Уинтър от Мариса Мейър- ревю/дискусия

Още една любима поредица дойде към своя край. Финалната книга от четирилогията на Мариса Мейър беше дори повече от пефектна. Персонажите бяха изпипани до най-малката подробност, сюжетът беше напрегнат, а финалът- незабравим.

Бих желала да започна това ревю, казвайки колко съм привързана към всеки един от героите. Накрая на книгата имах чувството, че се разделям с най-близките си приятели. Всички те са интересни и различни по отделно, но като отбор са направо невероятни.

Уинтър е най-добронамереният и чистосърдечен герой, за когото съм чела някога. Тя имаше желанието да помогне на всеки, и въпреки че беше малко наивна, успях да разбера намеренията и постъпките й.

Хиацинт, на външен вид корав и твърд, не отстъпва на своята принцеса по добронамереност. Той се жертва не само за Уинтър и успя да се приспособи към групата на вече познатите ни приятели.

В ревюто си на "Скарлет" бях заявила, че не харесвам самата Скарлет хич, ама даже изобщо. Ала нещо в последната книга ме накара наистина да си променя мнението. Имам чувството, че Мариса Мейър беше написала героинята по различен начин.

Все още не мога да преживея колко очарователни са Крес и Трън. Те са ми любимата двойка в поредицата, тъй като освен сладки заедно, по отделно са толкова прекрасни, че сърцето ми не може да го преживее.

Синдер и Каи най-сетне успяха да се съберат. В края на "Крес" останах озадачена как ще се развият нещата за тях, но всичко си дойде на мястото. Беше крайно време след толкова много скъсани нерви от страна на читателя.

Горкото малко доматообичащо вълче претърпя някои ужасии, но все пак мисля, че и него заобичх повече след тази книга. А не очаквах да е възможно.

Някога споменавала ли съм колко е чудесна


Ико? Тя е един от най-добре изградените герои някога и е чисто и просто модел за подръжание.

В заключение ще кажа, че бих желала всички последни кнги от поредици да са толкова добре измислени и написани, колкото този на Мариса Мейър. Накрая не знаех дали да рева от щастие, носталгия или някакво трето чувство, което е комбинация между двете. Задължително четиво!

Синдер от Мариса Мейър

Здравейте, хора!
След като тъкмо завърших Синдер, исках да направя ревю на тази прекрасна книга, която тооолкова много обичам. Не бях сигурна дали ще ми допадне, тъй като попринцип става дума за киборги иии космос, но всъщност се оказа, че това е един изключителен роман.
Този път ще направя само едно малко non spoilery ревю, тъй като съм твърде изморена за да мисля както трябва и ще взема да оплескам нещо ако започна да коментирам книгата в детайли. И така...
Е, ако още не сте се досетили става дума за момиче на име Синдер(от Cinderella- Пепеляшка), което е киборг. И не, не става дума за роботи, а за хора, които след като са претърпяли инцидент, са им сменили някаква част от тялото с друга, само че метална. Действието се развива в бъдещето в Нов Пекин и общо взето светът е твърде объркан. Планетата земя води мирни преговори с лунитяните, същества, живеещи на луната ако не сте се досетили. Има една зла кралица, зла мащеха, двете сестри от приказката са си налице(само дето едната не е злобна, а точно обратното- приятелка е на Синдер) и, естествено, приц! Влючена е голяма доза вълнение, приключения и незабравими моменти. Ако се чудите все още дали да се заловите с поредицата(въпреки, че съм убедена, че съм единствената, която още не я е прочела/завършила), не му мислете чак толкова.
Това беше от мен за днес в този късен час. Ако сте порчели поредицата вече, или само първата книга, не забравяйте да изкажете мнението си долу в коментарите и ще си fangirl-стваме заедно.
Лека вечер!
ПС ако вече сте чели поредицата, много ми е любопитно, коя ви е любимата книга.
ПС2 понеже вече реших да оценявам книгите в проценти, на тази й давам 96%