My monthly recommendations- September

Тъй като идва новата учебна година и всички ще имаме по-малко време да правим каквото и да е, взех решение, че в началото на всеки месец задължително ще пиша по един подобен пост. В него ще препоръчвам най-различни книги, които са ме впечатлили, повлияли или съм ги заобичала по каквато и да е друга причина.

Трилогията, за която ще говоря днес, стана доста популярна у нас напоследък. Става дума именно за книгите на Симон Елкелес, с чието издаване се зае "Ибис". Повечето блогъри имат ревю на поне една от книгите, така че ще дам линкове на тези на Ева, Ади и Кая.


"Перфектна химия" ни въвежда в предградията на Чикаго и разделенията, поставени между хората. Тук става дума за перфектното момиче и лошото момче, нещо, което се среща в повчето любовни романи. Въпреки това, Елкелес успява да разкаже историята си увлекателно и да грабне читателя. Това е едно от малктоо подобни книги, които ще те накра да се замислиш.


Втората книга разглежда историята на средния брат Фуентес. Този път сюжетът не се развива във вече добре познатите предградия на Чикаго, а в Колорадо. Карлос е новото момче в училище, което е принудено да живее при един от преподавателите си. Естествено, освен всички други препятствия, Карлос трябва да се изправи и срещу пречката, която се оказва Киара- дъщерята на професора. Само бихте могли да гадате през какво ще преминат заедно.


И отново се намирме в Чикаго. Третият брат Фуентес, най-малкият- Луис, е геният в семейството. Мил и забавен, той обича да поема рискове. Въпреки това никога не е подозирал какво предизвикателство ше се окаже за него Ники Крус. В последната си книга от тази трилогия, Елкелес се е постарала да отговори на всичките ни въпроси спрямо предните две истории и да успее да ни накара да заобичаме изцяло създадения от нея свят.


Любовта и мистериите са гарантирани, а щастливият край е факт във всяка от книгите.Аз съм човек, който много обича този жанр и романи с подобен сюжет, така че изобщо не ми беше трудно да заобичам любовта на героите. Ако още не сте се захванали, не си губете времето и тичайте до най-близката книжарница!

Двор от мъгла и ярост на Сара Дж Маас

Завършвайки книгата, в главата ми се въртеше едно изречение: КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ???

Честно казано, не бях изключително очарована от първата книга. Харесах я и краят й ме остави заинтригувана спрямо втората част от поредица. А и каквото и да си говорим, става дума за Сара Дж Маас- кралица на YA фентъзито. Имах вяра в нея.

И не много дълго след това, всички буктюбъри и букблогъри започнаха да говорят колко невеяроятна е "Двор от мъгла и ярост". Което следователно развълнува и мен до такава степен, че ,когато я получих, веднага седнах да я чета.

Грабна ме с първата си страница. Имаше моменти, в които не можех да заспя, защото исках да знам какво се случва нататък. И точно когато си мислех, че няма какво повече да сполети героите, с последните двадесет страници авторката разби сърцето и душата ми на хиляди малки парченца, които ще се съберат единствено когато в ръцете ми се намира и третата книга.

ВНИМАНИЕ- СЛЕДВАТ СПОЙЛЕРИ

Надолу ще говоря за героите със пойлери. Моля, който не е чел книгата, да спре до тук.

Нека започна с Фейра. В началото на книгата тя има кошмари, повръща през нощта и като цяло преживява посттравматичен стрес. Което е разбираемо и напълно нормално, имайки предвид какво се случи в края на "Двор от рози и бодли". Въпреки всичко, до края на книгата тя се променя и развива наистина много като герой. Научава се да владее силите си и се изгражда като самостоятелна личност, което беше добре представено. Допадна ми също, че Фейра е доста различна от Елин, тъй като в някои случаи авторите имат навика да оеднаквяват персонажите си.

Следва Тамлин, който искам собственоръчно да ударя с нещо МНОГО тежко. Той е един прекрасен пример за властен мъж. Не стига, че я затвори, ами има наглостта да си мисли, че всъщност Рис е принудил Фейра да заживее в Двора на нощта. Разбирам, че я обича, ама всичко си има граници.  Както и да е, мисля че всикчки сме на едно мнение относно него и глупостите, които извърши.

Може ли да кажа колко обичам целия вътрешен кръг на Рис. Мор, Касиан, Азриел- единственото, което искам сега, е да ги гушна и да им кжа, че всичко ще е наред. Е, вероятно няма да бъде, но все пак.

Направиха ми голямо воечатление сестрите на Фейра- Неста и Илейн и се надявам в третата книга да разберем повече за тях.

Рис лесно се превърна в един от най-любимите ми персонажи някога. Аз си знаех, че има още какво да научим за него още щом сключиха сделката с Фейра. После научаваме, че има цял скрит град, който е прекрасен, и че всъщност срещите на Рисанд с главната ни героиня в първа книга въобще не са случайни. И че той е малко беззащитно същество, което има нужда от силна прегръдга. Която всъщност по-късно Фейра му дава, защото се оказва, че ТЯ МУ Е ДРУГАРКА. Какво??

Всичко в тази книга беше толкова неочкавано и добре планирано, мистично, красиво, тъжно и щастливо едновременно. Не мисля, че скоро ще се възстановя от емоционалните щети, които романът ми нанесе,

Задължително четиво, дори да не сте големи фенове на първата част от трилогията!

Уинтър от Мариса Мейър- ревю/дискусия

Още една любима поредица дойде към своя край. Финалната книга от четирилогията на Мариса Мейър беше дори повече от пефектна. Персонажите бяха изпипани до най-малката подробност, сюжетът беше напрегнат, а финалът- незабравим.

Бих желала да започна това ревю, казвайки колко съм привързана към всеки един от героите. Накрая на книгата имах чувството, че се разделям с най-близките си приятели. Всички те са интересни и различни по отделно, но като отбор са направо невероятни.

Уинтър е най-добронамереният и чистосърдечен герой, за когото съм чела някога. Тя имаше желанието да помогне на всеки, и въпреки че беше малко наивна, успях да разбера намеренията и постъпките й.

Хиацинт, на външен вид корав и твърд, не отстъпва на своята принцеса по добронамереност. Той се жертва не само за Уинтър и успя да се приспособи към групата на вече познатите ни приятели.

В ревюто си на "Скарлет" бях заявила, че не харесвам самата Скарлет хич, ама даже изобщо. Ала нещо в последната книга ме накара наистина да си променя мнението. Имам чувството, че Мариса Мейър беше написала героинята по различен начин.

Все още не мога да преживея колко очарователни са Крес и Трън. Те са ми любимата двойка в поредицата, тъй като освен сладки заедно, по отделно са толкова прекрасни, че сърцето ми не може да го преживее.

Синдер и Каи най-сетне успяха да се съберат. В края на "Крес" останах озадачена как ще се развият нещата за тях, но всичко си дойде на мястото. Беше крайно време след толкова много скъсани нерви от страна на читателя.

Горкото малко доматообичащо вълче претърпя някои ужасии, но все пак мисля, че и него заобичх повече след тази книга. А не очаквах да е възможно.

Някога споменавала ли съм колко е чудесна


Ико? Тя е един от най-добре изградените герои някога и е чисто и просто модел за подръжание.

В заключение ще кажа, че бих желала всички последни кнги от поредици да са толкова добре измислени и написани, колкото този на Мариса Мейър. Накрая не знаех дали да рева от щастие, носталгия или някакво трето чувство, което е комбинация между двете. Задължително четиво!

Короната от Кийра Кас- ревю/дискусия

Предполагам всеки един от нас има книга/поредица, към която ще се връща и ще препрочита, защото го изпълва с неописуемо щастие. Аз лично мога да назова няколко и романите на Кийра Кас със сигурност влизат в списъка.

Когато Идлин става първата принцеса в Илеа със свой собствен Избор, тя изобщо не очаква, че ще се влюби в някой от тридесет и петимата си ухажори. Началото на надпреварата тя прекарва в отброяване на дните, когато ще може да изпрати всичките по домовете им. Но събитията в двореца я тласкат още повече в светлините на прожекторите и тя осъзнава, че може би не бива да остава сама. Идлин все още не е сигурна, че ще намери щастието по начина, по който са го направили родителите ѝ преди двадесет години. Но понякога сърцето крие изненади. Принцесата скоро ще трябва да направи по-труден и по-важен избор, отколкото някога си е представяла.

Последната книга, написана за света на Максън и Америка, ме остави объркана. Имаше някои наистина неподозирани обрати, част от които ме зарадваха, а други- не толкова.

Определено харесвам главната героиня, но ми се стори по-различно написана отколкото в предишната книга. Някак по-пораснала, или поне се опитваше да играе ролята на такава. Всички си спомняме как завърши "Наследницата", но инфарктът, който получи любимата ни кралица, беше поредното доказателство за любовта и отдадеността на Максън към Америка.
Което пък даде повод на Идлин да поеме управлението на цяла страна(поне за малко) с което, няма да ви лъжа, тя хич не се представи зле.

Бих искала да се въздържам от издаване на важни елементи от сюжета на така или иначе кратката книга, но ще споделя едно нещо, което ми се видя доста учудващо. В "Наследницата"  повечето от нас мислеха, че Идлин е, ако не влюбена, то поне силно привлечена от Кайл(нали?). Което обаче почти не се усещаше в тази книга. Разбирам идеята на авторката да спре да пише подобни мисли в главата на героинята, но любовният аспект на историята като че ли не беше доизпипан(отново повтарям, че се старая да запазя елемента на изненада).

Що се отнася до участниците- тях мисля че харесвам повече от тези в избора на Максън, Момчетата са най-любимата ми част от книгата, тъй като винаи се стараят да бъдат добре изглеждащи и възпитани, но в същото време са невероятно забавни и истински.

Моментите, прекарани в смях и тъга, гняв и болка спрямо тази поредица са, без да си кривя душата, едни от любимите ми. Препоръчвам "Короната" с две ръце и нямам търпение да чуя какво мислите вие.

10 причини да прочетете "Самодива" от Краси Зуркова

So, since my posts in the last year have all been in Bulgarian, I decided I'd be a good idea to write this one in English. I present to you the ten reasons why you must read Krassi Zourkova's novel 'Wildalone'.

10- I very much like the setting in the book. I've always wanted to study abroad one day, and I think I really got the idea of being all by yourself in another country. It could actually be quite scary and it takes time to get used to other culture's understandings.

9- I fell in love with the side characters. One of the things i most look forward to in a story are the sidekicks and I am so happy i didn't get disappointed with those one.

8- The mythology aspect of the story. I found it very intriguing that the author decided to use Bulgarian folklore. And, of course, that it collided so good with the Greek mythology elements.

7- The brothers- Rhys and Jake. I didn't know under what number to put them because my feelings are kind of messed up. I really liked both of them, but I think Jake stood a little bit more up to me. 

6- The protagonist's bravery. Thea was inspiring in so many ways- she decided to go all the way from her own country to America, she had the guts to find out the secrets about her family. I don't know about you, but in her place i'd be way more scared about all the things I am not aware of.

5- The plot. I think the author's ideas were very interesting, and what's more important, really well develloped. Though, i can't tell you more, otherwise i may ruin the pleasure of reading the book.

4- The feeling you get while reading this novel. You want to know everything, but yet again, hope for that mysteriousness to stay with you.

3- The fact that the book was written in Bulgarian and not translated from English really makes me love it even more.

2- Okay, that may sound weird, but just think about how the gorgeous cover will look on your bookshelf.

1- The thing that i liked the most was the writing style, actually. In the beginning it felt a little unusual, but i guess that was what was so special about it.

I suggest you go to the nearest bookstore and purchase this book as soon as you can.

So, that was for today. 

See ya!

Перфектна химия от Симон Елкелес

Историята, която Симон Елкелес ни разказва, представя коренно различните Алекс и Бритни. Тя е перфектната дъщеря, живееща своя перфектен живот с перфектното си семейство. А той- лошото момче, член на опасна банда. Но може би не всичко е такова, каквото изглежда. Не и когато момче от южната и момиче от северната страна започват да се влюбват един в друг.

Благодаря на издаделство "Ибис" за възможността!
Ревюто може да съдържа спойлери!!!

Аз съм човек, който обожава да чете подобен тип романи. И въпреки че всички ми мърморят колко клиширани били вече любовните истории, просто не мога да се спра.

Вярно, на пръв поглед "Префектна химия" е поредната история, представяща ни премеждията на перфектното момиче и лошото момче, които постепенно започват да се опознават, а накрая се намират безднадеждно влюбени един в друг. Ала всъщност към този много често срещан мотив авторката ни показва трудния живот на един латиноамериканец, неразбирателствата в едно не толкова перфектно семейство и всичко между тези две отправни точки.

Бритни Елис, така позната като перфектното момиче, наистина ми направи впечатление. Тя търпеше непрекъснато критикуващата си майка, приятелите, които й обърнаха гръб и накрая се научи да не се интересува от чуждото мнение. Грижите и обичта, които даваше на сестра си, ме трогнаха дълбоко.

Алекс, от друга страна, не очаквах да привлече дотолкова вниманието ми. Разчитах, че ще се прояви като най-обикновено лошо момче, на което му е дотегнало от света, но бях опровергана. Той, като най-голям мъж в семейството си, помагаше с прехраната, опитваше да възпитава братята си и да бъде достоен пример за подръжание.

Може би това което най-много ми допадна, е начинът по който Елкелес е представила предградията на Чикаго. Разделението между хората, бандите, богаташките клубове и галерии- всичко това издигаше стени между двете части на града, които главните герои малко по малко започнаха да разбиват.

Но нека не забравяме и второстепенните герои. Сиера се доказа като достойна най-добра приятелка на Бритни, подкрепяйки я непрекъснато и я приемше такава, каквато е.

Учителката по химия беше един персонаж, когото със сигурност няма да забравя. Все пак заради нея двамата ни герои намериха пътя си един към друг.

Не бива да подценяваме и Пако. Това момче, отхвърлено от собственото си семейство, жертва живота си за Алекс, тъй като искаше той да успее и да се измъкне от Кървавите Латиноси. Смятам, че заслужава огромни адмирации.

Накрая ще кажа, че бях очарована от историята, която писателката споделя с нас. Смях се и тъжих заедно с героите, минавах с тях през изпитанията, които животът им поднасяше и накрая получих възможно най-правилния финал. Какво повече бих могла да желая? Препоръчвам с две ръце и нямам търпение да разбера още за братята Фуентес.

Тъмна дарба от Александра Бракен

Радвам се, че най-сетне имам време да напиша това ревю. Благодаря на издателство "Егмонт" за възможността!

Когато Руби се буди на десетия си рожден ден, нещо в нея е различно. Нещо достатъчно притеснително, че да подтикне родителите й да я заключат в гаража и да повикат полицията. Нещо, което я изпраща в "Търмънд", брутален правителствен „рехабилитационен лагер“. В действителност Руби успява да преживее мистериозното заболяване, което погубва повечето деца в Америка. Но тя и останалите като нея оцеляват, като се сдобиват с нещо много плашещо – умения, които не могат да контролират.
Вече на шестнайсет, Руби е една от опасните.

Руби беше един персонаж, който ме заинтригува още от самото начало. Наистина успях да разбера нея и миналото й. Смятам, че с течение на обстоятелствата момичето много израсна и успя да научи доста неща за себе си. Разбра, че дарбата, от която в началото така се страхуваше, може да й бъде полезна. Руби намери хора, които я разбраха и се застъпиха за нея, които я научиха на доверие и на значението на израза "истинско приятелство".

И като заговорихме за приятелство, нека преминем към Лиъм, Зу и Дунди. Лиъм беше човекът, на когото другите винаги разчитаха. Познат със своята сговорчивост и мил характер, той беше наистина достоен за уважение герой. Въпреки това понякога се държеше наивно, смятайки че ще успее да открие доброто у всекиго. Бремето, което носеше със себе си, беше наистина голямо, но въпреки това той се опитваше да прикрие мъката си, да бъде силен за отбора. 

Зу беше колкото очароватлна, толкова и опасна. Не се колебаеше да защити приятелите си, въпреки че се боеше от уменията си. Изключително смела и в същото време невинна, не ми беше трудно да я заобичам.

Дунди, въпреки киселия си на пръв поглед характер, беше един вид душата на компанията. На недоволстото му бяха изградени повечето шеги в книгата. Самият той беше невероятен приятел и опора, просто не знаеше как да изразява чувствата си по правилен начн. Ала това ме накара да се привържа дори повече към него.

Връзката между Руби и Лиъм беше сладка, но и различна по свой начин. Те не знаеха как да се държат един към друг, бяха просто объркани тийнейджъри, имали късмета да се влюбят един в друг. Което пък доведе до възможно най-трагиянич край и до разбитото ми на милиарди пърченца сърце.

Александра Бракен изключително добре е рзказала историята на тези деца, представяйки едно мрачно бъдеще, в което все пак може да открием надеждата. Следвайки приключенията на главните герои, ние се впускаме в една история изпълнена с напрежение и динамика, любов и приятелство, малко смях и тъга. А краят е просто разтърсващ.

Това беше за днес.

Чао!

Въглен в пепелта от Сабаа Тахир

credits: me

Най-стене мога да седна и да напиша някое ревю на спокойствие. Нямах Wrap-up пост, тъй като през изминалия месец прочетох една книга("Обещание" на Карина Хали ), но започнах други две- "Домът на мис Перигрин за чудати деца" и "Carry on" от Рейнбоу Роуел. Въпреки това "Въглен в пепелта" е един от малкото романи, които съм прочела наскоро, и в които съм се влюбила моментално.

Лайя живее с баба си, дядо си и по-големия си брат. Една вечер домът им бива нападнат, възрастните хора убити, а младежът- отвлечен. Това не е нещо необичайно за Книжниците- те са свикнали да бъдат измъчвани и използвани всеки ден от своите поробители- Воините. Но Лайя е решена да открие брат си на всяка цена, затова се присъединява към Съпротивата.
Елиас е Маска от както се помни- обучен да убива и да се подчинява на Империята, заедно със своята най-добра приятелка Хелене е избран да участва в изпитанията за избор на нов император. Пътищата на Лайа и Елиас, както се досещате, се засичат и се достига да взаимно привличане, придружено от затруднения и драма.
                          
Бях малко скептично настроена към книгата като цяло, тъй като си мислех, че е high fantasy, което не ми се отдава да чета лесно. Но още с първото си изречения романът ме грабна, въвлече ме в своя свят и не ме пусна докато не стигнах последната страница.

Стилът на авторката е изключително интересен за мен. Описва нещата по лесен, но красив начин и прави така, че дори най-тежките сцени да се четат с лекота. 

credits: here

Не съм от най-големите фенове на Лайа, но трябва да призная че претърпява голяма промяна. В началото беше твърде наивна и чувствителна, но до финала на романа момичето се научава да не вярва на всеки, да защитава позицията си и да си иска това, което й се полага. 

credits: here

Елиас Валерий от друга страна обожавам. Мислите му бяха изключително интересни за мен,

хаосът в главата му беше представен по невероятен начин и веднага заобичах този персонаж.

Най-добрата приятелка на Елиас, Хелене, също доста ми допадна. На моменти имах противоречиви чувства спрямо нея, тъй като понякога беше твърде жестока, но е една от причините толкова да заобичам книгата.

Срещнах се с още много интересни герои като Каи, Комендиантката,
Изи, но не мисля, че е нужно да ги коментирам, защото смятам че бихте ги оценили подобаващо докато сами четете шедьовъра на Сабаа Тахир.

Е, това е засега.
Чао!

Писма до мъртвите с любов на Ава Дилийра

Всичко започва с едно домашно по литература – очаква се учениците да напишат писмо до починал президент, велик учен или философ, но за Лоръл истинският порив я отвежда другаде. Тя избира да пише на Кърт Кобейн, защото невероятната й сестра Мей е била луда по музиката му и също като него е починала млада. Скоро Лоръл успява да напълни цялата си тетрадка с писма до хора като Джанис Джоплин, Хийт Леджър, Амелия Еърхарт, Джуди Гарланд и Ейми Уайнхауз, но така й не показва написаното на учителката си. Тя споделя с мъртвите за новото училище, за новите приятелства, за разбитото си семейство, за първото си истинско влюбване и – най-важното – за болката от загубата на Мей. Както и за тяхната тайна. 

Тъга, приятелства, любов, смесени в една история, която показва колко трудно може да бъде, когато си тийнейджър. Всички чувства, думи, мисли се въртят в главата ти и понякога единственият човек, пред когото можеш да си излееш душата, е мъртъв. 

Лоръл започва първата си година в гимназията. Не познава никого, но за щастие бързо се сприятелява с две момичета и започва да изпробва нови и различни неща. Първоначално реших, че това ще бъде едно фатално приятелство, но за щастие не се оказах права. Случи се точно обратното, момичетата си помагаха, подкрепяха се, вдъхваха си надежда едно на друго, когато имаха най-голяма нужда от такава. 

Много ми хареса и дружбата на Лоръл с Тристан и Кристен, които карат последната си година в училището. И за тях имах лошо чувство, но отново сгреших. Двамата се оказах много голяма част от "приключението", през което премина момичето. Не очаквах да й станат толкова добри приятели, но уви, отново бях опровергана.

Връзката на Лоръл със Скай беше обичайният тийн романс според мен. "Различното" момче, което е над нещата и не се задържа заедно с никое момиче, но само заради главната героиня в определена книга се променя. Не мога да кажа, че взаимоотношенията им не бяха сладко написани, но очаквах малко повече от тази страна на историята. Въпреки това беше хубаво, че Лоръл имаше още някого до себе си.

Загубата на Мей беше частта, която ме заинтригува най-много. Още една тежка тема, но написана интересно, с много красиви истории и ужасяващи детайли. Почувствах съвсем реалистично тъгата на Лоръл, на баща й и на всички, които са познавали някога перфектното момиче, което се оказва с повече тайни, от колкото някой предполага.

Интересната история, персонажите, които е лесно да заобичаш, и приятният стил на авторката правят един чудесен роман, който препоръчвам на всеки един тийнейджър, пък и не само.

Е, това е засега. 
Чао!

August Wrap Up

Август беше един доста успешен за мен месец и то главно заради booktube-a-thon- а, който се проведе в началото на месеца.

Първите седeм книги изпълняват предизвикателствата в маратона:

1- "Железният изпит" от Холи Блек и Касандра Клеър. Честно да си кажа, влюбих се в книгата. Предимно приключения и магии, а светът е много интересен. 4,5/5 звезди.

2- "Демонично стъкло" от Рейчъл Хокинс. Беше добър завършек на поредицата, забавно четиво, с което убих три часа. 4/5 звезди от мен.

3- "Моторни песни" на Никола Вапцаров. Една стихосбирка, която ми хареса неочаквано много и аслужава 5/5 звезди.

4- "Dream a little dream" на Керстин Гир. Какво да кажа, беше любов от първата страница и силно я препоръчвам- 5/5 звезди.

5- "Аз съм знаменистост" на Кейти Бърчал. Не е нищо особено, даже бих казала, че в началото е доста скучна, но нататък става по-вълнуваща и завършва очарователно, за това 3,5/5 звезди.

6- "Маскарад" от Мелиса Де Ла Круз, която е продължение на поредица. Беше по-добра от първата книга и й давам 3,8/5 звезди.

И последната книга от read-a-thon- a e "Ние, лъжците", която не харесах особено много и от мен получава 3/5 звезди.

След тази натоварена седмица си дадох малко почивка и успях да прочета само още две книги, а именно:

"Сянка и кост" от Лий Бардуго, която много ми хареса, но доста често се дразнех на главната героиня, за това получава 4,3/5 звезди;

И "Фенка" от Рейнбоу Роуъл, която наистина бях забравила колко обичам и която си заслужава 5/5 звезди.

Е, това беше най-продуктивния ми месец за тази година относно книги. И просто виждам как след 15-ти този блог съвсем ще замре, за това да се извиня предварително.

Чао!

П.П. забравих да кажа, че този месец завърших и "Писма до мъртвите с любов" на Ава Дилийра.

Фенка от Рейнбоу Роуъл

Искам да благодаря за възможността да работя с издателство "Егмонт" и да кажа, че ще се постарая това ревю да не съдържа спойлери.

Може би сте се чувствали сякаш ви смятат за луди, когато говорите за любимата си книга.  А може би в моментите, в които сте напълно задълбочени в света на Хари Потър или Пърси Джаксън. 
Романът на Роуъл разказва историята на едно момиче със същите проблеми. Главната героиня- Кат, е заклет фен на книгите за Саймън Сноу и дори пише фенска литература(по-позната като фенфикшън), пречупвайки историята през своите очи. 
Но когато Кат, заедно с по-отоврената си сестра-близначка Рен, отива в колеж, й става ясно, че животът там е малко по-различен отколкото в гимназията.

Нека започнем със съквартирантката на Кат-Рийгън. На пръв поглед страшничка, но всъщност много забавно написана и страхотен приятел. Мисля, че всички трябва да имаме по един такъв човек в живота си.

Ливай е най-добърият приятел/бившето гадже на Рийгън. Винаги усмихнат, привлекателен и умен, успява да вземе ума на Кат. Поставя се в най-различни ситуации само заради нея. Въпреки това Кат не успява да схване, че той я харесва, защото момчето винаги се държи мило с всички. Но след няколко неловки момента, една целувка по средата на нощта и доста смях от страна на читателя, двамата герои намират пътя си един към друг.

Близначката на Кат, Рен, както казах по-нагоре, е много по-безстрашна и опитна от сестра си. Обича да ходи по купони и още преди да отиде в колежа се сприятелява със съквартирантката си. Много ми хареса, че Рен премина през изпитанията, заради които в края на книгата тя беше наистина променена. Връзката на двете близначки беше толкова очарователна и вдъхновяваща.

Елементът с фенската литература и факта, че между главите имаше написани части от нея или от самите книги за Саймън Сноу беше впечатляващ. Много се заинтригувах и от тази история и нямам търпение в Америка(а надявам се и в България) да излезе отделната книга "Само напред, Саймън".

Финалът на романа беше просто перфектен. Да видия, че разказът на Кат е публикуван наистина ме зарадва и накара да се усмихна. 

В тази книга има всичко, което може да иска човек- реалистични герои, както смешни, така и тъжни моменти, увлекателен стил на писане и запомняща се история.

Препоръчвам на всеки, който си търси забавно четиво, изпълнено с приятелства, романс и забавление.

Е, това е от мен за днес.
Чао!

Наследницата от Кийра Кас

Отдавна не съм писала ревю, но честно казано това се дължи основно на мързела ми. Предупреждавам, също така, че този пост ще съдържа спойлери.

В четвъртата част от поредицата на Кийра Кас четем от гледната точка на дъщерята на Америка- Идлин. Момичето скоро ще трябва да управлява страната, но крал Максън държи на едно- да се проведе избор.

Идеята на книгата е наистина добра. Малко е странно това, че Америка и Максън са доста по-възрастни, че си имат деца. Но пък много ми допадна характера на Идлин, доста по-различен от този на майка и.

Чувствам, че съм една от малкото, които харесват дъщерята на Америка. По- властна и по- самоуверена е, но все пак цял живот е подготвяна да стане кралица и е свикнала всички да й се подчиняват.  Наистина на места беше ненужно гадна, но аз не мисля, че това беше нарочно. Все пак не е ходила като обикновените деца на училище, където да се научи как да общува нормално с всички около себе си. Освен това, когато се сближи с някои от участниците, започна да разбира какво е уместно и какво- не.

Забелязах също, че доста хора смятат за неправилен изборът на Идлин да изгони толкова много участници и то по такъв груб начин. Но ако бях на нейно място нито щеше да ми е приятно някой да влезе в стаята и първото нещо, което направи, е да ме огледа, нито да пита кога ще си получи парите. Все пак ще става владетел и трябва да се държат по-уважително с нея.

Никак не ми хареса, когато съдеше хората без избщо да е провела един нормален разговор с тях, но все пак до края на книгата отношението на Идлин към околните се променя значително, което много ме зарадва.

Относно самия избор- залагам, че този, който наистина ще спечели сърцето на момичето, ще е Кайл. Въпреки че много ми допадат още четири-пет момчета, смятам, че Идлин ще избере него.

Много искам да споделя с вас колко ми харесва идеята на кралското семейство. Някак си ме сгрява отвътре, когато чета за четирите деца на Максън и Америка. Цели три книги се разказваше предимно за тях двамата, а сега четем за синовете и дъщеря им.


Арън е един от най-прекрасните персонажи в книгата. Разумен, но забавен  и единственият човек, който е в състояние да накара Идлин да го слуша. Онази работа с писмото много ми хареса. Даде представа на бъдещата кралица какво наистина се случва около нея, което й беше необходимо.

Накрая стигаме до частта, където всички разбират, че Америка е получила инфаркт и Максън плаче, а момчетата отиват заедно при кралското семейство и книгата свършва. А сърцето ми е разбито и не знам какво да мисля. Това беше един наистина неочакван  финал и със сигурност мога да кажа, че нямам търпение за следващата част.

И това е за сега, чао!

Последните оцелели: живота, какъвто го познавахме от Сюзан Бет Пфефър

Пиша това ревю с голямо закъснение, тъй като се преместихме(изненада) и нямах свестен интернет в последната седмица. 

Безгрижният живот на шестнайсетгодишната Миранда приключва, когато огромен астероид удря Луната и я измества от орбитата ѝ. Цунамита помитат крайбрежията, земетресения пропукват континентите, вулканична пепел скрива слънцето и потапя земята в мрак. Тийнейджърката, която доскоро е изпълвала страниците на дневника си с притеснения за лоша оценка по математика и вълнения относно абитуриентския бал, сега споделя страховете си от гладна смърт и болестите, които изтребват голяма част от населението. Заедно с майка си и двамата си братя Миранда се бори за оцеляването си в този непознат, сякаш лишен от бъдеще свят. Едно момиче израства сред катаклизмите и се превръща в смела, самоотвержена млада жена, която се опитва да съхрани най-ценния ресурс на човечеството – надеждата.

Не знаех какво да очаквам от историята. Не бях чувала никакви конкретни мнения за романа, а не бях проверявала и в интернет. Но трябва да призная- останах приятно очарована. 

Авторката не набляга толкова на романса, колкото се фокусира над идеята за надеждата и способността на момичето и семейството му да не я губи по време на трудните времена. Градът, в който живее Миранда, е останал без никаква храна. Хората бързо са изкупили всичко нужно, ала все повече умират, разболяват се, епидемии върлуват, а никой не е подготвен за всичко това. Без електричество животът е почти невъзможен, а без вода- съвсем. Въпреки всичко момичето успява да запази надеждата, че утре нещата може да са по-добре. Никой не знае какво ще се случи нататък, но това значи ли, че човечеството трябва да се отчайва?

 Героите сами по себе си бяха впечатляващи. Главната героиня остава силна, въпреки че има и своите не толкова добри моменти. Научава се да прави жертви в името на семейството, разбира цената на живота. Продължава да мечтае за светло бъдеще, въпреки че е почти убедена, че такова няма да има. 

Мат, по-големият брат, е опора за семейството, а на Джони, по-малкият,  всички са заложили, че ще оцелее най-дълго.

Майката на Миранда силно ме впечатли с това колко силна остана и как, въпреки всичко, успяваше да се справи и да бъде човека, на когото децата не спират да искат да подражават.

Слава Богу спасението идва и накрая всички са сравнително добре, ала все още не са преминали през най-лошото.

Историята ме завладя още от самото начало и не ме изпусна от хватката си до самия край. Стилът на писане беше впечатляващ, а героите бяха точно това, което предполагаш, че ще бъдат, но все пак- интересни сами по себе си. 

Много се зарадвах, когато разбрах, че и другите книги ще бъдат издадени у нас, което се надявам да се случи скоро.

Благодаря на издателство "Ибис" за възможността.

Лека ви вечер!

ПП: докато пишех това ревю, котката ми се изниза през входната врата

 

Гондолата на времето от Ева Фьолер

Още от преди да се появи на пазара, бях много развълнувана за тази книга.

Благодаря на издателство "Ибис" за възможността да работя с тях.


Седемнадесет годишната Ана е на ваканция във Венеция заедно със семейството си. Но когато един ден се озовава в 1499-та година, след като е бутната във водата и спасена от привлекателен млад мъж, започват нейните приключения . Момичето намира нови приятели и врагове, разкрива тайни и въпреки всичко, което и се случва, успява да се отърве невредима ( и естествено разбира, че я очакват още подвизи). 


Сюжетната линия е вълнуваща и написана така че лесно да грабне читателя. Действието се развива бързо, описанията са точно толкова, колкото да не ти доскучае от тях, а гледната точка на момичето е интересна и вълнуваща. Разбира се, както и в повечето романи от този жанр, има и романтика, но тя сякаш не е главната идея. 

Много се впечатлих от това как всички факти за Венеция са дадени ей така, между другото, но все пак ти е лесно да запомниш повечето от тях. Описанията на града и сградите наистина ме грабнаха, а начинът, по който беше описан животът по онова време, беше някак толкова реален. Сякаш всичко се случваше около мен. 

Виждането на Ана над нещата беше доста необичайно за мен. Не че така не се държи всеки втори тийнейджър, но някои от възгледите и ми се сториха доста интригуващи. Хареса ми и връзката и със Себастиано. Това че не си мисли колко е влюбена в него през цялото време ми се отрази добре.

Самият Себастиано от друга страна не участваше на толкова много моменти в книгата, на колкото очаквах. За мен лично по-интересни бяха второстепенните герои като Клариса и семейството, у което тя беше отседнала. 

Разбира се, не оставам без забележки, но въпреки това изключително много се насладих на времето, прекарано в четенето на този роман.

Препоръчвам на всеки, който си търси вълнуващи приключения и доза забавление. 
Чао!

Полудив от Сали Грийн

Ето ме с поредното ревю, което трябваше да напиша отдавна, но така и не можах да стигна до там заради училище. Все пак мисля ревюто ми да бъде по-кратко от това върху "Полулош", та, започвам.

Малка анотация: Във втората част от трилогията Натан вече е на седемнайсет, пълноправен магьосник, наследил могъща дарба от страховития си баща, която тепърва трябва да се научи да контролира. За съжаление с нея далеч не се изчерпва списъкът с нещата, които Натан трябва да се научи да владее, там са и любовта към Аналис, която навярно го е предала, странното влечение към Гейбриъл, който не крие чувствата си към него, желанието да бъде със своенравния си кръвожаден баща, жаждата за мъст към всички Бели... (из сайта на издателство "Колибри).

Няма как на първо място да не спомена стила на авторката. Сали Грийн има умението да създаде толкова вълнуващ и неповторим свят, за който няма да искаш да спреш да четеш. Колкото и коварен да е, имаш чувството, че си част от цялата обстановка, че намираш в една стая с героите, че бягаш с всички сили рамо до рамо с Натан. Всичко, което младежът изпитва, преминава и през теб. Би могъл напълно да се поставиш в положението му на (вече на чак толкова) объркан млад мъж, който търси мястото си в света. 

Разбира се, тук няма как да не кажа, че всичко, през което е преминал Натан, му повлиява. Младежът убива без да му мигне окото и не прекарва много време чудейки се трябвало ли е да направи така, или не. И точно в това е чара на книгата- в различното мислене на главния герой и във вълненията и напрежението. 

Както и в първата част, така и тук имаше няколко много силни момента, които те карат да се замислиш. Писателката си знае работата и може да те накара освен от тъга, да заплачеш и от нерви, и от радост. 

Честно казано, на мен финалът ми беше любим. Естествено, беше НАИСТИНА неочакван, но невероятно написан и вълнуващ. Е, също и малко гаден, но това, очевидно, си е запазена марка на автора. 

Като цяло неповторимо приключение, което може да ви докара както до истерия, така и да ви удовлетвори. Незабравимо фентъзи, написано по един различен, но прекрасен начин.

Отново казвам, че не е за хора, които не биха издържали на убийства, не им е приятно да четат псувни и предпочитат по-спокойно развиващи се книги. 

И се извинявам на издателство "Колибри" за късно написаното ревю и благодаря за възможността да работя с тях.

Книги, прочетени през месец май

Здравейте хора!

Тъй като този месец имах матури, нямах възможност да чета кой знае колко. Все пак успях да завърша три книги и да започна четвърта, което си е постижение. 

Първата книга, която прочетох, беше "В морските дълбини" от Дженифър Донъли. Като цяло ми хареса, героите бяха интересни, а светът, в който живееха, уникален. Нямаше много романс, но пък това беше компенсирано от голямата доза приключение. Книгата получи 4/5 звезди от мен. А ревюто е тук.

Следва "Разнищи ме"от Тахере Мафи. Невероятно продължение на поредицата, изпълнено с вълнения, драми, любов и (най-хубавото:D) повече Уорнър. Наистина красиво написани романи с точното количество чувство за хумор. 5/5 звезди, а за цяло ревю кликнете тук. 

И преди да продължа искам още веднъж да благодаря на "Егмонт'' за предоставената ми възможност да работя с тях.

И последна, но не на последно място, идва ред на "Синя кръв"от Мелиса Де Ла Круз. Леко написана, интересна и забавна, книгата беше точно това, от което се нуждаех. Получава 4/5 звезди, но не и ревю.

Искам само да вметна, че междувременно започнах "Крадецът на книги"но, тъй като предусещам малък застой да се задава, я чета бавно. Иначе е написана невероятно и е доста интересна.

И книгата, която най-спонтанно, а и защото имах нужда от кантемпърари, си свалих е "Maybe someday" от Колийн Хуувър. Засега много ми харесва, но ще видим как ще се развият нещата. 

Това беше за днес.

Чао!

Разнищи ме от Тахере Мафи

Има книги, които ще прочетеш веднъж, а после ще забравиш за тях.

Има и такива, които, колкото и да ти харесват, все някога ще ги надраснеш и ще ти омръзнат.

Ала съществуват и онези, които те сграбчват в своя свят и не те пускат никога. Пример за това е точно този роман.

Но преди да продължа, ето една малка анотация:

Джулиет е избягала от Възобновителите и сега е в Пункт Омега заедно с Адам, Джеймс и Кенджи. Ала дори там, където се намира в безопасност, врагът я преследва. Научвайки все по-нови неща за своите способности, пред момичето се разкриват още тайни. Но готова ли е да се изправи пред опасността?

За книгата като цяло

Както най-вероятно сте забелязали, Тахере Мафи има необикновен стил, чрез който прави всичко изключително реално. Имаш чувството, че се намираш в света на главната героиня, че се биеш рамо до рамо с нея и приятелите й, че сякаш ти самият се чудиш как да постъпиш във всеки един момент, на кого да се довериш. Любовният триъгълник заема голяма част от книгата, ала не всичко се върти около него. Джулиет открива още много за своите способности, за тези на Уорнър и Ад
ам. Опитвайки се да се справи с всичко, което се случва, тя опознава все повече Пункт Омега и обитателите му, а и себе си.

За героите

Естествено, ще започна с Джулиет. Тя се промени доста с течението на обстоятелствата. Разбра повече за себе си и силите си, ала напълно се оплете в емоциите си. Тя обича Адам, но установява, че има чувства и към Уорнър. Както можете да се досетите, нищо добро не излиза от това. Но аз мисля, че въпреки всички грешни решения, които направи, героинята разбра себе си поне донякъде.

Адам от друга страна се обърка дори още повече. Научи една...неочаквана тайна и това го промени. Също така разбра и какви са способностите му, ала от това излязоха повече лоши, отколкото хубави неща. Разбира се, с всичко, с което е принуден да се справя, той също порасна много.

Няма как да не спомена Кенджи. Той беше като глътка свеж въздух за мен. Изключително забавен и интересен герой, който заема една огромна част от живота в Пункт Омега. Освен това, дарбата му е доста полезна(и готина).

И така стигаме до Уорнър. В тази част от поредицата, разбираме какъв е той всъщност, виждаме човещината, която проявява, и любовта, която изпитва към Джулиет. Главната героиня прекарва доста повече време с младежа, от което следват някои доста интересни събития. Той си има своите принципи, ала обичта му към момичето е неизчерпаема и безкористна. 

Мога само да кажа, че четейки от гледната точка на главната героиня, имах възможността да опозная напълно света, в който се развива сюжетното действие. Чувствата и емоциите, които изпитва Джулиет, са в пълен безпорядък, което за мен направи книгата още по-изключителна. Хуморът и вълнението бяха точно толкова незабравими, а романтиката- също толкова неповторима. Съветвам ви да не пропускате това приключение!

А ето и няколко любими цитата:

Върви по дяволите(...)

Това, че отивам по дяволите, не променя факта, че не я заслужаваш.

(...)и понякога думите горчат, и понякога са сладки, но точно в момента вкусвам чак в гърлото си и романтика, и разкаяние, и на лъжата краката са къси.

Усмивката го преобразява до неузнаваемост, запалва звезди в очите му, облива устните му с ярка светлина и осъзнавам, че никога досега не съм го виждала такъв.

Благодаря на издателство "Егмонт" за предоставената възможност!

В морските дълбини от Дженифър Донъли

Дълго се чудих как да започна това ревю, но накрая го измислих.
Хей, хора!
Днес ще коментирам "В морските дълбини" на Д. Донъли, както сте се досетили от заглавието на този пост.

Серафина е напът да стане новата владетелка на Миромара и да се сгоди  за принц Махди, когато пред нея се явява картина, сън, мистериозен и плашещ.Йелите я призовават, заедно с още пет момичета, за да спаси морския свят. Същевременно Серафина разбира, че момчето, в което е влюбена, е изцяло променено, а на всичкото отгоре се случват още куп ужасяващи неща, с които тя трябва да се справи. Но готова ли е?

Докато четях тази книга се чувствах все едно съм част от някое филмче на Дисни. Лекият стил на писателката ме грабна още от първата страница и задържа вниманието ми до последната. Героите са наистина уникални, всеки по свой си начин, а историята е доста интригуваща като са засегнати и някои по-сериозни теми.

 Впечатли ме това че авторката ни представя по един ненатрапчив начин проблемът за замърсяването на водите, нещо наистина важно, на което не се обръща достатъчно внимание според мен.

Естествено присъства и темата за приятелството, която е неотлъчна част от нашия живот. Още в началото харесах връзката между Серафина и Нийла. А след това, когато се появиха и другите три, стана ясно, че се оформя едно непоклатимо и достойно за възхищения приятелство.

Ала нека не забравяме и романса, който не присъстваше в големи количества, ала все пак го имаше. Истински ме заинтригува историята на Серафина и Махди и какво ще се случи с тях. Надявам се в следващата книга да се разкрие малко повече за взаимоотношенията им.
О, и така и не разбрах какво се случи със Силвестър, а наистина много го харесах.

Също забравих и да спомена колко бях впечатлена от Таласа, изключително красив герой според мен. Наистина допринесе много за книгата и за историята.

Препоръчвам на всеки, който си търси ненатоварващо, но в същото време интересно и приятно четиво, изпълнено с приключения.

Е, това е от мен за днес.
Чао!
ПС Отново благодаря на издателство Егмонт за предоставената ми възможност да работя с тях!

The cofee book tag

Много се радвам да видя, че толкова хора правят The Disney book tag. Но се оказва, че съм била предизвикана от Ана и Кая на два тага, та като гледам тази вечер няма да скучая.Да започвам.

1. Черно: Посочи поредица, в която е трудно да се навлезе, но има постоянни фенове- Е, ами може би "Създадена от дим и кост", тъй като на много хора не им се нрави така нареченото urban fantasy и им трябва повече време за да свикнат. А да, някои смятат корицата на книгата за плашеща също, so. 

2. Ментова мока: Посочи книга, която става по-популярна през зимата или празничен период от годината- И аз като Ана ще кажа "Хари Потър". Просто всички, включително аз, обичат да четат тези книги през зимата.

4.Двойно еспресо: Посочи книга, която те държи в напрежение от началото до края- Ами не бих казала в напрежение, но когато зачетох "Рубиненочервено" не можах да я оставя.

5. Старбъкс: Посочи книга, която виждаш навсякъде- Ами напоследък непрекъснато попадам на "В морските дълбини". О, и някаква "Близнаците Тапър отиват на война"(?). Из целия фейсбук е!

6. Хипстър кафене: Посочете книга от независим автор- Ъм, не знам? Касандра Клеър?

7. Ами сега! Аз имам безкофеиново кафе: Посочете книга, от която сте очаквали повече- "Обсидиан". Не е лоша, но очаквах мнооого повече след всичко, което се говори за нея.

8. Перфектната комбинация: Посочи книга или поредица, която е едновременно горчива и сладка, но в крайна сметка абсолютно задоволителна- поредицата "Саванти". Наистина обичам тези книги.

Не знам кого да тагна, защото всички са направили такъв пост освен мен, но ако някой не е, сега му се отдава възможност. 
Чао!

April wrap up или как Калина все още не може да измисля правдоподобни заглавия

Хей, хей!
Та, дойде тази част от месеца-ВРЕМЕ ЗА WRAP UP.
Не знам защо, ама много обичам да правя такива постове, дори да не съм прочела кой знае колко книги през месеца.

И така, започвам с "Полулош" от Сали Грийн, дадена ми от издателство "Колибри", за което още веднъж благодаря. Ако искате да прочетете ревюто ми, кликнете тук. Предупреждавам, че не е за хора със слаби нерви, защото главният герой убива и не се мотае много-много в размисли дали това е бил правилният избор, или не. Освен това се случват куп други подобни неща, но 5 от 5 звезди, защото беше невероятна и разби душата ми на хиляди малки парченца :).

Следващата книга, отново от издателство "Колибри", е "Аз бях тук". Това е първата книга на Гейл Форман, която чета, но ми направи доста добро впечатление и горещо ви я препоръчвам. 4, 5 от 5 звезди.

И ,тъй като след "Аз бях тук" бях на контемпърари вълна, реших да се захвана с "The summer trilogy" от Джени Хан. Буквално изгълтах и трите романа за много кратко време(като се има предвид, че трябваше и да уча). Определено в основата седи любовен триъгълник, няма да лъжа, но е написан добре, много добре. Даже бих могла да заявя Касандра Клеър добре. И не е просто някаква си любовна историйка, а засяга важни теми като взаимоотношения и смърт. 4 от 5 звезди.


И последна, но не на последно място, "Рисунка за Айла". Мога ли само да отбележа, че продължавам да пиша "Целувка за Айла"? Това май е знак да препрочета Ана. Както и да е, беше чудесен край на трилогията, 5 от 5 звезди.

И ако се чудите защо на трилогията съм дала най-малък рейтинг, е, ами причината е в главната героиня, която ме дразнеше във втората и третата книга.

И така, това е засега.
Чао!