина.

Нека не забравяме и цветарските магазини, както и огромните саксии, които са разположени навсякъде. Винаги могат да станат добри портрети, когато главата ти е (почти) навряна в красивоизглеждащо цвете.

Напоследък обичам да позиционирам някого по средата на улицата и да нащракам стотина снимки от много различни ъгли. Особено с настъпващата есен, когато всички дървета ще се обагрят в различни цветове, този метод ще върши много добра работа.

И накрая, но не на последно място, ще поставя Ларгото на София. Това е може би най-изтърканото предложение, което мога да дам, но там има много опции за заснемането на интересни кадри. С малко повече креативност биха могли да се получат доста добри снимки дори с помощта на най-обикновен телефон.

Много се надявам да съм ви дала някакви идеии с тази моя публикация. Ако имате съвети или коментари, непременно изкажете мнение. 

ПП винаги търся нови хора, с които да снимам, ако някой проявява интерес ;)

To all the boys i've loved before: movie review

Това ревю съдържа спойлери за филма и книгата

Вероятно повечето от вас знаят, че наскоро излезе филмовата адаптация по книгата на Джени Хан "До всички момчета, които съм обичала". Една от най-очарователните, забавни, сладки и близки до сърцето истории, които съм чела. Разбира се винаги го има онзи страх, че филмът няма да бъде толкова добър, колкото книгата. Все пак сме свидетели на немалко подобни случаи (класическият пример за това е Пърси Джаксън). Въпреки това не мога да бъда по-щастлива, че очакванията ми бяха надминати! Всяко едно нещо- от актьорите, през сцените, та чак до облеклата- беше перфектно.

Нямаше как да не добавя
една с Джени Хан

Лара Джийн и Питър Кавински са сърцето на този филм. Химията между актьорите и самият факт, че съвпадат толкова добре с описанията на персонажите в книгата, ме караха да се усмихвам през цялото време. И не говоря само за външния им вид,а и за душата, която влагаха в своята игра. Мисля, че благодарение на Ноа Сантинео и Лана Кондор успях да обикна двмата главни герои повече и от преди. Не мога да не спомена и актьора, който играе ролята на Джош. Честно казано, никога не съм могла да поставя точно лице на този персонаж, но сега, препрочитайки книгата, си го представям много ясно. Спомням си, че когато за първи път разгърнах страниците на романа, въобще не харесвах чаровния съсед на Лара Джийн, но благодарение на екранизацията успях да погледна на него с други очи. Кити и Марго също много да ме впечатлиха- репликите им, видът им, всичко. Актрисите, заемащи ролите на Крис и Джен със сигурност също заслужават овации.

the song sisters

Имаше както премахнати, така и добавени сцени. Много исках да видя главата, в която главните герои се маскират като Питър Паркър и Чо Чан за Хелоуин, но за жалост тя беше една от изпуснатите. Началната сцена, включваща Лара и Джош, ми е личен фаворит. Заедно с момента, в който Питър взима любимия й ластик и обещава, че ще го пази(в книгата просто го хвърля) и сцената, в която Лара има heart to heart с баща си в закусвалнята. Сигурна съм, че всички, които вече са гледали филма, ще се съгласят, че сцената с джакузито беше невероятна, както и големият финал.

Може ли да обсъдим колко са сладки всичките
off set снимки на актьорите,
които успяват да стоплят замръзналата ми душа

Искам да обърна специално внимание на факта, че цялата обстановка беше идеална. Къщата, стаите на момичетата, дори училището- точно както си ги представях. Тоалетите на Лара Джийн също бяха прекрасни, а някои от тях бяха точно като в самата книга.

Със сигурност искам да чуя вашето мнение :)
За тези, които още не са гледали филма, или не са чели книгата- заемайте се!

Очарователният край

 *ето и две от любимите ми песни, включени в саундтрака на филма*

Music, music, music

От около месец насам се двоумя дали да публикувам такъв пост. Тази година досега е най-добра по отношение на откриване на нови песни, изпълнители и като цяло разширяване на музикалните ми хоризонти(така да кажем). Ето защо взех решението да споделя с вас своите фаворити, въпреки че съм сигурна, че повечето от тях ще ви бъдат познати.

image: astralwerks.com

Ще започна с моя номер едно изпълнител за 2018-та, а именно- Eden. Текстовете му са това, което ми допада най-много, но честно казано съм влюбена и в почти всяка една негова мелодия. Има и няколко много добри кавъра, най-любимият ми от които е на всеизвестната песен Crazy in love заедно с Leah Kelly. Когато погледна коментарите под неговите песни винаги повечето хвалят гласа му, който със сигурност е нещо изключително. Ако не сте попадали досега на негово парче, горещо препоръчвам XO, Wake up и Sex(моят личен фаворит).

image: battlewind.co.uk

Втора в списъка е наскоро нашумялата Billie Eilish, за която съм сигурна, че всички сте чували. Въпреки текстовете й да клонят леко към психопатската страна на нещата, отново те са ми любимата част. Помага и фактът, че момичето често се облича доста развлачено(моят любим стил). Няма да пропусна и тук да отбележа както инсрументала, така и клиповете към песните й(отново на прага на лудостта). Харесвам най-вече Watch и Bellyache, със сигурност ги чуйте, ако още не сте.

Любимият ми албум тази година е Shawn Mendes: the album. Обичам всяка една песен, всяка една мелодия и всеки един лирикс. Въпреки това най-много ми лежат на сърцето Queen, Particular taste и Nervous.

Не мога да не спомена и новия албум на Taylor Swift, за който съм чувала доста на брой различни мнения. Повечето хора от моето обкръжение не са му големи фенове, но на мен много ми допада. Тази промяна в стила й, според мен, беше очаквана, та даже и нужна. Любими са ми New Year's day, This is why we can't have nice things и Don't blame me. 

Мисля, че идва ред на отделните песни, които задължително трябва да спомена. Това са сингъли на музиканти и групи, които не обичам чак толкова, но въпреки това са били неизменна част от плейлист-а ми в Spotify: 

А кои са вашите любими изпълнители?

Trashy person on a budget

Кой да повярва, че след седем месеца отсъствие, ще реша да напиша блог пост?

Здравейте, хора!

Надявам се, че все някой още чете това подобие наблог, защото аз всъщност доста държа на него (личи си по това през колко време публикувам *очевидно*). От няколко седмици насам умувам върху добра идея за блог пост, която да не е на книжна тема. Въпреки това едва днес, докато седяхме с най-добрата ми приятелка в едно изключително приятно заведение в центъра на София ("Двата жирафа"), беше взето окончателното решение. 

Може би знаете, а може би не, но аз съм one giant cheap-ass mess. Ето защо решихме, че перфектната публикация би била един лесен и евтин аутфит, който не изисква нито много мислене, нито кой знае какъв бюджет.

Поради факта, че нямахме фотоапарат, а също и липсата ми на опит в позирането, снимките излязоха малко некадърни. Но, следващият път ще сме по-подготвени, обещавам.

Напоследък доста често се заглеждам по мъжките секции в магазините и реших, че е крайно време да се сдобия с мъжка риза. Но, тъй като, както вече казах, съм  много чийп реших, че ще ми е най-лесно да я трифтна.

Понеже не обърнах внимание на етикета и размера, заплесната от факта, че придобивката ми струваше само 5.50, се оказах с мъжка дреха размер XL. Разбира се, най-логичното решение, което взех, беше да я вържа отпред.

Тук идват на план и очилата, които взех на намаление от Reserved за 8лв. Отдавна имах нужда от нов чифт, но проблемът с голямото ми лице винаги стои на пътя. Ето защо приемам тези евтини, с големи рамки и не-надрани очила като едно малко съкровище.

Отново съм пред шамфъстъчената на цвят стена, гледайки в небесата, както правя на повечето снимки.
Вижда се по-добре чантата ми, която толкова обичам, но е твърде малка за човек, свикнал да ходи с платнени торби (a.k.a. tote bags). И имам един важен въпрос за вас- на кое сте по-големи фенове вие?

За финал ще сложа ето тази снимка, която не можах да реша дали е твърде кринджи, или не.

В София има толкова много красиви врати, пред които човек да се снима, и аз все се ядосвам, че не се възползвам достатъчно от тяхното съществуване.

Осъзнавам, че не съм сложила нито една снимка, на която да се виждат и обувките ми, затова ще ви уведомя, че си бях обула чисто черни високи конвърски.

Искам да благодаря на Цвети, че ме снима и изтръпя, и че намери очилата, когато бяхме в магазина. Също така се чувствайте свободни да изразите мненеито си относно този пост, тоалета и цялата идея- да продължавам ли с подобни начинания?

Лека вечер от мен!

To all my friends

As i look back on my 2017 I can only say that it's been a rough one. A lot of my friends and loved ones will agree with me on this, simply because this year sucked. Although i can't say only bad things happened the past 364 days, i can assure you that i am hoping for a much much better 2018.

Let's start from the beginning. The first two months of the year were pretty okay. I got to know one of my dearest friends with whom i have been on bad terms since the day we met. Also, i learned a lot about photography and took many great pictures.
After that, though, i went trough an emotional roller coaster, which was not fun while it was happening but i really got to grow as a person. As cheesy as it sounds, 2017 made me learn a lot about myself. Which is good considering how little i knew about personal growth and the process of coming in terms with yourself before that.

In 2017 i should have done a lot of things differently- for example been a better friend. But the thing is, when you are going through something major yourself, when you are trying to find your voice, when you are drowning in an ocean of thousand different emotions you tend to forget how to be there for the people that need you the most.
I am aware that almost everyone around me was dealing with big emotional issues themselves and that's why i believe that every one of us got to grow as a person, even if it was just a little bit. There were fights between friends, there was drama, there was uncertainty. But we survived and i know that 2018 will be better for us all.
My main goals for next year are to stop being hateful and to start thinking more about my personal happiness. I want to find new passions, new happy places, travel more if i get the chance.

So, to finish off my rambling, i want to say thank you to my best friend- i know i haven't been easy to deal with. We will rock the shit out of 2018!
To all of my closest friends- i believe in you, people! Do the best you can and do not judge yourselves all of the time because you really are doing great.

I know this post is a bit different but i want to wish you all a marvelous 2018!

My Colleen Hoover issue

Most of my friends know that I used to very much dislike Colleen Hoover's books. I never really made it through "Slammed" nor through "Maybe someday" and so I used to think that her novels won't ever really work out for me.

But, as many of you probably have noticed, the book community is always raving about how good her work is, how it hits people hard in the feelings and how it moves them so deeply. I did not think that something will make me pick up another book of hers in the near future, but as it turns out, about a month or so ago, I did.

Now, I do not declare her my all time favourite author or something, but I have been devouring her novels like crazy lately. It all started on a hot summer night. I have to have something to read before I go to bed, or else i can not fall asleep easily. So, as I wandered trough my e-book collection, my eyes darted to "It ends with us". I don't really know what made me pick up the book, but once I started reading it, i could not stop. One minute something typically romantic is happening, and the next one i don't know what to wish for, who to root for or what to do with my life.

My friends, knowing what kind of person I am, are usually hard to believe that my favourite genres are YA and NA, and that I don't watch anything short form a rom-com. So it appeared really strange to all my fellow bookworms that i do not indeed enjoy Hoover's books. Or, rather, used not to enjoy them. Now, i can very happily call myself a Colleen Hoover lover, even though I have yet to finish both "Slammed" and "Maybe someday".For now, my favourite one is "Ugly love" which used to look so unappealing to me. It dragged me down the rabbit hole of sappy feelings and i do not regret one minute of it.

I hope you enjoyed this post. Comment your opinions below!

My favourite booktubers

I discovered the magical place called "booktube" when I was on winter break in seventh grade. That is two years and a half ago, and i have not stopped watching and re-watching reviews, tags and challenges. And since i love this part of YouTube so much, i decided that i need to share with you some of my all-time favourite vloggers.

I think it's only fair that i begin with Polandbananasbooks a.k.a Christine Riccio. Her videos were the fisrt ones i started binge-watchig, i just honestly couldn't have enough. I really love her take on things- it really is unique and different: the way she films everything, the way her make-up always matches the theme of her video. At first I found her a bit bizzare, but i got used to that pretty easily, seeing how awesome she actually is.

Next on the line is Sasha Alsberg. I knew i loved her from the very start. I think what got me hooked with her were her favorites videos. I really enjoy the way she explains things and gets in depth, and her bookshelves were also so impressive to me. She had those big shelves full of books that really seemed endless and i remember wandering if i'll ever have that many tomes in my own home library some day.

The third booktuber that i am going to talk about is Peruseproject also known as Regan. I really love her old videos and most enjoy watching not her reviews but rather her tags and comparisons. I think she has a really good perspective and analyses things very well, somehow managing to not be boring. 

So, that post was a rather short one but i really enjoyed writing it. 

Share some of your favourite people on YouTube below!

Top five TV series: 2017 edition

I feel like this year I haven't watched that many TV shows, mainly because I had a lot of school work. But there's also the fact that I am very picky when it comes to movies and series, so I have not given a lot of new shows a chance. So I decided to list my top five for this year, hoping to give you some ideas.

5- Stranger things- I absolutely loved the ambiance of this show, the characters were all fantastically done and the storyline itself was very captivating. It was a little scary at some points, but that was mainly because of the atmosphere. Also, i really loved that the main characters were mostly kids. One thing I found annoying, though, was Eleven. I know everybody loves her, but for me her character was rather irritating.


4- Gilmore girls: A Year in the Life- I was so excited for this to come out and I am so extremely happy that it exists. I tried watching it an episode a day, but I just couldn't- i ate it all at once. It gave me all the happy and gushy feelings and it was an absolute joy devouring it. The one thing I did not completely understand was the ending of it. I do not want to spoil anything, but if you know what I am talking about, comment your thoughts below.


3- The bold type- this new show has only six episodes so far but i am completely in love with it. It is relatable, amusing, swoon-worthy and really inspiring. I recommend waiting for the whole first season to come out so you can binge-watch it.

2- Riverdale- I think this comes as no surprise. This show has been talked about on every social media possible. Its storyline keeps you guessing, the actors play their roles so well, the romance is good, there are, once again, swoon-worthy moments and the characters themselves are very well written. Also the soundtrack IS SO UNBELIEVABLY GOOD!!!

1-SKAM- this Norwegian TV show crashed my soul to peaces. I can not describe my love for it, because it is eternal. The characters are diverse, it takes a look on the very scary world we are living in today, the problems we, as people of the 21st century, are facing. It is charming and funny, romantic, bold and so well done. Again, the soundtrack is amazing and I think this is the one show i can recommend to anyone without hesitation.

I hope i was somewhat helpful and that this post gave you ideas for what to watch next.

Summer camp and a bunch of photos

So, here I am again with yet another post. It's weird how fast time passes and suddenly it turns out I haven't posted in more than a month(oops!). Today's post is going to be all about memories.

Last week I went to summer camp for children with diabetes. Usually me and three other friends go as a group, but of course we meet other kids from all over the country. This year was no exception to the rule. We got to spend time with some old friends, we made new ones and per usual, we had a blast.

This year, the camp took place in the central Balkan where there isn't much to do except for walking the hills or watching the sunset(we did both, of course). There was a lot of delicious food, too. We met some great people, as i already mentioned, and took a lot of photos. And that's why this post is going to be mainly composed of pictures.

The first day, we had a little sesh on the balcony, as it was too cold and rainy to go outside.

We were walking through a cloud for a while.

That's one of the many photos of the sunset that we got to take.

 There were many beautiful views of the mountains, too.

Here is the Troyan monastery.

And to finish it all up, that is an awkward picture of our group of friends.

Mid-year favourites

Вече сме средата на 2017-та, която мина толкова бързо. Не знам за вас, но лично аз изобщо не усетих как половин година направо се изпари. За щастие, въпреки че нямах време да чета много през последните месеци, попаднах на няколко забележителни книги.

Always and forever Lara Jean е първият роман, който ми направи впечатление. Тъй като в трилогията първоначално трябваше да има само две книги(нали?), навлязох в тази с доста занижени очаквания. За щастие, и имам чувството, че повтарям това във всеки един пост, отново бях опровергана. Хареса ми, че беше дълбоко засегната темата за избор на подходящ колеж, а също и задълбочаването във връзката на Лара Джийн с Питър. Отново не липсваше семейният аспект от историята- прекрасно написан както обикновено.

Следва Milk and honey, на която имам ревю тук. Първата стихосбирка, която прочетох тази година, ми направи наистина силно впечатление и с нетърпение ще чакам още творби на авторката.

The sun is also a star всъщност ми допадна повече от Everything, everything. Никола Юн е една от онези писателки, чиито стил е малко по-различен, малко по-красив. Със сигурност историята хвърли доста светлина върху животът на емигрантите в Америка и като цяло как различните култури се възприемат една-друга. Естествено бях и доста заинтригувана от любовната история на двамата главни герои- силна и изключително добре пресъздадена. 

Lord of shadows е роман, който чакам с натърпение още от излизането на Lady Midnight. Останах едновременно задоволена и с желанеито да ударя нещо. Предполагам тези от вас, запознати с творбите на Касандра Клеър, ме разбират прекрасно. На колкото въпроси получих отговор- двойно повече нови изскочиха. А най-лошото е, че последната част от трилогията излиза през 2019!? 

Надявам се днешната публикация да ви е харесала :) Кои са вашите фаворити за тази година досега?