Двор от мъгла и ярост на Сара Дж Маас

Завършвайки книгата, в главата ми се въртеше едно изречение: КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ???

Честно казано, не бях изключително очарована от първата книга. Харесах я и краят й ме остави заинтригувана спрямо втората част от поредица. А и каквото и да си говорим, става дума за Сара Дж Маас- кралица на YA фентъзито. Имах вяра в нея.

И не много дълго след това, всички буктюбъри и букблогъри започнаха да говорят колко невеяроятна е "Двор от мъгла и ярост". Което следователно развълнува и мен до такава степен, че ,когато я получих, веднага седнах да я чета.

Грабна ме с първата си страница. Имаше моменти, в които не можех да заспя, защото исках да знам какво се случва нататък. И точно когато си мислех, че няма какво повече да сполети героите, с последните двадесет страници авторката разби сърцето и душата ми на хиляди малки парченца, които ще се съберат единствено когато в ръцете ми се намира и третата книга.

ВНИМАНИЕ- СЛЕДВАТ СПОЙЛЕРИ

Надолу ще говоря за героите със пойлери. Моля, който не е чел книгата, да спре до тук.

Нека започна с Фейра. В началото на книгата тя има кошмари, повръща през нощта и като цяло преживява посттравматичен стрес. Което е разбираемо и напълно нормално, имайки предвид какво се случи в края на "Двор от рози и бодли". Въпреки всичко, до края на книгата тя се променя и развива наистина много като герой. Научава се да владее силите си и се изгражда като самостоятелна личност, което беше добре представено. Допадна ми също, че Фейра е доста различна от Елин, тъй като в някои случаи авторите имат навика да оеднаквяват персонажите си.

Следва Тамлин, който искам собственоръчно да ударя с нещо МНОГО тежко. Той е един прекрасен пример за властен мъж. Не стига, че я затвори, ами има наглостта да си мисли, че всъщност Рис е принудил Фейра да заживее в Двора на нощта. Разбирам, че я обича, ама всичко си има граници.  Както и да е, мисля че всикчки сме на едно мнение относно него и глупостите, които извърши.

Може ли да кажа колко обичам целия вътрешен кръг на Рис. Мор, Касиан, Азриел- единственото, което искам сега, е да ги гушна и да им кжа, че всичко ще е наред. Е, вероятно няма да бъде, но все пак.

Направиха ми голямо воечатление сестрите на Фейра- Неста и Илейн и се надявам в третата книга да разберем повече за тях.

Рис лесно се превърна в един от най-любимите ми персонажи някога. Аз си знаех, че има още какво да научим за него още щом сключиха сделката с Фейра. После научаваме, че има цял скрит град, който е прекрасен, и че всъщност срещите на Рисанд с главната ни героиня в първа книга въобще не са случайни. И че той е малко беззащитно същество, което има нужда от силна прегръдга. Която всъщност по-късно Фейра му дава, защото се оказва, че ТЯ МУ Е ДРУГАРКА. Какво??

Всичко в тази книга беше толкова неочкавано и добре планирано, мистично, красиво, тъжно и щастливо едновременно. Не мисля, че скоро ще се възстановя от емоционалните щети, които романът ми нанесе,

Задължително четиво, дори да не сте големи фенове на първата част от трилогията!

10 причини да прочетете "Самодива" от Краси Зуркова

So, since my posts in the last year have all been in Bulgarian, I decided I'd be a good idea to write this one in English. I present to you the ten reasons why you must read Krassi Zourkova's novel 'Wildalone'.

10- I very much like the setting in the book. I've always wanted to study abroad one day, and I think I really got the idea of being all by yourself in another country. It could actually be quite scary and it takes time to get used to other culture's understandings.

9- I fell in love with the side characters. One of the things i most look forward to in a story are the sidekicks and I am so happy i didn't get disappointed with those one.

8- The mythology aspect of the story. I found it very intriguing that the author decided to use Bulgarian folklore. And, of course, that it collided so good with the Greek mythology elements.

7- The brothers- Rhys and Jake. I didn't know under what number to put them because my feelings are kind of messed up. I really liked both of them, but I think Jake stood a little bit more up to me. 

6- The protagonist's bravery. Thea was inspiring in so many ways- she decided to go all the way from her own country to America, she had the guts to find out the secrets about her family. I don't know about you, but in her place i'd be way more scared about all the things I am not aware of.

5- The plot. I think the author's ideas were very interesting, and what's more important, really well develloped. Though, i can't tell you more, otherwise i may ruin the pleasure of reading the book.

4- The feeling you get while reading this novel. You want to know everything, but yet again, hope for that mysteriousness to stay with you.

3- The fact that the book was written in Bulgarian and not translated from English really makes me love it even more.

2- Okay, that may sound weird, but just think about how the gorgeous cover will look on your bookshelf.

1- The thing that i liked the most was the writing style, actually. In the beginning it felt a little unusual, but i guess that was what was so special about it.

I suggest you go to the nearest bookstore and purchase this book as soon as you can.

So, that was for today. 

See ya!

Тъмна дарба от Александра Бракен

Радвам се, че най-сетне имам време да напиша това ревю. Благодаря на издателство "Егмонт" за възможността!

Когато Руби се буди на десетия си рожден ден, нещо в нея е различно. Нещо достатъчно притеснително, че да подтикне родителите й да я заключат в гаража и да повикат полицията. Нещо, което я изпраща в "Търмънд", брутален правителствен „рехабилитационен лагер“. В действителност Руби успява да преживее мистериозното заболяване, което погубва повечето деца в Америка. Но тя и останалите като нея оцеляват, като се сдобиват с нещо много плашещо – умения, които не могат да контролират.
Вече на шестнайсет, Руби е една от опасните.

Руби беше един персонаж, който ме заинтригува още от самото начало. Наистина успях да разбера нея и миналото й. Смятам, че с течение на обстоятелствата момичето много израсна и успя да научи доста неща за себе си. Разбра, че дарбата, от която в началото така се страхуваше, може да й бъде полезна. Руби намери хора, които я разбраха и се застъпиха за нея, които я научиха на доверие и на значението на израза "истинско приятелство".

И като заговорихме за приятелство, нека преминем към Лиъм, Зу и Дунди. Лиъм беше човекът, на когото другите винаги разчитаха. Познат със своята сговорчивост и мил характер, той беше наистина достоен за уважение герой. Въпреки това понякога се държеше наивно, смятайки че ще успее да открие доброто у всекиго. Бремето, което носеше със себе си, беше наистина голямо, но въпреки това той се опитваше да прикрие мъката си, да бъде силен за отбора. 

Зу беше колкото очароватлна, толкова и опасна. Не се колебаеше да защити приятелите си, въпреки че се боеше от уменията си. Изключително смела и в същото време невинна, не ми беше трудно да я заобичам.

Дунди, въпреки киселия си на пръв поглед характер, беше един вид душата на компанията. На недоволстото му бяха изградени повечето шеги в книгата. Самият той беше невероятен приятел и опора, просто не знаеше как да изразява чувствата си по правилен начн. Ала това ме накара да се привържа дори повече към него.

Връзката между Руби и Лиъм беше сладка, но и различна по свой начин. Те не знаеха как да се държат един към друг, бяха просто объркани тийнейджъри, имали късмета да се влюбят един в друг. Което пък доведе до възможно най-трагиянич край и до разбитото ми на милиарди пърченца сърце.

Александра Бракен изключително добре е рзказала историята на тези деца, представяйки едно мрачно бъдеще, в което все пак може да открием надеждата. Следвайки приключенията на главните герои, ние се впускаме в една история изпълнена с напрежение и динамика, любов и приятелство, малко смях и тъга. А краят е просто разтърсващ.

Това беше за днес.

Чао!

Наследницата от Кийра Кас

Отдавна не съм писала ревю, но честно казано това се дължи основно на мързела ми. Предупреждавам, също така, че този пост ще съдържа спойлери.

В четвъртата част от поредицата на Кийра Кас четем от гледната точка на дъщерята на Америка- Идлин. Момичето скоро ще трябва да управлява страната, но крал Максън държи на едно- да се проведе избор.

Идеята на книгата е наистина добра. Малко е странно това, че Америка и Максън са доста по-възрастни, че си имат деца. Но пък много ми допадна характера на Идлин, доста по-различен от този на майка и.

Чувствам, че съм една от малкото, които харесват дъщерята на Америка. По- властна и по- самоуверена е, но все пак цял живот е подготвяна да стане кралица и е свикнала всички да й се подчиняват.  Наистина на места беше ненужно гадна, но аз не мисля, че това беше нарочно. Все пак не е ходила като обикновените деца на училище, където да се научи как да общува нормално с всички около себе си. Освен това, когато се сближи с някои от участниците, започна да разбира какво е уместно и какво- не.

Забелязах също, че доста хора смятат за неправилен изборът на Идлин да изгони толкова много участници и то по такъв груб начин. Но ако бях на нейно място нито щеше да ми е приятно някой да влезе в стаята и първото нещо, което направи, е да ме огледа, нито да пита кога ще си получи парите. Все пак ще става владетел и трябва да се държат по-уважително с нея.

Никак не ми хареса, когато съдеше хората без избщо да е провела един нормален разговор с тях, но все пак до края на книгата отношението на Идлин към околните се променя значително, което много ме зарадва.

Относно самия избор- залагам, че този, който наистина ще спечели сърцето на момичето, ще е Кайл. Въпреки че много ми допадат още четири-пет момчета, смятам, че Идлин ще избере него.

Много искам да споделя с вас колко ми харесва идеята на кралското семейство. Някак си ме сгрява отвътре, когато чета за четирите деца на Максън и Америка. Цели три книги се разказваше предимно за тях двамата, а сега четем за синовете и дъщеря им.


Арън е един от най-прекрасните персонажи в книгата. Разумен, но забавен  и единственият човек, който е в състояние да накара Идлин да го слуша. Онази работа с писмото много ми хареса. Даде представа на бъдещата кралица какво наистина се случва около нея, което й беше необходимо.

Накрая стигаме до частта, където всички разбират, че Америка е получила инфаркт и Максън плаче, а момчетата отиват заедно при кралското семейство и книгата свършва. А сърцето ми е разбито и не знам какво да мисля. Това беше един наистина неочакван  финал и със сигурност мога да кажа, че нямам търпение за следващата част.

И това е за сега, чао!

Книги, прочетени през месец май

Здравейте хора!

Тъй като този месец имах матури, нямах възможност да чета кой знае колко. Все пак успях да завърша три книги и да започна четвърта, което си е постижение. 

Първата книга, която прочетох, беше "В морските дълбини" от Дженифър Донъли. Като цяло ми хареса, героите бяха интересни, а светът, в който живееха, уникален. Нямаше много романс, но пък това беше компенсирано от голямата доза приключение. Книгата получи 4/5 звезди от мен. А ревюто е тук.

Следва "Разнищи ме"от Тахере Мафи. Невероятно продължение на поредицата, изпълнено с вълнения, драми, любов и (най-хубавото:D) повече Уорнър. Наистина красиво написани романи с точното количество чувство за хумор. 5/5 звезди, а за цяло ревю кликнете тук. 

И преди да продължа искам още веднъж да благодаря на "Егмонт'' за предоставената ми възможност да работя с тях.

И последна, но не на последно място, идва ред на "Синя кръв"от Мелиса Де Ла Круз. Леко написана, интересна и забавна, книгата беше точно това, от което се нуждаех. Получава 4/5 звезди, но не и ревю.

Искам само да вметна, че междувременно започнах "Крадецът на книги"но, тъй като предусещам малък застой да се задава, я чета бавно. Иначе е написана невероятно и е доста интересна.

И книгата, която най-спонтанно, а и защото имах нужда от кантемпърари, си свалих е "Maybe someday" от Колийн Хуувър. Засега много ми харесва, но ще видим как ще се развият нещата. 

Това беше за днес.

Чао!

Разнищи ме от Тахере Мафи

Има книги, които ще прочетеш веднъж, а после ще забравиш за тях.

Има и такива, които, колкото и да ти харесват, все някога ще ги надраснеш и ще ти омръзнат.

Ала съществуват и онези, които те сграбчват в своя свят и не те пускат никога. Пример за това е точно този роман.

Но преди да продължа, ето една малка анотация:

Джулиет е избягала от Възобновителите и сега е в Пункт Омега заедно с Адам, Джеймс и Кенджи. Ала дори там, където се намира в безопасност, врагът я преследва. Научвайки все по-нови неща за своите способности, пред момичето се разкриват още тайни. Но готова ли е да се изправи пред опасността?

За книгата като цяло

Както най-вероятно сте забелязали, Тахере Мафи има необикновен стил, чрез който прави всичко изключително реално. Имаш чувството, че се намираш в света на главната героиня, че се биеш рамо до рамо с нея и приятелите й, че сякаш ти самият се чудиш как да постъпиш във всеки един момент, на кого да се довериш. Любовният триъгълник заема голяма част от книгата, ала не всичко се върти около него. Джулиет открива още много за своите способности, за тези на Уорнър и Ад
ам. Опитвайки се да се справи с всичко, което се случва, тя опознава все повече Пункт Омега и обитателите му, а и себе си.

За героите

Естествено, ще започна с Джулиет. Тя се промени доста с течението на обстоятелствата. Разбра повече за себе си и силите си, ала напълно се оплете в емоциите си. Тя обича Адам, но установява, че има чувства и към Уорнър. Както можете да се досетите, нищо добро не излиза от това. Но аз мисля, че въпреки всички грешни решения, които направи, героинята разбра себе си поне донякъде.

Адам от друга страна се обърка дори още повече. Научи една...неочаквана тайна и това го промени. Също така разбра и какви са способностите му, ала от това излязоха повече лоши, отколкото хубави неща. Разбира се, с всичко, с което е принуден да се справя, той също порасна много.

Няма как да не спомена Кенджи. Той беше като глътка свеж въздух за мен. Изключително забавен и интересен герой, който заема една огромна част от живота в Пункт Омега. Освен това, дарбата му е доста полезна(и готина).

И така стигаме до Уорнър. В тази част от поредицата, разбираме какъв е той всъщност, виждаме човещината, която проявява, и любовта, която изпитва към Джулиет. Главната героиня прекарва доста повече време с младежа, от което следват някои доста интересни събития. Той си има своите принципи, ала обичта му към момичето е неизчерпаема и безкористна. 

Мога само да кажа, че четейки от гледната точка на главната героиня, имах възможността да опозная напълно света, в който се развива сюжетното действие. Чувствата и емоциите, които изпитва Джулиет, са в пълен безпорядък, което за мен направи книгата още по-изключителна. Хуморът и вълнението бяха точно толкова незабравими, а романтиката- също толкова неповторима. Съветвам ви да не пропускате това приключение!

А ето и няколко любими цитата:

Върви по дяволите(...)

Това, че отивам по дяволите, не променя факта, че не я заслужаваш.

(...)и понякога думите горчат, и понякога са сладки, но точно в момента вкусвам чак в гърлото си и романтика, и разкаяние, и на лъжата краката са къси.

Усмивката го преобразява до неузнаваемост, запалва звезди в очите му, облива устните му с ярка светлина и осъзнавам, че никога досега не съм го виждала такъв.

Благодаря на издателство "Егмонт" за предоставената възможност!

В морските дълбини от Дженифър Донъли

Дълго се чудих как да започна това ревю, но накрая го измислих.
Хей, хора!
Днес ще коментирам "В морските дълбини" на Д. Донъли, както сте се досетили от заглавието на този пост.

Серафина е напът да стане новата владетелка на Миромара и да се сгоди  за принц Махди, когато пред нея се явява картина, сън, мистериозен и плашещ.Йелите я призовават, заедно с още пет момичета, за да спаси морския свят. Същевременно Серафина разбира, че момчето, в което е влюбена, е изцяло променено, а на всичкото отгоре се случват още куп ужасяващи неща, с които тя трябва да се справи. Но готова ли е?

Докато четях тази книга се чувствах все едно съм част от някое филмче на Дисни. Лекият стил на писателката ме грабна още от първата страница и задържа вниманието ми до последната. Героите са наистина уникални, всеки по свой си начин, а историята е доста интригуваща като са засегнати и някои по-сериозни теми.

 Впечатли ме това че авторката ни представя по един ненатрапчив начин проблемът за замърсяването на водите, нещо наистина важно, на което не се обръща достатъчно внимание според мен.

Естествено присъства и темата за приятелството, която е неотлъчна част от нашия живот. Още в началото харесах връзката между Серафина и Нийла. А след това, когато се появиха и другите три, стана ясно, че се оформя едно непоклатимо и достойно за възхищения приятелство.

Ала нека не забравяме и романса, който не присъстваше в големи количества, ала все пак го имаше. Истински ме заинтригува историята на Серафина и Махди и какво ще се случи с тях. Надявам се в следващата книга да се разкрие малко повече за взаимоотношенията им.
О, и така и не разбрах какво се случи със Силвестър, а наистина много го харесах.

Също забравих и да спомена колко бях впечатлена от Таласа, изключително красив герой според мен. Наистина допринесе много за книгата и за историята.

Препоръчвам на всеки, който си търси ненатоварващо, но в същото време интересно и приятно четиво, изпълнено с приключения.

Е, това е от мен за днес.
Чао!
ПС Отново благодаря на издателство Егмонт за предоставената ми възможност да работя с тях!