Monday, 25 May 2015

Разнищи ме от Тахере Мафи

Има книги, които ще прочетеш веднъж, а после ще забравиш за тях.
Има и такива, които, колкото и да ти харесват, все някога ще ги надраснеш и ще ти омръзнат.
Ала съществуват и онези, които те сграбчват в своя свят и не те пускат никога. Пример за това е точно този роман.

Но преди да продължа, ето една малка анотация:
Джулиет е избягала от Възобновителите и сега е в Пункт Омега заедно с Адам, Джеймс и Кенджи. Ала дори там, където се намира в безопасност, врагът я преследва. Научвайки все по-нови неща за своите способности, пред момичето се разкриват още тайни. Но готова ли е да се изправи пред опасността?

За книгата като цяло

Както най-вероятно сте забелязали, Тахере Мафи има необикновен стил, чрез който прави всичко изключително реално. Имаш чувството, че се намираш в света на главната героиня, че се биеш рамо до рамо с нея и приятелите й, че сякаш ти самият се чудиш как да постъпиш във всеки един момент, на кого да се довериш. Любовният триъгълник заема голяма част от книгата, ала не всичко се върти около него. Джулиет открива още много за своите способности, за тези на Уорнър и Ад
ам. Опитвайки се да се справи с всичко, което се случва, тя опознава все повече Пункт Омега и обитателите му, а и себе си.

За героите

Естествено, ще започна с Джулиет. Тя се промени доста с течението на обстоятелствата. Разбра повече за себе си и силите си, ала напълно се оплете в емоциите си. Тя обича Адам, но установява, че има чувства и към Уорнър. Както можете да се досетите, нищо добро не излиза от това. Но аз мисля, че въпреки всички грешни решения, които направи, героинята разбра себе си поне донякъде.

Адам от друга страна се обърка дори още повече. Научи една...неочаквана тайна и това го промени. Също така разбра и какви са способностите му, ала от това излязоха повече лоши, отколкото хубави неща. Разбира се, с всичко, с което е принуден да се справя, той също порасна много.

Няма как да не спомена Кенджи. Той беше като глътка свеж въздух за мен. Изключително забавен и интересен герой, който заема една огромна част от живота в Пункт Омега. Освен това, дарбата му е доста полезна(и готина).

И така стигаме до Уорнър. В тази част от поредицата, разбираме какъв е той всъщност, виждаме човещината, която проявява, и любовта, която изпитва към Джулиет. Главната героиня прекарва доста повече време с младежа, от което следват някои доста интересни събития. Той си има своите принципи, ала обичта му към момичето е неизчерпаема и безкористна. 

Мога само да кажа, че четейки от гледната точка на главната героиня, имах възможността да опозная напълно света, в който се развива сюжетното действие. Чувствата и емоциите, които изпитва Джулиет, са в пълен безпорядък, което за мен направи книгата още по-изключителна. Хуморът и вълнението бяха точно толкова незабравими, а романтиката- също толкова неповторима. Съветвам ви да не пропускате това приключение!

А ето и няколко любими цитата:

Върви по дяволите(...)
Това, че отивам по дяволите, не променя факта, че не я заслужаваш.

(...)и понякога думите горчат, и понякога са сладки, но точно в момента вкусвам чак в гърлото си и романтика, и разкаяние, и на лъжата краката са къси.

Усмивката го преобразява до неузнаваемост, запалва звезди в очите му, облива устните му с ярка светлина и осъзнавам, че никога досега не съм го виждала такъв.

Благодаря на издателство "Егмонт" за предоставената възможност!