Случва ли ви се да имате някаква идея, но просто да не можете да я изразите? В главата ви знаете каква е есенцията на замисъла, но формата и очертанията му си остават размазани? По този начин се чувствам от доста време насам. Имам някаква концепция, виждам основата й, но представа нямам как да я доизградя. В края на краищата, след много лутане в тъмното и скачане от мисъл в мисъл, достигнах до някакво заключение. И то е, че във всичко цари хаос.
Е, ами много ясно, бе, лукова главо. Няма ред без безпорядък и прочее, но въпреки тези добре познати ни факти, ние, хората, много често не знаем кога да спрем. А със сигурност всички имаме нужда за момент да натиснем копчето "изключ" и да се замислим. Да се замислим какъв точно е собственият ни лимит, до къде ни стигат силите, кога си струва да продължаваме да напъваме. Защото, нека си признаем, в заетото ни ежедневие, изпълнено с тонове задачи, напрежение и като цяло много стрес, е трудно да кажеш сам на себе си "стига!".
Затова ми хрумна, че мога да споделя няколко неща, които ми помагат да си изчистя главата, да спра за момент и да си поема дълбоко въздух.
1- Всеки ден, независимо дали е почивен или работен, изпълнен с позитивни емоции или пък с негативно настроени хора, намерете време да застанете на спокойствие някъде и да затворите за малко очи. Постойте така няколко минути без да мислите за абсолютно нищо, концентрирайте се единствено върху дишането си. Това е моята интерпретирана "медитация", която прилагам, за да се успокоя, отърва от стрес, или просто защото знам, че мозъкът ми има нужда от две минути почивка. Според мен, въпреки че често не го осъзнаваме, сивото ни вещество работи на високи обороти през повечето време и дори то има нужда да си "отдъхва" по малко.
2- Ако ви се отдаде възможност, идете на планина. Много от нас прекарват почти цялото си време в големия град, заобиколени от шум, мръсотия и напрежение. И въпреки че аз съм от хората, които винаги ще изберат живота на едно такова място, намирам за изключително терапевтично от време на време да си пречистя мислите на една разходка из Витоша. Сега, няма да се лъжем, на мен това лято тепърва ми предстои някои и друг поход и със сигурност вече ми е време да се заема.
3- За морето важи същото като за планината. Ако има хора като мен, които не са от най-големите фенове на плуването, разходките по брега и драматичното взиране във вълните също много помагат. Особено вечерно време, когато плажовете са празни и можеш да си Naruto run-неш по пясъка на спокойствие.
4- Обикновено човек се прибира вкъщи или страшно изморен, или страшно изнервен, или и двете. Именно затова, когато искаме да забравим ужасния си ден, през който сме се занимавали предимно с идиоти, които не знаят какво и защо искат от нас, имаме нужда да покачим нивата на хормона на щастието. Как се постига това? Ами, чрез едно абсолютно импровизирано dance party в хола/спалнята/кухнята. Надуйте музиката(ама не толкова, че полсе да трябва и със съседите да се карате) и си раздвижете дупетата. Освен това почти всеки от нас има нужда от малко повечко движение, особено ако като мен не ходи на никакъв спорт(упс).
5- И за финал нещо крайно банално и очаквано от мен обаче нямаше как да не го изтъкна- отделете половин час да почетете някоя книга. И като казвам книга имам предвид хартиено копие, а не дигитално. И без това все сме си на телефоните, очите и мозъкът ни имат нужда от кратка почивка всеки ден. Особено ако четете преди лягане хем ще заспите по-лесно, хем няма да сте толкова напрегнати от светлината на екрана(от личен опит ви казвам).
И така стигнахме до края на тази статия, която въобще не подозирах, че ще довърша, ако трябва да съм честна. Очаквайте морски снимки и още куп необичайни
постове :)