Вдишай дълбоко

Случва ли ви се да имате някаква идея, но просто да не можете да я изразите? В главата ви знаете каква е есенцията на замисъла, но формата и очертанията му си остават размазани? По този начин се чувствам от доста време насам. Имам някаква концепция, виждам основата й, но представа нямам как да я доизградя. В края на краищата, след много лутане в тъмното и скачане от мисъл в мисъл, достигнах до някакво заключение. И то е, че във всичко цари хаос.

Е, ами много ясно, бе, лукова главо. Няма ред без безпорядък и прочее, но въпреки тези добре познати ни факти, ние, хората, много често не знаем кога да спрем. А със сигурност всички имаме нужда за момент да натиснем копчето "изключ" и да се замислим. Да се замислим какъв точно е собственият ни лимит, до къде ни стигат силите, кога си струва да продължаваме да напъваме. Защото, нека си признаем, в заетото ни ежедневие, изпълнено с тонове задачи, напрежение и като цяло много стрес, е трудно да кажеш сам на себе си "стига!".

Затова ми хрумна, че мога да споделя няколко неща, които ми помагат да си изчистя главата, да спра за момент и да си поема дълбоко въздух.

1- Всеки ден, независимо дали е почивен или работен, изпълнен с позитивни емоции или пък с негативно настроени хора, намерете време да застанете на спокойствие някъде и да затворите за малко очи. Постойте така няколко минути без да мислите за абсолютно нищо, концентрирайте се единствено върху дишането си. Това е моята интерпретирана "медитация", която прилагам, за да се успокоя, отърва от стрес, или просто защото знам, че мозъкът ми има нужда от две минути почивка. Според мен, въпреки че често не го осъзнаваме, сивото ни вещество работи на високи обороти през повечето време и дори то има нужда да си "отдъхва" по малко.

2- Ако ви се отдаде възможност, идете на планина. Много от нас прекарват почти цялото си време в големия град, заобиколени от шум, мръсотия и напрежение. И въпреки че аз съм от хората, които винаги ще изберат живота на едно такова място, намирам за изключително терапевтично от време на време да си пречистя мислите на една разходка из Витоша. Сега, няма да се лъжем, на мен това лято тепърва ми предстои някои и друг поход и със сигурност вече ми е време да се заема.

3- За морето важи същото като за планината. Ако има хора като мен, които не са от най-големите фенове на плуването, разходките по брега и драматичното взиране във вълните също много помагат. Особено вечерно време, когато плажовете са празни и можеш да си Naruto run-неш по пясъка на спокойствие.

4- Обикновено човек се прибира вкъщи или страшно изморен, или страшно изнервен, или и двете. Именно затова, когато искаме да забравим ужасния си ден, през който сме се занимавали предимно с идиоти, които не знаят какво и защо искат от нас, имаме нужда да покачим нивата на хормона на щастието. Как се постига това? Ами, чрез едно абсолютно импровизирано dance party в хола/спалнята/кухнята. Надуйте музиката(ама не толкова, че полсе да трябва и със съседите да се карате) и си раздвижете дупетата. Освен това почти всеки от нас има нужда от малко повечко движение, особено ако като мен не ходи на никакъв спорт(упс).

5- И за финал нещо крайно банално и очаквано от мен обаче нямаше как да не го изтъкна- отделете половин час да почетете някоя книга. И като казвам книга имам предвид хартиено копие, а не дигитално. И без това все сме си на телефоните, очите и мозъкът ни имат нужда от кратка почивка всеки ден. Особено ако четете преди лягане хем ще заспите по-лесно, хем няма да сте толкова напрегнати от светлината на екрана(от личен опит ви казвам).

И така стигнахме до края на тази статия, която въобще не подозирах, че ще довърша, ако трябва да съм честна. Очаквайте морски снимки и още куп необичайни
постове :)

Още една доза сериали

Изминаха (почти) шест месеца от 2019-та (и то колко бързо!), което означава, че лятото е почти тук. А какъв по-добър начин човек да запълни два месеца и половина свобода от гледане на сериал с часове? Вече имам един подобен пост, в който изброявам моите топ пет любими сериала за 2017-та (тук), и мисля, че е изминало достатъчно време, за да ви предложа още начини да си изгубите времето.

Ще започна с две продукции на Netflix, които обичам еднакво много. Тематиката е обща, но действето се развива в различни държави, което прави сюжетите им още по-интригуващи. Първият много нашумя в началото на годината, а именно Sex education. Предупреждавам, че името си отговаря много точно на сюжетното действие, затова слагам дисклеймър, ако не сте напълно комфортни с подобни сцени. Диалогът, начинът на снимане и
различните типове герои са това, което ме грабна. Цялостно усетих този сериал като нещо различно и свежо, нетипично донякъде. Честно казано, не можех да не го асоциирам със SKINS, тъй като определно имат допирни точки. Става дума за двама "смотльовци" най-добри приятели, които случайно започват бизнес с момиче, което е типичният "над нещата" образ. Секс съвети в училище, драма и разискване на някои доста важни и тежки теми. Десет от десет!

Следващата ми препоръка е италианският сериал Baby. Както вече казах, тематиката е подобна на тази на Sex education, но чувството, сюжетът и героите са напълно различни. Отново става дума за нелегален бизнес, едно неочаквано приятелство, мнооооого драма и значителна доза забавление. Пък и научих една-две думи на италиански и сега се чувствам още по-мултикултурна от преди.

Osmosis е френска продукция, която разказва за технология от близкото бъдеще, чрез която човек може да открие сродната си душа. Мистерия, нехарактерни персонажи и оплетени сюжетни линии- този сериал е за всеки, който иска нещо малко по-различно от обичайните тийн драми.

И като за финал един сериал, който излезе съвсем наскоро- The society. Изпълнен е със съспенс, има свръхестесвен елемент и дори един-два неочаквани обрата. Според мен вторият сезон ще се развие по-добре от първия, тъй като героите претърпяха значително количество промени и израснаха като характери. Освен това финалът беше необичаен и постави повече въпроси, отколкото отговори на вече неясните дупки в сюжета. 

Надявам се да сте си харесали с какво да си изгубите времето в близко бъдеще :)

18 (сравнително) важни урока

Пълнолетието е важен момент от израстването на човека, който би следвало да бъде подобаващо отбелязан. И тъй като аз станах на 18 през януари, но продължавам да бъда все така бавна в осъществяването на идеите си, публикувам този пост чак сега. Долуизброените заключения, до които съм достигнала, са по-скоро напомняния към самата мен, които реших, че трябва да споделя и тук.

18- Винаги слушай тялото си, независимо дали се отнася за физическото или психическото му състояние. То знае най-добре от какво се нуждае, а ти трябва единствено да се научиш да го разбираш.

17- Нали се сещате какво казват за приятелите- some are for a reason, some are for a season and some are for a lifetime. Дори някой човек да си тръгне от живота ти, в повечето случаи това е нужна промяна. 

16- Мама винаги е права за това кои хора са читави(така да се каже) и кои-не. 

15- Не се страхувай да направиш повече от нужното/очакванато за някого, ако той си заслужава. 

14- Промяната в гледните точки и мненията ни е просто част от израстването. Не е срамно, или нещо, от което трябва да се плашиш.

13- Отстоявай мнението си и това, в което вярваш, но не го налагай на околните. 

12- Използвай всяко едно желание, на което имаш право- паднали мигли, 22:22 часа, свещички и т.н.

11- Горещият душ е най-доброто лекарство за тъгата (заедно със смеха) . 

10- Когато си мислиш, че си твърде досаден/неприятен на някого, то в 99% от случаите въобще не е така. 

9- Не съди себе си твърде строго, ами се учи от своите и от чуждите грешки 

8- Опитай се да не бъдеш злопаметен и се старай да се отнасяш по възможно най-добрия начин с околните 

7- Не се чувствай виновно, ако се окаже, че нещо(или някого), което не си и подозирал, че ще ти хареса, започне да ти допада.

6- Колкото и да се опитваш, понякога не можеш да проумееш нечии действия. Затова трябва да се научиш да продължиш напред, дори да нямаш отговор на всички въпроси. 

5- Недей да критикуваш себе си твърде много, ами се старай да цениш всичко, което имаш и което си постигнал

4- Излизай от зоната си на комфорт възможно най-често. Независимо дали става дума за книги, музика, хора или ситуации

3- Празнувай всеки един свой успех, дори и привидно незначителен. 

2- Винаги давай сто процента от себе си без да се страхуваш от реакцията на другите. Правилните хора ще те оценят.

1- Бъди смел. Това е най-големият извод, до който достигнах тази година. Повечето ситуации, макар и да изглеждат много плашещи, не са и наполовина толкова страшни, колкото си мислиш. Важно е да предизвикаш сам себе си на подобни изпитания.

Попринцип се старая да не взимам нищо, включително и себе си, много насериозно. Този подход много ми помага в ситуации, в които бих се почувствала твърде неудобно, неловко, засрамена и тем подобни. В този дух на нещата искам да кажа, че животът продължава и почти нищо не е чак толкова черно, колкото ни се струва.

Peace out!

Един залез като за финал

Музикалният съпровод на моя живот(през последния месец)

Тъй като реших, че тази година ще съм по-редовна в блога(може би този път ще успея, кой да знае), ще се старая да качвам по един пост на месец. Напоследък не мога да се съсредоточа достатъчно, за да прочета цяла книга, а всичко останало, което ми се случва, не е толкова интересно или поучително, че да съчиня цял блог пост. Затова именно стигнах до извода, че ще ви говоря за музика.

И ето ме тук, полегнала(любимото ми нещо за правене), чудейки се по какъв начин да подредя песните, които имам на ум. В крайна сметка май ще се задоволя с произволно нахвърляне на музиката, която слушам най-много в последните седмици.

Най-впечатляваща и отличаваща се е "bury a friend" на Били Айлиш. Мога да си я пускам безброй пъти подред без да ми ормъзне. Самият клип също е невероятен, тъй като е плашещ, но въпреки това не можеш да откъснеш поглед от екрана.

Напоследък слушам повече български песни и успях да установя, че руският рап бил забавен(мерси, мозък). Мисля, че е добре човек да излиза от зоната си на комфорт, дори когато става дума за нещо толкова обикновено като музика.

Не можах да кача любимата си песен на Грингод- Daddy, и затова просто ще я спомена. И въпреки че по-голямата част от песните са меланхолични, да не се заблуждавате, и на тях успявам да се разбия. Шегата настрана, наистина се дивя на красотата на гореспоменатите парчета, със сигурност си заслужават.

Надявам се, че този пост донякъде ви е бил полезен. Ако имате някакви препоръки, знаете къде се пишат коментарите ;)

ПП мерси на Йоанна, че ми припомни да напиша нещо :)

Bye bye, 2018

2018 was one hell of a ride. I had the best times as well as the most stressful of times. I met many new people, got to visit a bunch of new places and improved my photography skills a bit. I read a lot of great books, got to see some great films and even experimented with the content I post here.

So let's start from the beginning. January was a mainly uneventful month, my birthday went pretty well(with the exception of one broken shelf) and I was in a good place.
Then came February with my first serious exam in French. I was so incredibly nervous but, as it turns out, I did do much better than I thought I would.
March was the beginning of everything new and exciting. I traveled to Burgas with my debate club and it was so exhausting and so fun and so enriching.
Then in April and may I met some new people. We became good friends and that helped me grow as a person. I went hiking a few times and it was sooo tiring but so amazing as well.
I got to shoot some very cool pics and had another debate tournament. I had an emotional breakdown but at the same time felt challenged which I actually loved.
June was weird. I got to go to a few parties which was kind of new for me. It was different and freeing as well as a bit lonely at times.
My summer, strangely, felt way more stressful than my second semester in school. July was the month that kind of shattered my mental stability. I had breakdowns, I felt incredibly scared at times. But there were some eye-opening experiences as well. And of course going to camp with my friends. Thanks to my best friend I kept my sanity in place. You rock, dude.
August came and went by so fast. As did September. They were pretty okay months hense the stress(again).
October and November were a bit more dramatic than I would've liked them to be, but I went to Pazardjhik with two of my closest friends and it was a trip well needed. I love you so much, guys.
December was as always the month of anticipation. I was desperate for the holidays to come so I could sleep in and do nothing for a few days.
I had my first cocktail and my first date. It was so worth it.

To finish it all off, I had an amazing but yet very exhausting year. I know a lot of my friends went through difficulties and overcame them or are trying to. You can do it, I know you can. I love and cherish every laugh, every joke, every little moment, shared song, sleepover. To an even better 2019!

Книжният еквивалент на горещ шоколад

Отново се завръщам след два месеца отсъствие и то не с какво да е, ами с книжен пост. Най-любимият ми жанр е YA contemporary romance, което, да знам, звучи малко лигаво. Въпреки това, преминала през много смехотворно написани и меко казано банални истории, съм тук с няколко книги, които със сигурност си заслужават.

Започвам с нашумелия напоследък роман на Тахара Мафи, а именно- A very large expanse of sea. Следваме историята на Ширин, шестнадесетгодишна тийнейджърка, която има тежката задача да се справя с училище и живота като цяло една година след 9/11. Разбира се това, че носи хиджаб, само прави ежедневието й още по-тежко. Ширин се мести от училище на училище, търпи подигравки и обиди, но дали този път ще е различно? Както можете да се сетите, съдбата й праща едно крайно очарователно момче. Книгата абсолютно си заслужава множеството хвалби и със сигурност е задължително четиво за любителите на красивия стил на писане на авторката. Посланията, които тази история носи със себе си, са безкрайно важни, а фактът, че са предадени по толкова увлекателен начин, е един огромен плюс.

Следва още една всеизвестна писателка- Дженифър Л. Арментраут. Честно да си призная не съм фен на поредицата "Лукс", но If there's no tomorrow със сигурност успя да ме грабне още с първото си изречение. Главната героиня- Лина, е влюбена в най-дорбия си приятел откакто се помни. Естествено, обичайно за УА романите, приятелството прераства в нещо повече. Тъкмо когато си мислиш, че няма какво още да те изнерви освен главните персонажи, които не искат да си признаят чувствата един на друг, БУМ! Перфектното четиво за дъждовен следобед.

Третата ми гореща препоръка е Starry eyes на Джен Бенет. Въпреки че съм фен и на друг неин роман( Alex, approximately) бих казала, че този ми допадна с една идея повече. Включва, не пак, а отново, тропът с влюбени най-добри приятели. Но, плот туист, този път са жестоко скарани влюбени най-добри приятели. Ако сте в настроение за драма(семейна, приятелска, любовна), излети в планината, hot make out сцени(отново в планината) и добра доза смях със сигурност не се колебайте!


И последни, но със сигурност не на последно място, са две книги от една и съща писателка- Ема Милс. Става дума за Foolish hearts и This adventure ends, като предпочитам първата малко повече. Най-голямото предимство на авторката са изключително саркастичните главни героини, които успява да напише така умело. Може би тези два романа са най-забавни от всички дотук изброени, именно заради саси момичетата, от чиято гледна точка се разказват историите. Отново драма, любов, приключения и много забавление.

Ако сте чели някоя от тези книги или имате подобни препоръки-пишете ми, за да разискваме темата надълго и нашироко :)

Favourite shooting locations in Sofia

Доста мислех относно това как да структурирам този пост. Честно казано, още не съм сигурна дали ще се получи достатъчно добре, но въпреки това се надявам да бъда полезна поне на някаква част от вас. Тъй като фотографията ми е хоби, винаги съм в търсене на нови и интересни места, където биха могли да се получат добри снимки. Знам, че много хора твърдят, че локацията често не е от значение, стига човек да е талантлив и иновативен в правенето на фотографии. Въпреки това съм наясно, че повечето от нас не са достатъчно опитни, нито пък имат професионална техника, с която да постигнат подобно нещо на не особено приветливи локации. Ето защо седнах и се разтърсих из снимките си от последната година с надеждата, че ще успея да ви дам някои свежи идеи и да ви вдъхновя.

*Всички кадри са заснети с моя верен Nikon D90*

Ще започна с еднo клише, а именно огромният брой интересни врати, разположени из целия център на столицата. Принципно най-големите и достъпни се намират около Народния театър, където са разположени много от по-внушителните сгради в центъра.

Следващият ми фаворит са витрините. Гарантирам, че винаги, когато излезете на разходка, ще попаднете на някой затворен магазин, голяма остъклена стена или врата. Възползвайте се смело от тях, защото с достатъчно въображение могат да се получат добри снимки дори пред най-обикновена черна витрина.

Нека не забравяме и цветарските магазини, както и огромните саксии, които са разположени навсякъде. Винаги могат да станат добри портрети, когато главата ти е (почти) навряна в красивоизглеждащо цвете.

Напоследък обичам да позиционирам някого по средата на улицата и да нащракам стотина снимки от много различни ъгли. Особено с настъпващата есен, когато всички дървета ще се обагрят в различни цветове, този метод ще върши много добра работа.

И накрая, но не на последно място, ще поставя Ларгото на София. Това е може би най-изтърканото предложение, което мога да дам, но там има много опции за заснемането на интересни кадри. С малко повече креативност биха могли да се получат доста добри снимки дори с помощта на най-обикновен телефон.

Много се надявам да съм ви дала някакви идеии с тази моя публикация. Ако имате съвети или коментари, непременно изкажете мнение. 

ПП винаги търся нови хора, с които да снимам, ако някой проявява интерес ;)