Friday, 21 September 2018

Favourite shooting locations in Sofia

Доста мислех относно това как да структурирам този пост. Честно казано, още не съм сигурна дали ще се получи достатъчно добре, но въпреки това се надявам да бъда полезна поне на някаква част от вас. Тъй като фотографията ми е хоби, винаги съм в търсене на нови и интересни места, където биха могли да се получат добри снимки. Знам, че много хора твърдят, че локацията често не е от значение, стига човек да е талантлив и иновативен в правенето на фотографии. Въпреки това съм наясно, че повечето от нас не са достатъчно опитни, нито пък имат професионална техника, с която да постигнат подобно нещо на не особено приветливи локации. Ето защо седнах и се разтърсих из снимките си от последната година с надеждата, че ще успея да ви дам някои свежи идеи и да ви вдъхновя.

*Всички кадри са заснети с моя верен Nikon D90*

Ще започна с еднo клише, а именно огромният брой интересни врати, разположени из целия център на столицата. Принципно най-големите и достъпни се намират около Народния театър, където са разположени много от по-внушителните сгради в центъра.


Следващият ми фаворит са витрините. Гарантирам, че винаги, когато излезете на разходка, ще попаднете на някой затворен магазин, голяма остъклена стена или врата. Възползвайте се смело от тях, защото с достатъчно въображение могат да се получат добри снимки дори пред най-обикновена черна витрина.



Нека не забравяме и цветарските магазини, както и огромните саксии, които са разположени навсякъде. Винаги могат да станат добри портрети, когато главата ти е (почти) навряна в красивоизглеждащо цвете.




Напоследък обичам да позиционирам някого по средата на улицата и да нащракам стотина снимки от много различни ъгли. Особено с настъпващата есен, когато всички дървета ще се обагрят в различни цветове, този метод ще върши много добра работа.



И накрая, но не на последно място, ще поставя Ларгото на София. Това е може би най-изтърканото предложение, което мога да дам, но там има много опции за заснемането на интересни кадри. С малко повече креативност биха могли да се получат доста добри снимки дори с помощта на най-обикновен телефон.





Много се надявам да съм ви дала някакви идеии с тази моя публикация. Ако имате съвети или коментари, непременно изкажете мнение. 
ПП винаги търся нови хора, с които да снимам, ако някой проявява интерес ;)






Saturday, 25 August 2018

To all the boys i've loved before: movie review


Това ревю съдържа спойлери за филма и книгата

Вероятно повечето от вас знаят, че наскоро излезе филмовата адаптация по книгата на Джени Хан "До всички момчета, които съм обичала". Една от най-очарователните, забавни, сладки и близки до сърцето истории, които съм чела. Разбира се винаги го има онзи страх, че филмът няма да бъде толкова добър, колкото книгата. Все пак сме свидетели на немалко подобни случаи (класическият пример за това е Пърси Джаксън). Въпреки това не мога да бъда по-щастлива, че очакванията ми бяха надминати! Всяко едно нещо- от актьорите, през сцените, та чак до облеклата- беше перфектно.

Нямаше как да не добавя
една с Джени Хан
Лара Джийн и Питър Кавински са сърцето на този филм. Химията между актьорите и самият факт, че съвпадат толкова добре с описанията на персонажите в книгата, ме караха да се усмихвам през цялото време. И не говоря само за външния им вид,а и за душата, която влагаха в своята игра. Мисля, че благодарение на Ноа Сантинео и Лана Кондор успях да обикна двмата главни герои повече и от преди. Не мога да не спомена и актьора, който играе ролята на Джош. Честно казано, никога не съм могла да поставя точно лице на този персонаж, но сега, препрочитайки книгата, си го представям много ясно. Спомням си, че когато за първи път разгърнах страниците на романа, въобще не харесвах чаровния съсед на Лара Джийн, но благодарение на екранизацията успях да погледна на него с други очи. Кити и Марго също много да ме впечатлиха- репликите им, видът им, всичко. Актрисите, заемащи ролите на Крис и Джен със сигурност също заслужават овации.

the song sisters
Имаше както премахнати, така и добавени сцени. Много исках да видя главата, в която главните герои се маскират като Питър Паркър и Чо Чан за Хелоуин, но за жалост тя беше една от изпуснатите. Началната сцена, включваща Лара и Джош, ми е личен фаворит. Заедно с момента, в който Питър взима любимия й ластик и обещава, че ще го пази(в книгата просто го хвърля) и сцената, в която Лара има heart to heart с баща си в закусвалнята. Сигурна съм, че всички, които вече са гледали филма, ще се съгласят, че сцената с джакузито беше невероятна, както и големият финал.

Може ли да обсъдим колко са сладки всичките
off set снимки на актьорите,
които успяват да стоплят замръзналата ми душа
Искам да обърна специално внимание на факта, че цялата обстановка беше идеална. Къщата, стаите на момичетата, дори училището- точно както си ги представях. Тоалетите на Лара Джийн също бяха прекрасни, а някои от тях бяха точно като в самата книга.

Със сигурност искам да чуя вашето мнение :)
За тези, които още не са гледали филма, или не са чели книгата- заемайте се!
Очарователният край










 *ето и две от любимите ми песни, включени в саундтрака на филма*

















Saturday, 28 July 2018

Music, music, music

От около месец насам се двоумя дали да публикувам такъв пост. Тази година досега е най-добра по отношение на откриване на нови песни, изпълнители и като цяло разширяване на музикалните ми хоризонти(така да кажем). Ето защо взех решението да споделя с вас своите фаворити, въпреки че съм сигурна, че повечето от тях ще ви бъдат познати.
image: astralwerks.com
Ще започна с моя номер едно изпълнител за 2018-та, а именно- Eden. Текстовете му са това, което ми допада най-много, но честно казано съм влюбена и в почти всяка една негова мелодия. Има и няколко много добри кавъра, най-любимият ми от които е на всеизвестната песен Crazy in love заедно с Leah Kelly. Когато погледна коментарите под неговите песни винаги повечето хвалят гласа му, който със сигурност е нещо изключително. Ако не сте попадали досега на негово парче, горещо препоръчвам XO, Wake up и Sex(моят личен фаворит).

image: battlewind.co.uk
Втора в списъка е наскоро нашумялата Billie Eilish, за която съм сигурна, че всички сте чували. Въпреки текстовете й да клонят леко към психопатската страна на нещата, отново те са ми любимата част. Помага и фактът, че момичето често се облича доста развлачено(моят любим стил). Няма да пропусна и тук да отбележа както инсрументала, така и клиповете към песните й(отново на прага на лудостта). Харесвам най-вече Watch и Bellyache, със сигурност ги чуйте, ако още не сте.

Любимият ми албум тази година е Shawn Mendes: the album. Обичам всяка една песен, всяка една мелодия и всеки един лирикс. Въпреки това най-много ми лежат на сърцето Queen, Particular taste и Nervous.

Не мога да не спомена и новия албум на Taylor Swift, за който съм чувала доста на брой различни мнения. Повечето хора от моето обкръжение не са му големи фенове, но на мен много ми допада. Тази промяна в стила й, според мен, беше очаквана, та даже и нужна. Любими са ми New Year's day, This is why we can't have nice things и Don't blame me. 

Мисля, че идва ред на отделните песни, които задължително трябва да спомена. Това са сингъли на музиканти и групи, които не обичам чак толкова, но въпреки това са били неизменна част от плейлист-а ми в Spotify: 








А кои са вашите любими изпълнители?

Monday, 9 July 2018

Trashy person on a budget

Кой да повярва, че след седем месеца отсъствие, ще реша да напиша блог пост?

Здравейте, хора!
Надявам се, че все някой още чете това подобие наблог, защото аз всъщност доста държа на него (личи си по това през колко време публикувам *очевидно*). От няколко седмици насам умувам върху добра идея за блог пост, която да не е на книжна тема. Въпреки това едва днес, докато седяхме с най-добрата ми приятелка в едно изключително приятно заведение в центъра на София ("Двата жирафа"), беше взето окончателното решение. 
Може би знаете, а може би не, но аз съм one giant cheap-ass mess. Ето защо решихме, че перфектната публикация би била един лесен и евтин аутфит, който не изисква нито много мислене, нито кой знае какъв бюджет.

Поради факта, че нямахме фотоапарат, а също и липсата ми на опит в позирането, снимките излязоха малко некадърни. Но, следващият път ще сме по-подготвени, обещавам.
Напоследък доста често се заглеждам по мъжките секции в магазините и реших, че е крайно време да се сдобия с мъжка риза. Но, тъй като, както вече казах, съм  много чийп реших, че ще ми е най-лесно да я трифтна.

Понеже не обърнах внимание на етикета и размера, заплесната от факта, че придобивката ми струваше само 5.50, се оказах с мъжка дреха размер XL. Разбира се, най-логичното решение, което взех, беше да я вържа отпред.

Тук идват на план и очилата, които взех на намаление от Reserved за 8лв. Отдавна имах нужда от нов чифт, но проблемът с голямото ми лице винаги стои на пътя. Ето защо приемам тези евтини, с големи рамки и не-надрани очила като едно малко съкровище.
Отново съм пред шамфъстъчената на цвят стена, гледайки в небесата, както правя на повечето снимки.
Вижда се по-добре чантата ми, която толкова обичам, но е твърде малка за човек, свикнал да ходи с платнени торби (a.k.a. tote bags). И имам един важен въпрос за вас- на кое сте по-големи фенове вие?
За финал ще сложа ето тази снимка, която не можах да реша дали е твърде кринджи, или не.

В София има толкова много красиви врати, пред които човек да се снима, и аз все се ядосвам, че не се възползвам достатъчно от тяхното съществуване.

Осъзнавам, че не съм сложила нито една снимка, на която да се виждат и обувките ми, затова ще ви уведомя, че си бях обула чисто черни високи конвърски.

Искам да благодаря на Цвети, че ме снима и изтръпя, и че намери очилата, когато бяхме в магазина. Също така се чувствайте свободни да изразите мненеито си относно този пост, тоалета и цялата идея- да продължавам ли с подобни начинания?

Лека вечер от мен!

Sunday, 31 December 2017

To all my friends

As i look back on my 2017 I can only say that it's been a rough one. A lot of my friends and loved ones will agree with me on this, simply because this year sucked. Although i can't say only bad things happened the past 364 days, i can assure you that i am hoping for a much much better 2018.

Let's start from the beginning. The first two months of the year were pretty okay. I got to know one of my dearest friends with whom i have been on bad terms since the day we met. Also, i learned a lot about photography and took many great pictures.
After that, though, i went trough an emotional roller coaster, which was not fun while it was happening but i really got to grow as a person. As cheesy as it sounds, 2017 made me learn a lot about myself. Which is good considering how little i knew about personal growth and the process of coming in terms with yourself before that.

In 2017 i should have done a lot of things differently- for example been a better friend. But the thing is, when you are going through something major yourself, when you are trying to find your voice, when you are drowning in an ocean of thousand different emotions you tend to forget how to be there for the people that need you the most.
I am aware that almost everyone around me was dealing with big emotional issues themselves and that's why i believe that every one of us got to grow as a person, even if it was just a little bit. There were fights between friends, there was drama, there was uncertainty. But we survived and i know that 2018 will be better for us all.
My main goals for next year are to stop being hateful and to start thinking more about my personal happiness. I want to find new passions, new happy places, travel more if i get the chance.

So, to finish off my rambling, i want to say thank you to my best friend- i know i haven't been easy to deal with. We will rock the shit out of 2018!
To all of my closest friends- i believe in you, people! Do the best you can and do not judge yourselves all of the time because you really are doing great.

I know this post is a bit different but i want to wish you all a marvelous 2018!

Wednesday, 11 October 2017

My Colleen Hoover issue

Most of my friends know that I used to very much dislike Colleen Hoover's books. I never really made it through "Slammed" nor through "Maybe someday" and so I used to think that her novels won't ever really work out for me.

But, as many of you probably have noticed, the book community is always raving about how good her work is, how it hits people hard in the feelings and how it moves them so deeply. I did not think that something will make me pick up another book of hers in the near future, but as it turns out, about a month or so ago, I did.

Now, I do not declare her my all time favourite author or something, but I have been devouring her novels like crazy lately. It all started on a hot summer night. I have to have something to read before I go to bed, or else i can not fall asleep easily. So, as I wandered trough my e-book collection, my eyes darted to "It ends with us". I don't really know what made me pick up the book, but once I started reading it, i could not stop. One minute something typically romantic is happening, and the next one i don't know what to wish for, who to root for or what to do with my life.

My friends, knowing what kind of person I am, are usually hard to believe that my favourite genres are YA and NA, and that I don't watch anything short form a rom-com. So it appeared really strange to all my fellow bookworms that i do not indeed enjoy Hoover's books. Or, rather, used not to enjoy them. Now, i can very happily call myself a Colleen Hoover lover, even though I have yet to finish both "Slammed" and "Maybe someday".For now, my favourite one is "Ugly love" which used to look so unappealing to me. It dragged me down the rabbit hole of sappy feelings and i do not regret one minute of it.

I hope you enjoyed this post. Comment your opinions below!

Monday, 21 August 2017

My favourite booktubers

I discovered the magical place called "booktube" when I was on winter break in seventh grade. That is two years and a half ago, and i have not stopped watching and re-watching reviews, tags and challenges. And since i love this part of YouTube so much, i decided that i need to share with you some of my all-time favourite vloggers.

I think it's only fair that i begin with Polandbananasbooks a.k.a Christine Riccio. Her videos were the fisrt ones i started binge-watchig, i just honestly couldn't have enough. I really love her take on things- it really is unique and different: the way she films everything, the way her make-up always matches the theme of her video. At first I found her a bit bizzare, but i got used to that pretty easily, seeing how awesome she actually is.

Next on the line is Sasha Alsberg. I knew i loved her from the very start. I think what got me hooked with her were her favorites videos. I really enjoy the way she explains things and gets in depth, and her bookshelves were also so impressive to me. She had those big shelves full of books that really seemed endless and i remember wandering if i'll ever have that many tomes in my own home library some day.

The third booktuber that i am going to talk about is Peruseproject also known as Regan. I really love her old videos and most enjoy watching not her reviews but rather her tags and comparisons. I think she has a really good perspective and analyses things very well, somehow managing to not be boring. 

So, that post was a rather short one but i really enjoyed writing it. 

Share some of your favourite people on YouTube below!