July Wrap-Up

Днес осъзнах, че не съм писала пост от повече от месец, а Wrap-up - от февруари. Затова реших днес да обобщя кнгите, които прочетох през месец юли.


"Неизчезваща" от Александра Бракен ми върна насторението за по-обемни книги. Всички знаем, че понякога втората книга в трилогия може да бъде по-бавна и безинтересна от първата- нещо като мост между началото и края, но Бракен се е справила повече от блестящо. 4.5/5 звезди.


"Гневът и зората" от Рене Ахдие я мъча от когато излезе. Проблемът не е в това, че не я намирам за интересна, дори напротив- историята е наистина интригуваща. Въпросът е, че имам навика да оставям нещата недовършени. Често се случва дори много да харесвам дадена книга или сериал, да ги зарязвам, тъй като съм решила, че не съм в подходящото настроение. Въпреки всичко, упсях да се влюбя в героите и обстановката, а стилът на писателката беше наистина поглъщаш. 4/5 звезди.



И третата и последна книга, която прочетох през изминалия месец, е "Даровита" от Кристин Кашор. С удоволствие мога да кажа, че това е любимият от трите романа, завършени през юни. Това е едно от онези фентъзита, които се четат с огромна лекота, колкото и събития и герои да са вкарани в историята. Главната героиня е една от малкото, с които нямам проблеми, а второстепенните персонажи обичам до един. Всички изпипани до най-малката подробност. Препоръчвам на всички тази трилогия. 5/5 звезди.


Надявам се този месец да пиша повече публикации, а с късмет и някое ревю.

Двор от мъгла и ярост на Сара Дж Маас

Завършвайки книгата, в главата ми се въртеше едно изречение: КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ???

Честно казано, не бях изключително очарована от първата книга. Харесах я и краят й ме остави заинтригувана спрямо втората част от поредица. А и каквото и да си говорим, става дума за Сара Дж Маас- кралица на YA фентъзито. Имах вяра в нея.

И не много дълго след това, всички буктюбъри и букблогъри започнаха да говорят колко невеяроятна е "Двор от мъгла и ярост". Което следователно развълнува и мен до такава степен, че ,когато я получих, веднага седнах да я чета.

Грабна ме с първата си страница. Имаше моменти, в които не можех да заспя, защото исках да знам какво се случва нататък. И точно когато си мислех, че няма какво повече да сполети героите, с последните двадесет страници авторката разби сърцето и душата ми на хиляди малки парченца, които ще се съберат единствено когато в ръцете ми се намира и третата книга.

ВНИМАНИЕ- СЛЕДВАТ СПОЙЛЕРИ

Надолу ще говоря за героите със пойлери. Моля, който не е чел книгата, да спре до тук.

Нека започна с Фейра. В началото на книгата тя има кошмари, повръща през нощта и като цяло преживява посттравматичен стрес. Което е разбираемо и напълно нормално, имайки предвид какво се случи в края на "Двор от рози и бодли". Въпреки всичко, до края на книгата тя се променя и развива наистина много като герой. Научава се да владее силите си и се изгражда като самостоятелна личност, което беше добре представено. Допадна ми също, че Фейра е доста различна от Елин, тъй като в някои случаи авторите имат навика да оеднаквяват персонажите си.

Следва Тамлин, който искам собственоръчно да ударя с нещо МНОГО тежко. Той е един прекрасен пример за властен мъж. Не стига, че я затвори, ами има наглостта да си мисли, че всъщност Рис е принудил Фейра да заживее в Двора на нощта. Разбирам, че я обича, ама всичко си има граници.  Както и да е, мисля че всикчки сме на едно мнение относно него и глупостите, които извърши.

Може ли да кажа колко обичам целия вътрешен кръг на Рис. Мор, Касиан, Азриел- единственото, което искам сега, е да ги гушна и да им кжа, че всичко ще е наред. Е, вероятно няма да бъде, но все пак.

Направиха ми голямо воечатление сестрите на Фейра- Неста и Илейн и се надявам в третата книга да разберем повече за тях.

Рис лесно се превърна в един от най-любимите ми персонажи някога. Аз си знаех, че има още какво да научим за него още щом сключиха сделката с Фейра. После научаваме, че има цял скрит град, който е прекрасен, и че всъщност срещите на Рисанд с главната ни героиня в първа книга въобще не са случайни. И че той е малко беззащитно същество, което има нужда от силна прегръдга. Която всъщност по-късно Фейра му дава, защото се оказва, че ТЯ МУ Е ДРУГАРКА. Какво??

Всичко в тази книга беше толкова неочкавано и добре планирано, мистично, красиво, тъжно и щастливо едновременно. Не мисля, че скоро ще се възстановя от емоционалните щети, които романът ми нанесе,

Задължително четиво, дори да не сте големи фенове на първата част от трилогията!

Уинтър от Мариса Мейър- ревю/дискусия

Още една любима поредица дойде към своя край. Финалната книга от четирилогията на Мариса Мейър беше дори повече от пефектна. Персонажите бяха изпипани до най-малката подробност, сюжетът беше напрегнат, а финалът- незабравим.

Бих желала да започна това ревю, казвайки колко съм привързана към всеки един от героите. Накрая на книгата имах чувството, че се разделям с най-близките си приятели. Всички те са интересни и различни по отделно, но като отбор са направо невероятни.

Уинтър е най-добронамереният и чистосърдечен герой, за когото съм чела някога. Тя имаше желанието да помогне на всеки, и въпреки че беше малко наивна, успях да разбера намеренията и постъпките й.

Хиацинт, на външен вид корав и твърд, не отстъпва на своята принцеса по добронамереност. Той се жертва не само за Уинтър и успя да се приспособи към групата на вече познатите ни приятели.

В ревюто си на "Скарлет" бях заявила, че не харесвам самата Скарлет хич, ама даже изобщо. Ала нещо в последната книга ме накара наистина да си променя мнението. Имам чувството, че Мариса Мейър беше написала героинята по различен начин.

Все още не мога да преживея колко очарователни са Крес и Трън. Те са ми любимата двойка в поредицата, тъй като освен сладки заедно, по отделно са толкова прекрасни, че сърцето ми не може да го преживее.

Синдер и Каи най-сетне успяха да се съберат. В края на "Крес" останах озадачена как ще се развият нещата за тях, но всичко си дойде на мястото. Беше крайно време след толкова много скъсани нерви от страна на читателя.

Горкото малко доматообичащо вълче претърпя някои ужасии, но все пак мисля, че и него заобичх повече след тази книга. А не очаквах да е възможно.

Някога споменавала ли съм колко е чудесна


Ико? Тя е един от най-добре изградените герои някога и е чисто и просто модел за подръжание.

В заключение ще кажа, че бих желала всички последни кнги от поредици да са толкова добре измислени и написани, колкото този на Мариса Мейър. Накрая не знаех дали да рева от щастие, носталгия или някакво трето чувство, което е комбинация между двете. Задължително четиво!

Короната от Кийра Кас- ревю/дискусия

Предполагам всеки един от нас има книга/поредица, към която ще се връща и ще препрочита, защото го изпълва с неописуемо щастие. Аз лично мога да назова няколко и романите на Кийра Кас със сигурност влизат в списъка.

Когато Идлин става първата принцеса в Илеа със свой собствен Избор, тя изобщо не очаква, че ще се влюби в някой от тридесет и петимата си ухажори. Началото на надпреварата тя прекарва в отброяване на дните, когато ще може да изпрати всичките по домовете им. Но събитията в двореца я тласкат още повече в светлините на прожекторите и тя осъзнава, че може би не бива да остава сама. Идлин все още не е сигурна, че ще намери щастието по начина, по който са го направили родителите ѝ преди двадесет години. Но понякога сърцето крие изненади. Принцесата скоро ще трябва да направи по-труден и по-важен избор, отколкото някога си е представяла.

Последната книга, написана за света на Максън и Америка, ме остави объркана. Имаше някои наистина неподозирани обрати, част от които ме зарадваха, а други- не толкова.

Определено харесвам главната героиня, но ми се стори по-различно написана отколкото в предишната книга. Някак по-пораснала, или поне се опитваше да играе ролята на такава. Всички си спомняме как завърши "Наследницата", но инфарктът, който получи любимата ни кралица, беше поредното доказателство за любовта и отдадеността на Максън към Америка.
Което пък даде повод на Идлин да поеме управлението на цяла страна(поне за малко) с което, няма да ви лъжа, тя хич не се представи зле.

Бих искала да се въздържам от издаване на важни елементи от сюжета на така или иначе кратката книга, но ще споделя едно нещо, което ми се видя доста учудващо. В "Наследницата"  повечето от нас мислеха, че Идлин е, ако не влюбена, то поне силно привлечена от Кайл(нали?). Което обаче почти не се усещаше в тази книга. Разбирам идеята на авторката да спре да пише подобни мисли в главата на героинята, но любовният аспект на историята като че ли не беше доизпипан(отново повтарям, че се старая да запазя елемента на изненада).

Що се отнася до участниците- тях мисля че харесвам повече от тези в избора на Максън, Момчетата са най-любимата ми част от книгата, тъй като винаи се стараят да бъдат добре изглеждащи и възпитани, но в същото време са невероятно забавни и истински.

Моментите, прекарани в смях и тъга, гняв и болка спрямо тази поредица са, без да си кривя душата, едни от любимите ми. Препоръчвам "Короната" с две ръце и нямам търпение да чуя какво мислите вие.

10 причини да прочетете "Самодива" от Краси Зуркова

So, since my posts in the last year have all been in Bulgarian, I decided I'd be a good idea to write this one in English. I present to you the ten reasons why you must read Krassi Zourkova's novel 'Wildalone'.

10- I very much like the setting in the book. I've always wanted to study abroad one day, and I think I really got the idea of being all by yourself in another country. It could actually be quite scary and it takes time to get used to other culture's understandings.

9- I fell in love with the side characters. One of the things i most look forward to in a story are the sidekicks and I am so happy i didn't get disappointed with those one.

8- The mythology aspect of the story. I found it very intriguing that the author decided to use Bulgarian folklore. And, of course, that it collided so good with the Greek mythology elements.

7- The brothers- Rhys and Jake. I didn't know under what number to put them because my feelings are kind of messed up. I really liked both of them, but I think Jake stood a little bit more up to me. 

6- The protagonist's bravery. Thea was inspiring in so many ways- she decided to go all the way from her own country to America, she had the guts to find out the secrets about her family. I don't know about you, but in her place i'd be way more scared about all the things I am not aware of.

5- The plot. I think the author's ideas were very interesting, and what's more important, really well develloped. Though, i can't tell you more, otherwise i may ruin the pleasure of reading the book.

4- The feeling you get while reading this novel. You want to know everything, but yet again, hope for that mysteriousness to stay with you.

3- The fact that the book was written in Bulgarian and not translated from English really makes me love it even more.

2- Okay, that may sound weird, but just think about how the gorgeous cover will look on your bookshelf.

1- The thing that i liked the most was the writing style, actually. In the beginning it felt a little unusual, but i guess that was what was so special about it.

I suggest you go to the nearest bookstore and purchase this book as soon as you can.

So, that was for today. 

See ya!

Тъмна дарба от Александра Бракен

Радвам се, че най-сетне имам време да напиша това ревю. Благодаря на издателство "Егмонт" за възможността!

Когато Руби се буди на десетия си рожден ден, нещо в нея е различно. Нещо достатъчно притеснително, че да подтикне родителите й да я заключат в гаража и да повикат полицията. Нещо, което я изпраща в "Търмънд", брутален правителствен „рехабилитационен лагер“. В действителност Руби успява да преживее мистериозното заболяване, което погубва повечето деца в Америка. Но тя и останалите като нея оцеляват, като се сдобиват с нещо много плашещо – умения, които не могат да контролират.
Вече на шестнайсет, Руби е една от опасните.

Руби беше един персонаж, който ме заинтригува още от самото начало. Наистина успях да разбера нея и миналото й. Смятам, че с течение на обстоятелствата момичето много израсна и успя да научи доста неща за себе си. Разбра, че дарбата, от която в началото така се страхуваше, може да й бъде полезна. Руби намери хора, които я разбраха и се застъпиха за нея, които я научиха на доверие и на значението на израза "истинско приятелство".

И като заговорихме за приятелство, нека преминем към Лиъм, Зу и Дунди. Лиъм беше човекът, на когото другите винаги разчитаха. Познат със своята сговорчивост и мил характер, той беше наистина достоен за уважение герой. Въпреки това понякога се държеше наивно, смятайки че ще успее да открие доброто у всекиго. Бремето, което носеше със себе си, беше наистина голямо, но въпреки това той се опитваше да прикрие мъката си, да бъде силен за отбора. 

Зу беше колкото очароватлна, толкова и опасна. Не се колебаеше да защити приятелите си, въпреки че се боеше от уменията си. Изключително смела и в същото време невинна, не ми беше трудно да я заобичам.

Дунди, въпреки киселия си на пръв поглед характер, беше един вид душата на компанията. На недоволстото му бяха изградени повечето шеги в книгата. Самият той беше невероятен приятел и опора, просто не знаеше как да изразява чувствата си по правилен начн. Ала това ме накара да се привържа дори повече към него.

Връзката между Руби и Лиъм беше сладка, но и различна по свой начин. Те не знаеха как да се държат един към друг, бяха просто объркани тийнейджъри, имали късмета да се влюбят един в друг. Което пък доведе до възможно най-трагиянич край и до разбитото ми на милиарди пърченца сърце.

Александра Бракен изключително добре е рзказала историята на тези деца, представяйки едно мрачно бъдеще, в което все пак може да открием надеждата. Следвайки приключенията на главните герои, ние се впускаме в една история изпълнена с напрежение и динамика, любов и приятелство, малко смях и тъга. А краят е просто разтърсващ.

Това беше за днес.

Чао!

August Wrap Up

Август беше един доста успешен за мен месец и то главно заради booktube-a-thon- а, който се проведе в началото на месеца.

Първите седeм книги изпълняват предизвикателствата в маратона:

1- "Железният изпит" от Холи Блек и Касандра Клеър. Честно да си кажа, влюбих се в книгата. Предимно приключения и магии, а светът е много интересен. 4,5/5 звезди.

2- "Демонично стъкло" от Рейчъл Хокинс. Беше добър завършек на поредицата, забавно четиво, с което убих три часа. 4/5 звезди от мен.

3- "Моторни песни" на Никола Вапцаров. Една стихосбирка, която ми хареса неочаквано много и аслужава 5/5 звезди.

4- "Dream a little dream" на Керстин Гир. Какво да кажа, беше любов от първата страница и силно я препоръчвам- 5/5 звезди.

5- "Аз съм знаменистост" на Кейти Бърчал. Не е нищо особено, даже бих казала, че в началото е доста скучна, но нататък става по-вълнуваща и завършва очарователно, за това 3,5/5 звезди.

6- "Маскарад" от Мелиса Де Ла Круз, която е продължение на поредица. Беше по-добра от първата книга и й давам 3,8/5 звезди.

И последната книга от read-a-thon- a e "Ние, лъжците", която не харесах особено много и от мен получава 3/5 звезди.

След тази натоварена седмица си дадох малко почивка и успях да прочета само още две книги, а именно:

"Сянка и кост" от Лий Бардуго, която много ми хареса, но доста често се дразнех на главната героиня, за това получава 4,3/5 звезди;

И "Фенка" от Рейнбоу Роуъл, която наистина бях забравила колко обичам и която си заслужава 5/5 звезди.

Е, това беше най-продуктивния ми месец за тази година относно книги. И просто виждам как след 15-ти този блог съвсем ще замре, за това да се извиня предварително.

Чао!

П.П. забравих да кажа, че този месец завърших и "Писма до мъртвите с любов" на Ава Дилийра.

Фенка от Рейнбоу Роуъл

Искам да благодаря за възможността да работя с издателство "Егмонт" и да кажа, че ще се постарая това ревю да не съдържа спойлери.

Може би сте се чувствали сякаш ви смятат за луди, когато говорите за любимата си книга.  А може би в моментите, в които сте напълно задълбочени в света на Хари Потър или Пърси Джаксън. 
Романът на Роуъл разказва историята на едно момиче със същите проблеми. Главната героиня- Кат, е заклет фен на книгите за Саймън Сноу и дори пише фенска литература(по-позната като фенфикшън), пречупвайки историята през своите очи. 
Но когато Кат, заедно с по-отоврената си сестра-близначка Рен, отива в колеж, й става ясно, че животът там е малко по-различен отколкото в гимназията.

Нека започнем със съквартирантката на Кат-Рийгън. На пръв поглед страшничка, но всъщност много забавно написана и страхотен приятел. Мисля, че всички трябва да имаме по един такъв човек в живота си.

Ливай е най-добърият приятел/бившето гадже на Рийгън. Винаги усмихнат, привлекателен и умен, успява да вземе ума на Кат. Поставя се в най-различни ситуации само заради нея. Въпреки това Кат не успява да схване, че той я харесва, защото момчето винаги се държи мило с всички. Но след няколко неловки момента, една целувка по средата на нощта и доста смях от страна на читателя, двамата герои намират пътя си един към друг.

Близначката на Кат, Рен, както казах по-нагоре, е много по-безстрашна и опитна от сестра си. Обича да ходи по купони и още преди да отиде в колежа се сприятелява със съквартирантката си. Много ми хареса, че Рен премина през изпитанията, заради които в края на книгата тя беше наистина променена. Връзката на двете близначки беше толкова очарователна и вдъхновяваща.

Елементът с фенската литература и факта, че между главите имаше написани части от нея или от самите книги за Саймън Сноу беше впечатляващ. Много се заинтригувах и от тази история и нямам търпение в Америка(а надявам се и в България) да излезе отделната книга "Само напред, Саймън".

Финалът на романа беше просто перфектен. Да видия, че разказът на Кат е публикуван наистина ме зарадва и накара да се усмихна. 

В тази книга има всичко, което може да иска човек- реалистични герои, както смешни, така и тъжни моменти, увлекателен стил на писане и запомняща се история.

Препоръчвам на всеки, който си търси забавно четиво, изпълнено с приятелства, романс и забавление.

Е, това е от мен за днес.
Чао!

Рисунка за Айла от Стефъни Пъркинс

Хора! Жива съм! И най-накрая прочетох тази книга!
Здравейте книжни червейчета! Отново съм тук, ала този път не с таг(кой да повярва), а с ревю на "Рисунка за Айла" от С. Пъркинс.

Последната част от трилогията е написана от гледната точка на Айла Мартин-мечтателка, тиха и спокойна ученичка, която от край време си пада по Джош, най-добрият приятел на Етиен Сен Клер от "Целувка за Ана". Оказва се, че Джош също харесва момичето и те скоро се сближават. Ала едно тяхно приключение може да им донесе много беди, а връзката им- да се окаже застрашена.

Стефъни Пъркинс и този път показва способността си да те въвлече в историите си, а ти да не можеш да откъснеш нос от книгата дори и за минута. Написан съвсем леко и приятно, романът представя на читателя и някои сериозни- теми за взаимоотношенията между приятели, повече от приятели, семейство, деца и родители.

Хареса ми спокойният, ала приключенски нрав на Джош. Момчето беше глътка чист въздух за мен, защото понякога много се дразнех на нрава на Айла. На моменти изобщо не го разбираше и мислеше само за себе си. Но въпреки това осъзна грешките си и се постара да не ги повтаря. Изключително много се промени в хода на нещата. Някак си порасна, от малка глезла се извиси в истинска млада жена, която преосмисля действията си и планира постъпките си, а не прави всичко, когато и хрумне.
А Джош милият все се опитваше да поправи недоразуменията, които двамата с момичето допускаха. Разбира се и той се промени. Осъзна доста неща и заздрави връзката с родителите си. Започна да се разбира с Кърт(най-добрият приятел на Айла) и направи всичко по силите си, само и само приятелката му да е щастлива. Адмирации!

Освен това отново се срещаме с Ана и Сен Клер, и Лола и Крикет. Както и с Мередит! Моментът, в който и те участваха, ми е любим, а и се случва нещо незабравимо очарователно.

Е, надявам се вече обмисляте дали да не прочетете книгата. А ако досега не сте чели останалата част от поредицата какво чакате???
Това е от мен.
Чао!