Последните оцелели: живота, какъвто го познавахме от Сюзан Бет Пфефър

Пиша това ревю с голямо закъснение, тъй като се преместихме(изненада) и нямах свестен интернет в последната седмица. 

Безгрижният живот на шестнайсетгодишната Миранда приключва, когато огромен астероид удря Луната и я измества от орбитата ѝ. Цунамита помитат крайбрежията, земетресения пропукват континентите, вулканична пепел скрива слънцето и потапя земята в мрак. Тийнейджърката, която доскоро е изпълвала страниците на дневника си с притеснения за лоша оценка по математика и вълнения относно абитуриентския бал, сега споделя страховете си от гладна смърт и болестите, които изтребват голяма част от населението. Заедно с майка си и двамата си братя Миранда се бори за оцеляването си в този непознат, сякаш лишен от бъдеще свят. Едно момиче израства сред катаклизмите и се превръща в смела, самоотвержена млада жена, която се опитва да съхрани най-ценния ресурс на човечеството – надеждата.

Не знаех какво да очаквам от историята. Не бях чувала никакви конкретни мнения за романа, а не бях проверявала и в интернет. Но трябва да призная- останах приятно очарована. 

Авторката не набляга толкова на романса, колкото се фокусира над идеята за надеждата и способността на момичето и семейството му да не я губи по време на трудните времена. Градът, в който живее Миранда, е останал без никаква храна. Хората бързо са изкупили всичко нужно, ала все повече умират, разболяват се, епидемии върлуват, а никой не е подготвен за всичко това. Без електричество животът е почти невъзможен, а без вода- съвсем. Въпреки всичко момичето успява да запази надеждата, че утре нещата може да са по-добре. Никой не знае какво ще се случи нататък, но това значи ли, че човечеството трябва да се отчайва?

 Героите сами по себе си бяха впечатляващи. Главната героиня остава силна, въпреки че има и своите не толкова добри моменти. Научава се да прави жертви в името на семейството, разбира цената на живота. Продължава да мечтае за светло бъдеще, въпреки че е почти убедена, че такова няма да има. 

Мат, по-големият брат, е опора за семейството, а на Джони, по-малкият,  всички са заложили, че ще оцелее най-дълго.

Майката на Миранда силно ме впечатли с това колко силна остана и как, въпреки всичко, успяваше да се справи и да бъде човека, на когото децата не спират да искат да подражават.

Слава Богу спасението идва и накрая всички са сравнително добре, ала все още не са преминали през най-лошото.

Историята ме завладя още от самото начало и не ме изпусна от хватката си до самия край. Стилът на писане беше впечатляващ, а героите бяха точно това, което предполагаш, че ще бъдат, но все пак- интересни сами по себе си. 

Много се зарадвах, когато разбрах, че и другите книги ще бъдат издадени у нас, което се надявам да се случи скоро.

Благодаря на издателство "Ибис" за възможността.

Лека ви вечер!

ПП: докато пишех това ревю, котката ми се изниза през входната врата

 

June wrap up и currently reading

Не бях сигурна дали да пиша такъв пост този месец, тъй като през юни прочетох едва две книги, но все пак реших да го направя.

Първата книга я взех от Панаира, тъй като отдавна я исках, а и не можах да устоя, тъй като беше пет лева. Това е "Пророчеството на гарвана" от Маги Стийвотър. Очаквах преводът да не е добър, но се оказа точно обратното. Наистина много ми хареса историята, стила на писане, а самите герои бяха невероятни. Още се чудя дали да пиша ревю, тъй като просто не мога да опиша всичките си емоции към книгата с думи. 5/5 звезди

Вторият рома, който успях да завърша, е "Гондолата на времето" от Ева Фьолер. Много ми се четеше нещо в стил "Рубиненочервено" и ми бе отдадена перфектната възможност. Всъщност, честно казано, двете книги нямат много общо според мен освен частта с пътуването във времето. Тук е наблегнато повече на приключенията, от колкото на романса, а и стилът на писане беше по-различен, по-...тромав. 4/5 звезди.

вижте колко е невероятна 

И тъй като миналия месец започнах "Ugly love" на Колийн Хуувър, искам да кажа, че така и не я довърших. Лично за мен не е кой знае колко невероятна и ми се струва леко прехвалена, а и много не ми се занимаваше точно с този жанр.

В момента чета "Последните оцелели" от Сюзан Пфефър, която върви много добре и аз лично наистина и се наслаждавам.Всъщност се оказа, че е трилогия и силно се надявам да преведат и останалите части.

Чао!

Гондолата на времето от Ева Фьолер

Още от преди да се появи на пазара, бях много развълнувана за тази книга.

Благодаря на издателство "Ибис" за възможността да работя с тях.


Седемнадесет годишната Ана е на ваканция във Венеция заедно със семейството си. Но когато един ден се озовава в 1499-та година, след като е бутната във водата и спасена от привлекателен млад мъж, започват нейните приключения . Момичето намира нови приятели и врагове, разкрива тайни и въпреки всичко, което и се случва, успява да се отърве невредима ( и естествено разбира, че я очакват още подвизи). 


Сюжетната линия е вълнуваща и написана така че лесно да грабне читателя. Действието се развива бързо, описанията са точно толкова, колкото да не ти доскучае от тях, а гледната точка на момичето е интересна и вълнуваща. Разбира се, както и в повечето романи от този жанр, има и романтика, но тя сякаш не е главната идея. 

Много се впечатлих от това как всички факти за Венеция са дадени ей така, между другото, но все пак ти е лесно да запомниш повечето от тях. Описанията на града и сградите наистина ме грабнаха, а начинът, по който беше описан животът по онова време, беше някак толкова реален. Сякаш всичко се случваше около мен. 

Виждането на Ана над нещата беше доста необичайно за мен. Не че така не се държи всеки втори тийнейджър, но някои от възгледите и ми се сториха доста интригуващи. Хареса ми и връзката и със Себастиано. Това че не си мисли колко е влюбена в него през цялото време ми се отрази добре.

Самият Себастиано от друга страна не участваше на толкова много моменти в книгата, на колкото очаквах. За мен лично по-интересни бяха второстепенните герои като Клариса и семейството, у което тя беше отседнала. 

Разбира се, не оставам без забележки, но въпреки това изключително много се насладих на времето, прекарано в четенето на този роман.

Препоръчвам на всеки, който си търси вълнуващи приключения и доза забавление. 
Чао!

Inside-out book tag

Благодаря на Кая, че ме тагна. Не съм писала пост от векове, за което се извинявам.

1.РАДОСТ: Книга, която ви е направила щастливи/която ви е накарала да се смеете.- Веднага се сещам за "Целувка за Ана" от С.Пъркинс. Докато я четях се чувствах много щастлива, а и на някои места се хилех истерично.



2.ТЪГА: Книга на която сте си изплакали очите.- Още сега казвам, че е много трудно да се разрева, дори почти невъзможно. Но да кажем, че такъв ефект имаха "Предани" и "принцеса с часовников механизъм"...




3.ОТВРАТ: Дразнещ/отвратителен герой- Ъмбридж. No explanation needed. 



4.БЯС ЛЮТ: Книга с много битки и екшън- "Стъкленият трон" е един чудесен пример. 



5.СТРАХ: Книга, която те е поизплашила- "The unbecominbg of Mara Dyer" на места си беше зловещтичка.

Тагвам всеки, който не е изпълнил задълженията си да напише такъв пост.

Чао!

Favourite Genre Book Tag

Кая ме беше тагнала преди милион години, та, съжалявам, че не го направих по-рано.

1.Кой е любимият ви жанр?- Фентъзи, но задължително трябва да е включена романтика в книгата.

това е толкова очарователно

2.Коя е любимата ви книга от този жанр?- Това е все едно да карат майка да избира едно от децата си. Ъъъъъъ....ъъъ...не знам коя ми е любима! Но ще кажа една от многото-"Хари Потър", защото е Хари Потър.

3.Коя книга ви е накарала да заобичате този жанр?- Отново "Хари Потър", но също така и "Пърси Джаксън и боговете на Олимп".

4.Назовете една книга от този жанр, която получава заслужено голямо внимание и една, която заслужава по – голямо внимание.- За заслужено ща кажа "Лунните хроники", а за по-голямо- "Полудив".

5.Кое е нещото, което най – много ви дразни в книгите от този жанр?- Това че в почти всяка поредица има любовен триъгълник.

ето затова обичам тъмблр

6.Назовете автори/поредици от този жанр, които са в списъка ви „трябва да прочета”?- Ами трябва да дочета "Огнената наследница" *shame on me*.

7.До кои светове бихте искали да пътувате и кои герои бихте искали да срещнете?- Ако кажа всички брои ли се?

8.Какво още искате да видите от този жанр?- Тук ще се съглася с Кая и ще кажа, че със сигурност искам да бъдат представени повече митични същества.

9.Препоръчайте три свои любими книги от този жанр.- "Адски устройства", "Саванти" иии "Пророчеството на гарвана", която току що завърших и в която съм влюбена.

Няма кого да тагна, затова, чао!

Полудив от Сали Грийн

Ето ме с поредното ревю, което трябваше да напиша отдавна, но така и не можах да стигна до там заради училище. Все пак мисля ревюто ми да бъде по-кратко от това върху "Полулош", та, започвам.

Малка анотация: Във втората част от трилогията Натан вече е на седемнайсет, пълноправен магьосник, наследил могъща дарба от страховития си баща, която тепърва трябва да се научи да контролира. За съжаление с нея далеч не се изчерпва списъкът с нещата, които Натан трябва да се научи да владее, там са и любовта към Аналис, която навярно го е предала, странното влечение към Гейбриъл, който не крие чувствата си към него, желанието да бъде със своенравния си кръвожаден баща, жаждата за мъст към всички Бели... (из сайта на издателство "Колибри).

Няма как на първо място да не спомена стила на авторката. Сали Грийн има умението да създаде толкова вълнуващ и неповторим свят, за който няма да искаш да спреш да четеш. Колкото и коварен да е, имаш чувството, че си част от цялата обстановка, че намираш в една стая с героите, че бягаш с всички сили рамо до рамо с Натан. Всичко, което младежът изпитва, преминава и през теб. Би могъл напълно да се поставиш в положението му на (вече на чак толкова) объркан млад мъж, който търси мястото си в света. 

Разбира се, тук няма как да не кажа, че всичко, през което е преминал Натан, му повлиява. Младежът убива без да му мигне окото и не прекарва много време чудейки се трябвало ли е да направи така, или не. И точно в това е чара на книгата- в различното мислене на главния герой и във вълненията и напрежението. 

Както и в първата част, така и тук имаше няколко много силни момента, които те карат да се замислиш. Писателката си знае работата и може да те накара освен от тъга, да заплачеш и от нерви, и от радост. 

Честно казано, на мен финалът ми беше любим. Естествено, беше НАИСТИНА неочакван, но невероятно написан и вълнуващ. Е, също и малко гаден, но това, очевидно, си е запазена марка на автора. 

Като цяло неповторимо приключение, което може да ви докара както до истерия, така и да ви удовлетвори. Незабравимо фентъзи, написано по един различен, но прекрасен начин.

Отново казвам, че не е за хора, които не биха издържали на убийства, не им е приятно да четат псувни и предпочитат по-спокойно развиващи се книги. 

И се извинявам на издателство "Колибри" за късно написаното ревю и благодаря за възможността да работя с тях.

Книги, прочетени през месец май

Здравейте хора!

Тъй като този месец имах матури, нямах възможност да чета кой знае колко. Все пак успях да завърша три книги и да започна четвърта, което си е постижение. 

Първата книга, която прочетох, беше "В морските дълбини" от Дженифър Донъли. Като цяло ми хареса, героите бяха интересни, а светът, в който живееха, уникален. Нямаше много романс, но пък това беше компенсирано от голямата доза приключение. Книгата получи 4/5 звезди от мен. А ревюто е тук.

Следва "Разнищи ме"от Тахере Мафи. Невероятно продължение на поредицата, изпълнено с вълнения, драми, любов и (най-хубавото:D) повече Уорнър. Наистина красиво написани романи с точното количество чувство за хумор. 5/5 звезди, а за цяло ревю кликнете тук. 

И преди да продължа искам още веднъж да благодаря на "Егмонт'' за предоставената ми възможност да работя с тях.

И последна, но не на последно място, идва ред на "Синя кръв"от Мелиса Де Ла Круз. Леко написана, интересна и забавна, книгата беше точно това, от което се нуждаех. Получава 4/5 звезди, но не и ревю.

Искам само да вметна, че междувременно започнах "Крадецът на книги"но, тъй като предусещам малък застой да се задава, я чета бавно. Иначе е написана невероятно и е доста интересна.

И книгата, която най-спонтанно, а и защото имах нужда от кантемпърари, си свалих е "Maybe someday" от Колийн Хуувър. Засега много ми харесва, но ще видим как ще се развият нещата. 

Това беше за днес.

Чао!