Наскоро осъзнах, че не съм чела толкова много поезия, колкото би ми се искало. Честно казано, влизайки в книжарницата, никога не знам какво да си взема, дали ще ми хареса и дали би си струвало покупката. Затова, до преди месец, най-любимата ми стихосбирка беше "Моторни песни" на Вапцаров. Прочетох я преди две години и от тогава до сега не съм намирала някоя, която да ми допадне до такава степен.Това беше докато не се захванах с Milk and honey, която напоследък наистина много нашумя. Честно да си призная, не очаквах кой знае какво- поезия като поезия. Но много се радвам, че сгреших.
Самата книжка е разделена на няколко части: the hurting, the loving, the breaking и the healing, като на мен любима ми е последната. Повечето стихотворения са доста кратички, но пък силно въздействащи. На моменти имах чувството, че получавам прегръдка от самата книга. Много ми допадна фактът, че авторката показва колко трудно, но и красиво е да бъдеш жена, как е важно винаги да обичаш и да вярваш в себе си и че всичко се свежда до това как ние самите се приемаме.
Извадих си много поуки, осъзнах доста неща, разбрах един куп истини и останах силно впечатлена и изумена.
Надявам се това да не е последната стихосбирка на авторката, която успя да ми въздейства по този начин. Със сигурност има още важни теми, които би могла да засегне и въпроси, по които да се изкаже, а аз с нетърпение ще очаквам следващи произведения.
Дано този пост ви е зарадвал и накарал поне да се замислте върху прочита на тази книжка.
