Любими книги за 2016-та

Навън се сипе сняг(нещо което трябваше да се случи по Коледа ако ме питате), слънцето залязва, а аз си седя и пиша блогпост. Този всъщност ще включва книги, кой би предположил?

И така, след като го правя всяка година, реших и тази да спазя традицията и да ви кажа кои са моите любимите книги за 2016-та.

Since you've been gone от Morgan Matson не очаквах, че ще ми направи такова добро впечатление. Сладка, лесно се чете, а любимата ми част е списъка с неща, които главната героиня трябва да изпълни.

Следва една история в Wattpad, която споменах в пост в началото на 2016-та- The bad boy stole my bra. Знам, че не звучи като нещо особено впечатляващо, но съм наистина привързана към нея. Използвам момента и да промотирам своя акаун: Cutedisasterr.

Следва Winter на Мариса Мейър. Може би знаете, че не съм голям фен на "Скарлет" и имах малки проблеми в началото на "Крес"(която сега обожавам), но Winter беше едно приключение, към което ще се връщам отново и отново.

Lady Midnight е досега любимата ми книга на Касандра Клеър, измества и "Принцеса с часовников механизъм" и "Град от стъкло". Невероятна, прекрасна, неповторима, брилянтна, страхотно написана.

Не съм сигурна коя обичам повече- The dream thieves или Blue Lily, Lily Blue и затова ще ги оставя и двете тук, не мисля, че е нужно да обяснявам защо присъстват в този списък.

A court of mist and fury лесно се превърна в мой фаворит. Тъй като почти изобщо не харесвам първата книга от трилогията, много се съмнявах дали въобще да започна тази. След това обаче цялото книжно общество започна да обяснява колко всъщност е невероятна и не след дълго аз също се намерих в капана й.

Bitterblue или "Лазурна" на Кристин Кашор е роман, който ме отведе далеч от реалността и ме накара да се смея с глас и да плача едновременно. Цялата трилогия е фантастична, но последната книга със сигурност ме впечатли най-много.

Няма да ви лъжа, изобщо не очаквах нещо особено от The cursed child, но за голямо мое щастие бях опровергана.

Hothouse flower на Krista и Becca Ritchie е моят фаворит от поредицата. На практика, авторките са написали две NA поредици, които се преплитат една с друга и са много забавни за четене, но със сигурност ще ви повлияят силно.

Изобщо не подозирах, че "Дете на пустинята" ще ме държи будна до три часа през нощта. Слава богу, втората книга е три пъти по-дебела от първата и нямам търпение да излезе!

И завършвам поста с Girl online going solo на Zoe Sugg. Харесвам книгите й твърде много, за да е нормално.

Е, това е за днес. Стискайте палци следващият ми пост да е след по-малко от месец!

July Wrap-Up

Днес осъзнах, че не съм писала пост от повече от месец, а Wrap-up - от февруари. Затова реших днес да обобщя кнгите, които прочетох през месец юли.


"Неизчезваща" от Александра Бракен ми върна насторението за по-обемни книги. Всички знаем, че понякога втората книга в трилогия може да бъде по-бавна и безинтересна от първата- нещо като мост между началото и края, но Бракен се е справила повече от блестящо. 4.5/5 звезди.


"Гневът и зората" от Рене Ахдие я мъча от когато излезе. Проблемът не е в това, че не я намирам за интересна, дори напротив- историята е наистина интригуваща. Въпросът е, че имам навика да оставям нещата недовършени. Често се случва дори много да харесвам дадена книга или сериал, да ги зарязвам, тъй като съм решила, че не съм в подходящото настроение. Въпреки всичко, упсях да се влюбя в героите и обстановката, а стилът на писателката беше наистина поглъщаш. 4/5 звезди.



И третата и последна книга, която прочетох през изминалия месец, е "Даровита" от Кристин Кашор. С удоволствие мога да кажа, че това е любимият от трите романа, завършени през юни. Това е едно от онези фентъзита, които се четат с огромна лекота, колкото и събития и герои да са вкарани в историята. Главната героиня е една от малкото, с които нямам проблеми, а второстепенните персонажи обичам до един. Всички изпипани до най-малката подробност. Препоръчвам на всички тази трилогия. 5/5 звезди.


Надявам се този месец да пиша повече публикации, а с късмет и някое ревю.

Перфектна химия от Симон Елкелес

Историята, която Симон Елкелес ни разказва, представя коренно различните Алекс и Бритни. Тя е перфектната дъщеря, живееща своя перфектен живот с перфектното си семейство. А той- лошото момче, член на опасна банда. Но може би не всичко е такова, каквото изглежда. Не и когато момче от южната и момиче от северната страна започват да се влюбват един в друг.

Благодаря на издаделство "Ибис" за възможността!
Ревюто може да съдържа спойлери!!!

Аз съм човек, който обожава да чете подобен тип романи. И въпреки че всички ми мърморят колко клиширани били вече любовните истории, просто не мога да се спра.

Вярно, на пръв поглед "Префектна химия" е поредната история, представяща ни премеждията на перфектното момиче и лошото момче, които постепенно започват да се опознават, а накрая се намират безднадеждно влюбени един в друг. Ала всъщност към този много често срещан мотив авторката ни показва трудния живот на един латиноамериканец, неразбирателствата в едно не толкова перфектно семейство и всичко между тези две отправни точки.

Бритни Елис, така позната като перфектното момиче, наистина ми направи впечатление. Тя търпеше непрекъснато критикуващата си майка, приятелите, които й обърнаха гръб и накрая се научи да не се интересува от чуждото мнение. Грижите и обичта, които даваше на сестра си, ме трогнаха дълбоко.

Алекс, от друга страна, не очаквах да привлече дотолкова вниманието ми. Разчитах, че ще се прояви като най-обикновено лошо момче, на което му е дотегнало от света, но бях опровергана. Той, като най-голям мъж в семейството си, помагаше с прехраната, опитваше да възпитава братята си и да бъде достоен пример за подръжание.

Може би това което най-много ми допадна, е начинът по който Елкелес е представила предградията на Чикаго. Разделението между хората, бандите, богаташките клубове и галерии- всичко това издигаше стени между двете части на града, които главните герои малко по малко започнаха да разбиват.

Но нека не забравяме и второстепенните герои. Сиера се доказа като достойна най-добра приятелка на Бритни, подкрепяйки я непрекъснато и я приемше такава, каквато е.

Учителката по химия беше един персонаж, когото със сигурност няма да забравя. Все пак заради нея двамата ни герои намериха пътя си един към друг.

Не бива да подценяваме и Пако. Това момче, отхвърлено от собственото си семейство, жертва живота си за Алекс, тъй като искаше той да успее и да се измъкне от Кървавите Латиноси. Смятам, че заслужава огромни адмирации.

Накрая ще кажа, че бях очарована от историята, която писателката споделя с нас. Смях се и тъжих заедно с героите, минавах с тях през изпитанията, които животът им поднасяше и накрая получих възможно най-правилния финал. Какво повече бих могла да желая? Препоръчвам с две ръце и нямам търпение да разбера още за братята Фуентес.

Books and songs recommendations

Отадвна мисля дали да направя такъв пост и когато наскоро видях тези на Ана и Кая реших, че най-накрая е време. 
(Песните, които съм съчетала с тези романи, няма да бъдат задължително най-новите или от един музикален жанр.)

1-За една от най-любимите ми книги- "Целувка за Ана"- съм избрала "You belong with me"на Тейлър Суифт. Тази така позната песен, лично според мен, почти напълно подхожда на ситуацията, в която се намира самата Ана:

If you could see

That I'm the one

Who understands you.

Been here all along.

So, why can't you see

You belong with me.

2- Винаги, когато чуя "King" на Years and Years, свързвам песента с Каи и чувствата му към Синдер в първата книга от поредицата, защото текстът е просто толкова подходящ:

I was a king under your control

I want to feel like you've let me go
So let me go

3- Като заговорихме за "Лунните хроники", наскоро се сетих, че "I really like you" на Карли Рей Джебсън напълно си отива с емоциите на Крес:

I really wanna stop
But I just got the taste for it
I feel like I could fly with the boy on the moon
So honey hold my hand, you like making me wait for it
I feel like I could die walking up to the room

4- На мнение съм, че "The weight" на Шон Мендес е най-перфектната песен за "Среднощна корона" и съм готова да се бия с всеки, който е готов да спори с мен:

I never knew,

She was sleeping next door with the kid I grew up with And I can't go back to her anymore, no You tell me you were happier with him, but you want me to stay And you tell me that you needed time but you pushed me away And when you try to take me back, my heavy heart just breaks

5- Накрая, но не на последно място, за "Звезди за Лола" съм избрала Never be alone, отново на Шон(не знаете колко го обичам):

Right now it's pretty crazy
And I don't know how to stop or slow it down
Hey
I know there are some things we need to talk about
And I can't stay
Just let me hold you for a little longer now

Надявам се постът да ви е харесал. Кои са вашите любимци?

Тъмна дарба от Александра Бракен

Радвам се, че най-сетне имам време да напиша това ревю. Благодаря на издателство "Егмонт" за възможността!

Когато Руби се буди на десетия си рожден ден, нещо в нея е различно. Нещо достатъчно притеснително, че да подтикне родителите й да я заключат в гаража и да повикат полицията. Нещо, което я изпраща в "Търмънд", брутален правителствен „рехабилитационен лагер“. В действителност Руби успява да преживее мистериозното заболяване, което погубва повечето деца в Америка. Но тя и останалите като нея оцеляват, като се сдобиват с нещо много плашещо – умения, които не могат да контролират.
Вече на шестнайсет, Руби е една от опасните.

Руби беше един персонаж, който ме заинтригува още от самото начало. Наистина успях да разбера нея и миналото й. Смятам, че с течение на обстоятелствата момичето много израсна и успя да научи доста неща за себе си. Разбра, че дарбата, от която в началото така се страхуваше, може да й бъде полезна. Руби намери хора, които я разбраха и се застъпиха за нея, които я научиха на доверие и на значението на израза "истинско приятелство".

И като заговорихме за приятелство, нека преминем към Лиъм, Зу и Дунди. Лиъм беше човекът, на когото другите винаги разчитаха. Познат със своята сговорчивост и мил характер, той беше наистина достоен за уважение герой. Въпреки това понякога се държеше наивно, смятайки че ще успее да открие доброто у всекиго. Бремето, което носеше със себе си, беше наистина голямо, но въпреки това той се опитваше да прикрие мъката си, да бъде силен за отбора. 

Зу беше колкото очароватлна, толкова и опасна. Не се колебаеше да защити приятелите си, въпреки че се боеше от уменията си. Изключително смела и в същото време невинна, не ми беше трудно да я заобичам.

Дунди, въпреки киселия си на пръв поглед характер, беше един вид душата на компанията. На недоволстото му бяха изградени повечето шеги в книгата. Самият той беше невероятен приятел и опора, просто не знаеше как да изразява чувствата си по правилен начн. Ала това ме накара да се привържа дори повече към него.

Връзката между Руби и Лиъм беше сладка, но и различна по свой начин. Те не знаеха как да се държат един към друг, бяха просто объркани тийнейджъри, имали късмета да се влюбят един в друг. Което пък доведе до възможно най-трагиянич край и до разбитото ми на милиарди пърченца сърце.

Александра Бракен изключително добре е рзказала историята на тези деца, представяйки едно мрачно бъдеще, в което все пак може да открием надеждата. Следвайки приключенията на главните герои, ние се впускаме в една история изпълнена с напрежение и динамика, любов и приятелство, малко смях и тъга. А краят е просто разтърсващ.

Това беше за днес.

Чао!

January Wrap-Up

Здравейте хора!
Отново съм тук с поредния Wrap-Up пост, но вероятно знаете, че са ми едни от любимите.
Януари беше наистина продуктивен за мен- успях да завърша шест книги, което си е лично постижение.

1- Since you've been gone от Morgan Matson беше изключително сладка и зсабавна. Подобри настроението ми и ми се прииска вече да е лято, за да правя забавни неща с приятелите си(well that sounded cheesy). 5/5 звезди.

2-The dream thieves от Maggie Stiefvater. Някога споменавала ли съм ви колко обичам Ронан? Е, сега го правя. Ако още не сте се захванали с поредицата, какво чакате? 5/5 звезди.

3- My life next door от Huntley Fitzpatrick. Честно казано, очаквах много повече от тази книга. Сюжетът беше добре замислен и героите също бяха сполучливо написани, но липсваше нещо. 3/5 звезди.

4- Най-сетне завърших Духовна връзка от Ришел Мийд, която ми напомни защо толкова обичам книгите на тази жена. Получава 4/5 звезди.

5- Петата вълна от Рик Янси. Нея препрочетох, но мисля, че ми хареса дори повече от първия път. Нямам търпение да излезе третата част. 5/5 звезди.

6- И последна, но със сигурност не на последно място, The winner's curse от Marie Rutkoski. Беше едно интересно и леко четиво, нищо ангажиращо, но му се насладих изцяло. 4/5 звезди.

Е, това е засега, очаквайте повече ревюта през месец феврурари.

Чао!

Любими книги за 2015

През почти изминалата 2015-та година не успях да прочета зададения от мен брой книги в Goodreads, но бях близо с 55 от 60 заглавия. Въпреки това годината беше много успешна- влязох в желаното училище, блогът ми се разви много, запознах се с куп прекрасни хора. Но нека преминем към списъка:

Фенка от Рейнбоу Роуел беше първата книга, която прочетох и веднага заобичах. Изключително забавна, интересна и с герои, които няма как да забравиш.

Стъкленият трон от Сара Дж. Маас, в която хич не ми беше трудно да се влюбя. Интересен сюжет, голямо разнообразие от герои и kick-ass protagonist.

The raven boys от Маги Стийвотър - този роман остави в мен едно чувство за тайнственост и магия. Изпълнен с приключения, не е никак трудно да се пристрастиш.

Всички наши места от Дженифър Нивън беше красиво и тъжно четиво, което разруши цялото ми щастие и ме направи емоционално нестабилна.

Синдер от Мариса Мейър се оказа по-пленяваща от колкото бях очаквала. Не мислех, че ще ми допадне до такава степен, нито че ще се привържа толкова към персонажите.

The darkest minds от Александра Бракен, която завърших преди няколко дни, ме грабна още с първото си изречение и не ме пусна до края, където направи сърцето ми на пух и прах.

За Въглен в пепелта от Сабаа Тахир не знам как да изразя любовта си. Просто обичам тази книга, героите(е, може би без Лайа), сюжета и чувството, което изпитвах, докато я четях.

Кръвни връзки от Ришел Мийд имаше наистина интригуваща история и герои (*кхъм* Ейдриън *кхъм*) и наистина се радвам че реших да се захвана с нея.

Алена кралица от Виктория Айвярд, по която запалих голяма част от новия си клас, но всички имаме проблем, защото не можем да се разберем Мейвън или Кал е по-добър. Вие какво мислите?

The summer trilogy от Джени Хан и като цяло всичките й книги, но специално тази трилогия ме остави будна до три часа през нощта, чудейки се какво е живот.

А вие колко книги прочетохте и кои от тях успяха да ви съсипят живота?

Е, ами това е засега.
До догодина!

November Wrap-Up

Толкова ми е жал, че пиша по два поста на месец, но честно нямам никакво време. Да не говорим, че Wrap-Up- овете ми винаги са с голямо закъснение...
Този месец успях да прочета пет книги, което е голям напредък в сравнение с октомври, когато завърших само една.

Първа в списъка е "P.S. i still love you" от Джени Хан. Беше толкова очарователна, сладка и имаше перфектен финал и от мен получава 4,5/5 звезди.

Следва "Graffitti moon"от Кат Кроули. Бях много впечатлена от самата идея на историята и веднага харесах героите. Увлекателна и красиво написана, давам й 4,3/5 звезди.

"Въглен в пепелта" е любимата ми книга за месец ноември. Влюбих се в света, в персонажите, в историята, а ревюто ми може да прочетете тук. 5/5 звезди.

Четвъртият роман, който завърших, е "Angel dares", петата книга в поредицата "Саванти" на Джос Стърлинг. Предана на стила си, авторката отново успя да ме зарадва. 4/5 звезди.

И последна е "И заживели щастливо" на Кийра Кас. Новелите показват една различна страна на Избора на Максън, а и този на краля. Разбираме какво се случва след като Америка става кралица и научаваме историите на много от момичетата. 4,5/5 звезди.

Е, това беше за днес.
А кои са вашите любими попадения през изминалия месец?
Чао!

Въглен в пепелта от Сабаа Тахир

credits: me

Най-стене мога да седна и да напиша някое ревю на спокойствие. Нямах Wrap-up пост, тъй като през изминалия месец прочетох една книга("Обещание" на Карина Хали ), но започнах други две- "Домът на мис Перигрин за чудати деца" и "Carry on" от Рейнбоу Роуел. Въпреки това "Въглен в пепелта" е един от малкото романи, които съм прочела наскоро, и в които съм се влюбила моментално.

Лайя живее с баба си, дядо си и по-големия си брат. Една вечер домът им бива нападнат, възрастните хора убити, а младежът- отвлечен. Това не е нещо необичайно за Книжниците- те са свикнали да бъдат измъчвани и използвани всеки ден от своите поробители- Воините. Но Лайя е решена да открие брат си на всяка цена, затова се присъединява към Съпротивата.
Елиас е Маска от както се помни- обучен да убива и да се подчинява на Империята, заедно със своята най-добра приятелка Хелене е избран да участва в изпитанията за избор на нов император. Пътищата на Лайа и Елиас, както се досещате, се засичат и се достига да взаимно привличане, придружено от затруднения и драма.
                          
Бях малко скептично настроена към книгата като цяло, тъй като си мислех, че е high fantasy, което не ми се отдава да чета лесно. Но още с първото си изречения романът ме грабна, въвлече ме в своя свят и не ме пусна докато не стигнах последната страница.

Стилът на авторката е изключително интересен за мен. Описва нещата по лесен, но красив начин и прави така, че дори най-тежките сцени да се четат с лекота. 

credits: here

Не съм от най-големите фенове на Лайа, но трябва да призная че претърпява голяма промяна. В началото беше твърде наивна и чувствителна, но до финала на романа момичето се научава да не вярва на всеки, да защитава позицията си и да си иска това, което й се полага. 

credits: here

Елиас Валерий от друга страна обожавам. Мислите му бяха изключително интересни за мен,

хаосът в главата му беше представен по невероятен начин и веднага заобичах този персонаж.

Най-добрата приятелка на Елиас, Хелене, също доста ми допадна. На моменти имах противоречиви чувства спрямо нея, тъй като понякога беше твърде жестока, но е една от причините толкова да заобичам книгата.

Срещнах се с още много интересни герои като Каи, Комендиантката,
Изи, но не мисля, че е нужно да ги коментирам, защото смятам че бихте ги оценили подобаващо докато сами четете шедьовъра на Сабаа Тахир.

Е, това е засега.
Чао!

Книги за подобряване на настроението

Лятото свърши и училището започна, което означава тонове домашни, влудяващи учители и дразнещи съученици. А какъв по-лесен начин да оправите настроението си от хубава книга?

1- На първо място, разбира се, е  Хари Потър. Просто тази поредица е толкова прекрасна, а когато препрочиташ книгите чувстваш някаква носталгия, сякаш вече си преживял всичко заедно с героите и сега просто се връщаш назад да си спомниш. Ако някой е направил грешката все още да не се е захванал с тази поредица веднага да се поправи.

2- Следва "Пърси Джаксън и боговете на Олимп" и "Героите на Олимп". Да, да- знам, не споменавам ли тези и горната поредица за милионен път, не ми ли омръзна само тях да слагам на челните места? Ами, не. Дори не мисля, че е нужно да обяснявам колко забавни са поредиците на Р. Риърдън, защото вероятно сте го чували от всички ваши четящи приятели. Наистина си струват прочита, повярвайте ми.

 3- "Фенка" на Р. Роуел. Една от книгите, с които съм се забавлявала най-много. Героите са невероятни, а стилът е толкова приятен, че просто няма какво да не й харесаш на книгата. Засегнати са и някои сериозни теми, но това само допринася за разкоша на четивото.

4- Книгите на С. Пъркинс винаги са правилният избор. С тях ще се смеете, ще се радвате на сладките моменти, ще станете част от историята и живота на героите. Горещо ги препоръчвам.

5-  Която и да е от книгите на Джени Хан. Ще превеждат двулогията й "To all the boys i've loved before" и на български, за това няма с какво да се оправдавате. Тя пише изключително грабващо, оттук-оттам са вмъкнати остроумни фрази и всичките й мъжки персонажи са swoon worthy.

6- Съжалявам, но просто няма начин да не спомена "Скъпоценни камъни" на К. Гир. Толкова обичам тази поредица, че просто е невъзможно да си го представите. Да, който не я е прочел- да се заема.

 7- Ришел Мийд. Тази жена знае как да направи забавна всяка една ситуация. Главните й героини са много различни, но всяка от тях е добре написана, а всичките й второстепенни герои са различни и изключително приятни за четене.

8- Тук ще спомена една поредица, по която бях много вманиачена миналото лято- "Максимум Райд". Препоръчвам книгите до трета включително, защото след това стават доста блудкави, но пък са изпълнени с приключения и хумор.


Знам, че повечето от вас вече са чели почти всички от изброените по-горе поредици, но понякога просто има нужда да препрочетеш някоя old favorite, която да те направи щастлив.

Надявам се да съм била полезна.
Чао!

Писма до мъртвите с любов на Ава Дилийра

Всичко започва с едно домашно по литература – очаква се учениците да напишат писмо до починал президент, велик учен или философ, но за Лоръл истинският порив я отвежда другаде. Тя избира да пише на Кърт Кобейн, защото невероятната й сестра Мей е била луда по музиката му и също като него е починала млада. Скоро Лоръл успява да напълни цялата си тетрадка с писма до хора като Джанис Джоплин, Хийт Леджър, Амелия Еърхарт, Джуди Гарланд и Ейми Уайнхауз, но така й не показва написаното на учителката си. Тя споделя с мъртвите за новото училище, за новите приятелства, за разбитото си семейство, за първото си истинско влюбване и – най-важното – за болката от загубата на Мей. Както и за тяхната тайна. 

Тъга, приятелства, любов, смесени в една история, която показва колко трудно може да бъде, когато си тийнейджър. Всички чувства, думи, мисли се въртят в главата ти и понякога единственият човек, пред когото можеш да си излееш душата, е мъртъв. 

Лоръл започва първата си година в гимназията. Не познава никого, но за щастие бързо се сприятелява с две момичета и започва да изпробва нови и различни неща. Първоначално реших, че това ще бъде едно фатално приятелство, но за щастие не се оказах права. Случи се точно обратното, момичетата си помагаха, подкрепяха се, вдъхваха си надежда едно на друго, когато имаха най-голяма нужда от такава. 

Много ми хареса и дружбата на Лоръл с Тристан и Кристен, които карат последната си година в училището. И за тях имах лошо чувство, но отново сгреших. Двамата се оказах много голяма част от "приключението", през което премина момичето. Не очаквах да й станат толкова добри приятели, но уви, отново бях опровергана.

Връзката на Лоръл със Скай беше обичайният тийн романс според мен. "Различното" момче, което е над нещата и не се задържа заедно с никое момиче, но само заради главната героиня в определена книга се променя. Не мога да кажа, че взаимоотношенията им не бяха сладко написани, но очаквах малко повече от тази страна на историята. Въпреки това беше хубаво, че Лоръл имаше още някого до себе си.

Загубата на Мей беше частта, която ме заинтригува най-много. Още една тежка тема, но написана интересно, с много красиви истории и ужасяващи детайли. Почувствах съвсем реалистично тъгата на Лоръл, на баща й и на всички, които са познавали някога перфектното момиче, което се оказва с повече тайни, от колкото някой предполага.

Интересната история, персонажите, които е лесно да заобичаш, и приятният стил на авторката правят един чудесен роман, който препоръчвам на всеки един тийнейджър, пък и не само.

Е, това е засега. 
Чао!

August Wrap Up

Август беше един доста успешен за мен месец и то главно заради booktube-a-thon- а, който се проведе в началото на месеца.

Първите седeм книги изпълняват предизвикателствата в маратона:

1- "Железният изпит" от Холи Блек и Касандра Клеър. Честно да си кажа, влюбих се в книгата. Предимно приключения и магии, а светът е много интересен. 4,5/5 звезди.

2- "Демонично стъкло" от Рейчъл Хокинс. Беше добър завършек на поредицата, забавно четиво, с което убих три часа. 4/5 звезди от мен.

3- "Моторни песни" на Никола Вапцаров. Една стихосбирка, която ми хареса неочаквано много и аслужава 5/5 звезди.

4- "Dream a little dream" на Керстин Гир. Какво да кажа, беше любов от първата страница и силно я препоръчвам- 5/5 звезди.

5- "Аз съм знаменистост" на Кейти Бърчал. Не е нищо особено, даже бих казала, че в началото е доста скучна, но нататък става по-вълнуваща и завършва очарователно, за това 3,5/5 звезди.

6- "Маскарад" от Мелиса Де Ла Круз, която е продължение на поредица. Беше по-добра от първата книга и й давам 3,8/5 звезди.

И последната книга от read-a-thon- a e "Ние, лъжците", която не харесах особено много и от мен получава 3/5 звезди.

След тази натоварена седмица си дадох малко почивка и успях да прочета само още две книги, а именно:

"Сянка и кост" от Лий Бардуго, която много ми хареса, но доста често се дразнех на главната героиня, за това получава 4,3/5 звезди;

И "Фенка" от Рейнбоу Роуъл, която наистина бях забравила колко обичам и която си заслужава 5/5 звезди.

Е, това беше най-продуктивния ми месец за тази година относно книги. И просто виждам как след 15-ти този блог съвсем ще замре, за това да се извиня предварително.

Чао!

П.П. забравих да кажа, че този месец завърших и "Писма до мъртвите с любов" на Ава Дилийра.

Фенка от Рейнбоу Роуъл

Искам да благодаря за възможността да работя с издателство "Егмонт" и да кажа, че ще се постарая това ревю да не съдържа спойлери.

Може би сте се чувствали сякаш ви смятат за луди, когато говорите за любимата си книга.  А може би в моментите, в които сте напълно задълбочени в света на Хари Потър или Пърси Джаксън. 
Романът на Роуъл разказва историята на едно момиче със същите проблеми. Главната героиня- Кат, е заклет фен на книгите за Саймън Сноу и дори пише фенска литература(по-позната като фенфикшън), пречупвайки историята през своите очи. 
Но когато Кат, заедно с по-отоврената си сестра-близначка Рен, отива в колеж, й става ясно, че животът там е малко по-различен отколкото в гимназията.

Нека започнем със съквартирантката на Кат-Рийгън. На пръв поглед страшничка, но всъщност много забавно написана и страхотен приятел. Мисля, че всички трябва да имаме по един такъв човек в живота си.

Ливай е най-добърият приятел/бившето гадже на Рийгън. Винаги усмихнат, привлекателен и умен, успява да вземе ума на Кат. Поставя се в най-различни ситуации само заради нея. Въпреки това Кат не успява да схване, че той я харесва, защото момчето винаги се държи мило с всички. Но след няколко неловки момента, една целувка по средата на нощта и доста смях от страна на читателя, двамата герои намират пътя си един към друг.

Близначката на Кат, Рен, както казах по-нагоре, е много по-безстрашна и опитна от сестра си. Обича да ходи по купони и още преди да отиде в колежа се сприятелява със съквартирантката си. Много ми хареса, че Рен премина през изпитанията, заради които в края на книгата тя беше наистина променена. Връзката на двете близначки беше толкова очарователна и вдъхновяваща.

Елементът с фенската литература и факта, че между главите имаше написани части от нея или от самите книги за Саймън Сноу беше впечатляващ. Много се заинтригувах и от тази история и нямам търпение в Америка(а надявам се и в България) да излезе отделната книга "Само напред, Саймън".

Финалът на романа беше просто перфектен. Да видия, че разказът на Кат е публикуван наистина ме зарадва и накара да се усмихна. 

В тази книга има всичко, което може да иска човек- реалистични герои, както смешни, така и тъжни моменти, увлекателен стил на писане и запомняща се история.

Препоръчвам на всеки, който си търси забавно четиво, изпълнено с приятелства, романс и забавление.

Е, това е от мен за днес.
Чао!

Summer Lovin' Book Tag #2

Пиша този пост за втори път, защото първия го оплесках и не можах да го оправя, тъй като работя на таблета.

Благодаря на Лияна, че ме е тагнала.

1. Начало на лятото: Изберете книга с грабващо вниманието първо изречение- Ами, не знам дали се брои като първо изречение, но преди началото на първата част на "Създадена от дим и кост" наистина интригуващ е този цитат: "Имало едно време един ангел и един дявол, които се обикнали. Това не завършило добре".

2. Твърде горещо за навън: Изберете книга за един ден у дома- Ами много зависи от това в какво настроение съм. Но ако трябва да избирам измежду вече прочетените от мен книги, бих казала нещо на Стефъни Пъркинс. Или пък която и да е книга от поредицата за Хари Потър, because you are never wrong with HP.

3.Лятно пътешествие: Изберете книга за из път- Може би поредицата "Изборът", защото са интересни, но и леки за четене.

4.Студен чай: Изберете книга със студена среда- Ами ще кажа "Стъкленият трон", но не съм сигурна, че разбирам добре въпроса.

5.Неприятно слънчево изгаряне: Изберете книга, която никак не сте харесали, четена през тази година- Ами, не, че не я харесах, но й се дразнех страшно много. И то заради главната героиня, иначе историята се развиваше доста добре. Може би вече сте познали за какво говоря... Точно така, дами и господа, "Скарлет" a.k.a книгата с един от най-малоумните женски персонажи писани някога. Моля не ми се сърдете, но просто винаги се разпалвам.

6.Парливо четиво: Препоръчайте една от своите любими книги- Ох, толкова са много! Но ще кажа "Dream a little dream", защото няма с кого да я обсъждам и само чакам да ми дойде удобен случай, че да я спомена и някой да я прочете. Моля. Някой?

Е, това беше и не мисля, че има кого да тагна.

Чао!

Booktube-a-thon wrap up

Така, този пост вече се изтри веднъж и бях на прага на истерията, но въпреки това мога гордо да заявя, че прочетох седем книги през изминалата седмица, въпреки че не точно тези, които бях планирала.
Поздравявам всички, участвали в маратона.

И така, в понеделник успях да завърша "Железния изпит", на който дадох 4,5/5 звезди. Макар да започнах доста късно сутринта, успях до пет следобед да съм готова с книгата и да се захвана с "Демонично стъкло". Нея завърших в 2,30 вечерта и от мен получи 4/5 звезди.

Във вторник прочетох "Моторни песни" на Вапцаров и наистина много се впечатлих от тази стихосбирка. Заслужава 5/5 звезди. Същия ден, след много чудене, реших да се пробвам с "Dream a little dream" от К. Гир.

Книгата четох сряда, а четвъртък сутринта я бях завършила и останах с невероятни впечатления. Влюбих се във всеки един персонаж, в стила на писане и в самата история. Моля някой да прочете книгата и да шипва заедно с мен Лив с Грейсън. А да, също така й давам 5/5 напълно заслужени звезди. С нея изпълнявам предизвикателството за книга, която много съм искала да прочета.

В петък прочетох "Аз съм знаменитост", която не харесах в началото, но после стана по-интересна и забавна и сладка. 3,5/5 звезди. С нея изпълних предизвикателството за последнозакупена книга.

Събота вечерта започнах "Маскарад" и я завърших отново рано сутринта. Тя е книгата, която прочетох на един дъх.

В неделя, след доста чудене, прочетох "Ние, лъжците" за последното предизвикателство. Получи 3/5 звезди.

Това е от мен, а вие какво прочетохте?

Наследницата от Кийра Кас

Отдавна не съм писала ревю, но честно казано това се дължи основно на мързела ми. Предупреждавам, също така, че този пост ще съдържа спойлери.

В четвъртата част от поредицата на Кийра Кас четем от гледната точка на дъщерята на Америка- Идлин. Момичето скоро ще трябва да управлява страната, но крал Максън държи на едно- да се проведе избор.

Идеята на книгата е наистина добра. Малко е странно това, че Америка и Максън са доста по-възрастни, че си имат деца. Но пък много ми допадна характера на Идлин, доста по-различен от този на майка и.

Чувствам, че съм една от малкото, които харесват дъщерята на Америка. По- властна и по- самоуверена е, но все пак цял живот е подготвяна да стане кралица и е свикнала всички да й се подчиняват.  Наистина на места беше ненужно гадна, но аз не мисля, че това беше нарочно. Все пак не е ходила като обикновените деца на училище, където да се научи как да общува нормално с всички около себе си. Освен това, когато се сближи с някои от участниците, започна да разбира какво е уместно и какво- не.

Забелязах също, че доста хора смятат за неправилен изборът на Идлин да изгони толкова много участници и то по такъв груб начин. Но ако бях на нейно място нито щеше да ми е приятно някой да влезе в стаята и първото нещо, което направи, е да ме огледа, нито да пита кога ще си получи парите. Все пак ще става владетел и трябва да се държат по-уважително с нея.

Никак не ми хареса, когато съдеше хората без избщо да е провела един нормален разговор с тях, но все пак до края на книгата отношението на Идлин към околните се променя значително, което много ме зарадва.

Относно самия избор- залагам, че този, който наистина ще спечели сърцето на момичето, ще е Кайл. Въпреки че много ми допадат още четири-пет момчета, смятам, че Идлин ще избере него.

Много искам да споделя с вас колко ми харесва идеята на кралското семейство. Някак си ме сгрява отвътре, когато чета за четирите деца на Максън и Америка. Цели три книги се разказваше предимно за тях двамата, а сега четем за синовете и дъщеря им.


Арън е един от най-прекрасните персонажи в книгата. Разумен, но забавен  и единственият човек, който е в състояние да накара Идлин да го слуша. Онази работа с писмото много ми хареса. Даде представа на бъдещата кралица какво наистина се случва около нея, което й беше необходимо.

Накрая стигаме до частта, където всички разбират, че Америка е получила инфаркт и Максън плаче, а момчетата отиват заедно при кралското семейство и книгата свършва. А сърцето ми е разбито и не знам какво да мисля. Това беше един наистина неочакван  финал и със сигурност мога да кажа, че нямам търпение за следващата част.

И това е за сега, чао!

Последните оцелели: живота, какъвто го познавахме от Сюзан Бет Пфефър

Пиша това ревю с голямо закъснение, тъй като се преместихме(изненада) и нямах свестен интернет в последната седмица. 

Безгрижният живот на шестнайсетгодишната Миранда приключва, когато огромен астероид удря Луната и я измества от орбитата ѝ. Цунамита помитат крайбрежията, земетресения пропукват континентите, вулканична пепел скрива слънцето и потапя земята в мрак. Тийнейджърката, която доскоро е изпълвала страниците на дневника си с притеснения за лоша оценка по математика и вълнения относно абитуриентския бал, сега споделя страховете си от гладна смърт и болестите, които изтребват голяма част от населението. Заедно с майка си и двамата си братя Миранда се бори за оцеляването си в този непознат, сякаш лишен от бъдеще свят. Едно момиче израства сред катаклизмите и се превръща в смела, самоотвержена млада жена, която се опитва да съхрани най-ценния ресурс на човечеството – надеждата.

Не знаех какво да очаквам от историята. Не бях чувала никакви конкретни мнения за романа, а не бях проверявала и в интернет. Но трябва да призная- останах приятно очарована. 

Авторката не набляга толкова на романса, колкото се фокусира над идеята за надеждата и способността на момичето и семейството му да не я губи по време на трудните времена. Градът, в който живее Миранда, е останал без никаква храна. Хората бързо са изкупили всичко нужно, ала все повече умират, разболяват се, епидемии върлуват, а никой не е подготвен за всичко това. Без електричество животът е почти невъзможен, а без вода- съвсем. Въпреки всичко момичето успява да запази надеждата, че утре нещата може да са по-добре. Никой не знае какво ще се случи нататък, но това значи ли, че човечеството трябва да се отчайва?

 Героите сами по себе си бяха впечатляващи. Главната героиня остава силна, въпреки че има и своите не толкова добри моменти. Научава се да прави жертви в името на семейството, разбира цената на живота. Продължава да мечтае за светло бъдеще, въпреки че е почти убедена, че такова няма да има. 

Мат, по-големият брат, е опора за семейството, а на Джони, по-малкият,  всички са заложили, че ще оцелее най-дълго.

Майката на Миранда силно ме впечатли с това колко силна остана и как, въпреки всичко, успяваше да се справи и да бъде човека, на когото децата не спират да искат да подражават.

Слава Богу спасението идва и накрая всички са сравнително добре, ала все още не са преминали през най-лошото.

Историята ме завладя още от самото начало и не ме изпусна от хватката си до самия край. Стилът на писане беше впечатляващ, а героите бяха точно това, което предполагаш, че ще бъдат, но все пак- интересни сами по себе си. 

Много се зарадвах, когато разбрах, че и другите книги ще бъдат издадени у нас, което се надявам да се случи скоро.

Благодаря на издателство "Ибис" за възможността.

Лека ви вечер!

ПП: докато пишех това ревю, котката ми се изниза през входната врата

 

Inside-out book tag

Благодаря на Кая, че ме тагна. Не съм писала пост от векове, за което се извинявам.

1.РАДОСТ: Книга, която ви е направила щастливи/която ви е накарала да се смеете.- Веднага се сещам за "Целувка за Ана" от С.Пъркинс. Докато я четях се чувствах много щастлива, а и на някои места се хилех истерично.



2.ТЪГА: Книга на която сте си изплакали очите.- Още сега казвам, че е много трудно да се разрева, дори почти невъзможно. Но да кажем, че такъв ефект имаха "Предани" и "принцеса с часовников механизъм"...




3.ОТВРАТ: Дразнещ/отвратителен герой- Ъмбридж. No explanation needed. 



4.БЯС ЛЮТ: Книга с много битки и екшън- "Стъкленият трон" е един чудесен пример. 



5.СТРАХ: Книга, която те е поизплашила- "The unbecominbg of Mara Dyer" на места си беше зловещтичка.

Тагвам всеки, който не е изпълнил задълженията си да напише такъв пост.

Чао!