My monthly recommendations- September

Тъй като идва новата учебна година и всички ще имаме по-малко време да правим каквото и да е, взех решение, че в началото на всеки месец задължително ще пиша по един подобен пост. В него ще препоръчвам най-различни книги, които са ме впечатлили, повлияли или съм ги заобичала по каквато и да е друга причина.

Трилогията, за която ще говоря днес, стана доста популярна у нас напоследък. Става дума именно за книгите на Симон Елкелес, с чието издаване се зае "Ибис". Повечето блогъри имат ревю на поне една от книгите, така че ще дам линкове на тези на Ева, Ади и Кая.


"Перфектна химия" ни въвежда в предградията на Чикаго и разделенията, поставени между хората. Тук става дума за перфектното момиче и лошото момче, нещо, което се среща в повчето любовни романи. Въпреки това, Елкелес успява да разкаже историята си увлекателно и да грабне читателя. Това е едно от малктоо подобни книги, които ще те накра да се замислиш.


Втората книга разглежда историята на средния брат Фуентес. Този път сюжетът не се развива във вече добре познатите предградия на Чикаго, а в Колорадо. Карлос е новото момче в училище, което е принудено да живее при един от преподавателите си. Естествено, освен всички други препятствия, Карлос трябва да се изправи и срещу пречката, която се оказва Киара- дъщерята на професора. Само бихте могли да гадате през какво ще преминат заедно.


И отново се намирме в Чикаго. Третият брат Фуентес, най-малкият- Луис, е геният в семейството. Мил и забавен, той обича да поема рискове. Въпреки това никога не е подозирал какво предизвикателство ше се окаже за него Ники Крус. В последната си книга от тази трилогия, Елкелес се е постарала да отговори на всичките ни въпроси спрямо предните две истории и да успее да ни накара да заобичаме изцяло създадения от нея свят.


Любовта и мистериите са гарантирани, а щастливият край е факт във всяка от книгите.Аз съм човек, който много обича този жанр и романи с подобен сюжет, така че изобщо не ми беше трудно да заобичам любовта на героите. Ако още не сте се захванали, не си губете времето и тичайте до най-близката книжарница!

July Wrap-Up

Днес осъзнах, че не съм писала пост от повече от месец, а Wrap-up - от февруари. Затова реших днес да обобщя кнгите, които прочетох през месец юли.


"Неизчезваща" от Александра Бракен ми върна насторението за по-обемни книги. Всички знаем, че понякога втората книга в трилогия може да бъде по-бавна и безинтересна от първата- нещо като мост между началото и края, но Бракен се е справила повече от блестящо. 4.5/5 звезди.


"Гневът и зората" от Рене Ахдие я мъча от когато излезе. Проблемът не е в това, че не я намирам за интересна, дори напротив- историята е наистина интригуваща. Въпросът е, че имам навика да оставям нещата недовършени. Често се случва дори много да харесвам дадена книга или сериал, да ги зарязвам, тъй като съм решила, че не съм в подходящото настроение. Въпреки всичко, упсях да се влюбя в героите и обстановката, а стилът на писателката беше наистина поглъщаш. 4/5 звезди.



И третата и последна книга, която прочетох през изминалия месец, е "Даровита" от Кристин Кашор. С удоволствие мога да кажа, че това е любимият от трите романа, завършени през юни. Това е едно от онези фентъзита, които се четат с огромна лекота, колкото и събития и герои да са вкарани в историята. Главната героиня е една от малкото, с които нямам проблеми, а второстепенните персонажи обичам до един. Всички изпипани до най-малката подробност. Препоръчвам на всички тази трилогия. 5/5 звезди.


Надявам се този месец да пиша повече публикации, а с късмет и някое ревю.

Двор от мъгла и ярост на Сара Дж Маас

Завършвайки книгата, в главата ми се въртеше едно изречение: КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ???

Честно казано, не бях изключително очарована от първата книга. Харесах я и краят й ме остави заинтригувана спрямо втората част от поредица. А и каквото и да си говорим, става дума за Сара Дж Маас- кралица на YA фентъзито. Имах вяра в нея.

И не много дълго след това, всички буктюбъри и букблогъри започнаха да говорят колко невеяроятна е "Двор от мъгла и ярост". Което следователно развълнува и мен до такава степен, че ,когато я получих, веднага седнах да я чета.

Грабна ме с първата си страница. Имаше моменти, в които не можех да заспя, защото исках да знам какво се случва нататък. И точно когато си мислех, че няма какво повече да сполети героите, с последните двадесет страници авторката разби сърцето и душата ми на хиляди малки парченца, които ще се съберат единствено когато в ръцете ми се намира и третата книга.

ВНИМАНИЕ- СЛЕДВАТ СПОЙЛЕРИ

Надолу ще говоря за героите със пойлери. Моля, който не е чел книгата, да спре до тук.

Нека започна с Фейра. В началото на книгата тя има кошмари, повръща през нощта и като цяло преживява посттравматичен стрес. Което е разбираемо и напълно нормално, имайки предвид какво се случи в края на "Двор от рози и бодли". Въпреки всичко, до края на книгата тя се променя и развива наистина много като герой. Научава се да владее силите си и се изгражда като самостоятелна личност, което беше добре представено. Допадна ми също, че Фейра е доста различна от Елин, тъй като в някои случаи авторите имат навика да оеднаквяват персонажите си.

Следва Тамлин, който искам собственоръчно да ударя с нещо МНОГО тежко. Той е един прекрасен пример за властен мъж. Не стига, че я затвори, ами има наглостта да си мисли, че всъщност Рис е принудил Фейра да заживее в Двора на нощта. Разбирам, че я обича, ама всичко си има граници.  Както и да е, мисля че всикчки сме на едно мнение относно него и глупостите, които извърши.

Може ли да кажа колко обичам целия вътрешен кръг на Рис. Мор, Касиан, Азриел- единственото, което искам сега, е да ги гушна и да им кжа, че всичко ще е наред. Е, вероятно няма да бъде, но все пак.

Направиха ми голямо воечатление сестрите на Фейра- Неста и Илейн и се надявам в третата книга да разберем повече за тях.

Рис лесно се превърна в един от най-любимите ми персонажи някога. Аз си знаех, че има още какво да научим за него още щом сключиха сделката с Фейра. После научаваме, че има цял скрит град, който е прекрасен, и че всъщност срещите на Рисанд с главната ни героиня в първа книга въобще не са случайни. И че той е малко беззащитно същество, което има нужда от силна прегръдга. Която всъщност по-късно Фейра му дава, защото се оказва, че ТЯ МУ Е ДРУГАРКА. Какво??

Всичко в тази книга беше толкова неочкавано и добре планирано, мистично, красиво, тъжно и щастливо едновременно. Не мисля, че скоро ще се възстановя от емоционалните щети, които романът ми нанесе,

Задължително четиво, дори да не сте големи фенове на първата част от трилогията!

Уинтър от Мариса Мейър- ревю/дискусия

Още една любима поредица дойде към своя край. Финалната книга от четирилогията на Мариса Мейър беше дори повече от пефектна. Персонажите бяха изпипани до най-малката подробност, сюжетът беше напрегнат, а финалът- незабравим.

Бих желала да започна това ревю, казвайки колко съм привързана към всеки един от героите. Накрая на книгата имах чувството, че се разделям с най-близките си приятели. Всички те са интересни и различни по отделно, но като отбор са направо невероятни.

Уинтър е най-добронамереният и чистосърдечен герой, за когото съм чела някога. Тя имаше желанието да помогне на всеки, и въпреки че беше малко наивна, успях да разбера намеренията и постъпките й.

Хиацинт, на външен вид корав и твърд, не отстъпва на своята принцеса по добронамереност. Той се жертва не само за Уинтър и успя да се приспособи към групата на вече познатите ни приятели.

В ревюто си на "Скарлет" бях заявила, че не харесвам самата Скарлет хич, ама даже изобщо. Ала нещо в последната книга ме накара наистина да си променя мнението. Имам чувството, че Мариса Мейър беше написала героинята по различен начин.

Все още не мога да преживея колко очарователни са Крес и Трън. Те са ми любимата двойка в поредицата, тъй като освен сладки заедно, по отделно са толкова прекрасни, че сърцето ми не може да го преживее.

Синдер и Каи най-сетне успяха да се съберат. В края на "Крес" останах озадачена как ще се развият нещата за тях, но всичко си дойде на мястото. Беше крайно време след толкова много скъсани нерви от страна на читателя.

Горкото малко доматообичащо вълче претърпя някои ужасии, но все пак мисля, че и него заобичх повече след тази книга. А не очаквах да е възможно.

Някога споменавала ли съм колко е чудесна


Ико? Тя е един от най-добре изградените герои някога и е чисто и просто модел за подръжание.

В заключение ще кажа, че бих желала всички последни кнги от поредици да са толкова добре измислени и написани, колкото този на Мариса Мейър. Накрая не знаех дали да рева от щастие, носталгия или някакво трето чувство, което е комбинация между двете. Задължително четиво!

Короната от Кийра Кас- ревю/дискусия

Предполагам всеки един от нас има книга/поредица, към която ще се връща и ще препрочита, защото го изпълва с неописуемо щастие. Аз лично мога да назова няколко и романите на Кийра Кас със сигурност влизат в списъка.

Когато Идлин става първата принцеса в Илеа със свой собствен Избор, тя изобщо не очаква, че ще се влюби в някой от тридесет и петимата си ухажори. Началото на надпреварата тя прекарва в отброяване на дните, когато ще може да изпрати всичките по домовете им. Но събитията в двореца я тласкат още повече в светлините на прожекторите и тя осъзнава, че може би не бива да остава сама. Идлин все още не е сигурна, че ще намери щастието по начина, по който са го направили родителите ѝ преди двадесет години. Но понякога сърцето крие изненади. Принцесата скоро ще трябва да направи по-труден и по-важен избор, отколкото някога си е представяла.

Последната книга, написана за света на Максън и Америка, ме остави объркана. Имаше някои наистина неподозирани обрати, част от които ме зарадваха, а други- не толкова.

Определено харесвам главната героиня, но ми се стори по-различно написана отколкото в предишната книга. Някак по-пораснала, или поне се опитваше да играе ролята на такава. Всички си спомняме как завърши "Наследницата", но инфарктът, който получи любимата ни кралица, беше поредното доказателство за любовта и отдадеността на Максън към Америка.
Което пък даде повод на Идлин да поеме управлението на цяла страна(поне за малко) с което, няма да ви лъжа, тя хич не се представи зле.

Бих искала да се въздържам от издаване на важни елементи от сюжета на така или иначе кратката книга, но ще споделя едно нещо, което ми се видя доста учудващо. В "Наследницата"  повечето от нас мислеха, че Идлин е, ако не влюбена, то поне силно привлечена от Кайл(нали?). Което обаче почти не се усещаше в тази книга. Разбирам идеята на авторката да спре да пише подобни мисли в главата на героинята, но любовният аспект на историята като че ли не беше доизпипан(отново повтарям, че се старая да запазя елемента на изненада).

Що се отнася до участниците- тях мисля че харесвам повече от тези в избора на Максън, Момчетата са най-любимата ми част от книгата, тъй като винаи се стараят да бъдат добре изглеждащи и възпитани, но в същото време са невероятно забавни и истински.

Моментите, прекарани в смях и тъга, гняв и болка спрямо тази поредица са, без да си кривя душата, едни от любимите ми. Препоръчвам "Короната" с две ръце и нямам търпение да чуя какво мислите вие.

10 причини да прочетете "Самодива" от Краси Зуркова

So, since my posts in the last year have all been in Bulgarian, I decided I'd be a good idea to write this one in English. I present to you the ten reasons why you must read Krassi Zourkova's novel 'Wildalone'.

10- I very much like the setting in the book. I've always wanted to study abroad one day, and I think I really got the idea of being all by yourself in another country. It could actually be quite scary and it takes time to get used to other culture's understandings.

9- I fell in love with the side characters. One of the things i most look forward to in a story are the sidekicks and I am so happy i didn't get disappointed with those one.

8- The mythology aspect of the story. I found it very intriguing that the author decided to use Bulgarian folklore. And, of course, that it collided so good with the Greek mythology elements.

7- The brothers- Rhys and Jake. I didn't know under what number to put them because my feelings are kind of messed up. I really liked both of them, but I think Jake stood a little bit more up to me. 

6- The protagonist's bravery. Thea was inspiring in so many ways- she decided to go all the way from her own country to America, she had the guts to find out the secrets about her family. I don't know about you, but in her place i'd be way more scared about all the things I am not aware of.

5- The plot. I think the author's ideas were very interesting, and what's more important, really well develloped. Though, i can't tell you more, otherwise i may ruin the pleasure of reading the book.

4- The feeling you get while reading this novel. You want to know everything, but yet again, hope for that mysteriousness to stay with you.

3- The fact that the book was written in Bulgarian and not translated from English really makes me love it even more.

2- Okay, that may sound weird, but just think about how the gorgeous cover will look on your bookshelf.

1- The thing that i liked the most was the writing style, actually. In the beginning it felt a little unusual, but i guess that was what was so special about it.

I suggest you go to the nearest bookstore and purchase this book as soon as you can.

So, that was for today. 

See ya!

Перфектна химия от Симон Елкелес

Историята, която Симон Елкелес ни разказва, представя коренно различните Алекс и Бритни. Тя е перфектната дъщеря, живееща своя перфектен живот с перфектното си семейство. А той- лошото момче, член на опасна банда. Но може би не всичко е такова, каквото изглежда. Не и когато момче от южната и момиче от северната страна започват да се влюбват един в друг.

Благодаря на издаделство "Ибис" за възможността!
Ревюто може да съдържа спойлери!!!

Аз съм човек, който обожава да чете подобен тип романи. И въпреки че всички ми мърморят колко клиширани били вече любовните истории, просто не мога да се спра.

Вярно, на пръв поглед "Префектна химия" е поредната история, представяща ни премеждията на перфектното момиче и лошото момче, които постепенно започват да се опознават, а накрая се намират безднадеждно влюбени един в друг. Ала всъщност към този много често срещан мотив авторката ни показва трудния живот на един латиноамериканец, неразбирателствата в едно не толкова перфектно семейство и всичко между тези две отправни точки.

Бритни Елис, така позната като перфектното момиче, наистина ми направи впечатление. Тя търпеше непрекъснато критикуващата си майка, приятелите, които й обърнаха гръб и накрая се научи да не се интересува от чуждото мнение. Грижите и обичта, които даваше на сестра си, ме трогнаха дълбоко.

Алекс, от друга страна, не очаквах да привлече дотолкова вниманието ми. Разчитах, че ще се прояви като най-обикновено лошо момче, на което му е дотегнало от света, но бях опровергана. Той, като най-голям мъж в семейството си, помагаше с прехраната, опитваше да възпитава братята си и да бъде достоен пример за подръжание.

Може би това което най-много ми допадна, е начинът по който Елкелес е представила предградията на Чикаго. Разделението между хората, бандите, богаташките клубове и галерии- всичко това издигаше стени между двете части на града, които главните герои малко по малко започнаха да разбиват.

Но нека не забравяме и второстепенните герои. Сиера се доказа като достойна най-добра приятелка на Бритни, подкрепяйки я непрекъснато и я приемше такава, каквато е.

Учителката по химия беше един персонаж, когото със сигурност няма да забравя. Все пак заради нея двамата ни герои намериха пътя си един към друг.

Не бива да подценяваме и Пако. Това момче, отхвърлено от собственото си семейство, жертва живота си за Алекс, тъй като искаше той да успее и да се измъкне от Кървавите Латиноси. Смятам, че заслужава огромни адмирации.

Накрая ще кажа, че бях очарована от историята, която писателката споделя с нас. Смях се и тъжих заедно с героите, минавах с тях през изпитанията, които животът им поднасяше и накрая получих възможно най-правилния финал. Какво повече бих могла да желая? Препоръчвам с две ръце и нямам търпение да разбера още за братята Фуентес.