Monday, 6 April 2015

Полулош от Сали Грийн

Здравейте, книгоманиаци!
Днес завърших "Полулош", дадена ми от издателство "Колибри", за което им благодаря, и реших, че веднага(е, почти веднага) ще направя ревю. И тъй като вчера Ана ми прати едни свои бележки, реших и аз да си водя записки, което се оказа доста полезно.
И без повече мотаене, преминавам към темата.
На кратко в тази първа книга на Сали Грийн се запознаваме с Натан, който е наполовина бяла - наполовина черна вещица, така де, вещер. Баща му е най-злият магьосник сред Черните, а майка му произлиза от уважавано семейство на Бели. Случват се доста неща, момчето ни връща назад във времето, за да ни покаже как се е озовал в клетката, в която се намира в началото на романа. Разбираме много за живота му и трудностите, през които е преминал. Той е отхвърлян от обществото заради своя произход, ала въпреки това успява да срещне момиче, в което се влюбва и има семейство, което е неотлъчно до него.
Разбира се на момчето му предстоят още доста изпитания, сблъсъци с Ловците(които убиват Черни) и премеждия, през които да премине. Можем да научим доста за мислите му, спрямо баща му и за нещата, за които е благодарен. Успява да намери приятели, ала и много врагове.
В първата част от поредицата момчето извървява дълъг път, но ще се справи ли? Това ще разберем в следващата книга - "Полудив".  
Като цяло препоръчвам на всеки един, уважаващ себе си читател да отдели внимание на тази книга. Или ако просто си търсите вълнуващо и добре написано приключение.  
И сега тези, които още не са прочели "Полулош" да бъдат така добри и да не четат по-надолу, тъй като останалата част от ревюто ми ще съдържа спойлери.
Бих искала да започна с това, че много ми хареса как в началото и средата имаше едни отклонения от оригиналния стил, написани във второ лице. Изключително грабващо, е, поне за мен.
И всъщност наистина мисля, че Сили доста се привърза към Натан, въпреки че го показваше по един доста особен начин. 
Но да карам по ред. 
Първо ми се иска да отбележа, че изключително много харесвам Аран. Радвам се, че въпреки всичко което му се слуваше, Натан имаше към кого да се обърне.
Докато Джесика например ми се искаше да я фрасна с нещо. 
Бабата на Натан изигра една голяма роля в това, в което се превърна момчето. И въпреки, че не може да чете и пише, си личи, че голяма част от характера си е придобил от нея.
Но пък ми беше много странно мнението му относно баща му. Аз лично не мисля, че такива неща биха ми минавали през главата. И все пак ми беше интересно да чета какви неща си фантазира Натан спрямо Маркус.
Аналис от друга страна някак си не харесвам много. Безразлична ми е, въпреки че е важна за някои от събитията, които се случват. Като например, че му оставиха онези два белега на гърба. 
Една нещо което ме дразнеше обаче бяха онези наредби против вещиците със смесена кръв. Е тези хора малко прекалиха.
Но пък това, че Натан им се противопоставяше ми допадна. Навършил четиринадесет години, а вече мисли по някак необичаен за възрастта си начин. 
И мога ли само да отбележа колко ми хареса приятелите, които си намери, скитосвайки по улиците след като избяга. Като Боб например. И онова момиче, Никита, която му помогна няколко пъти.
И стигаме до Гейбриъл. Харесвам го, да. Въпреки че не разбирам защо Натан така се разпали и го преби, но се оказва, че Гейбриъл е Черен в тялото на Безцветен. Кой да знае?
Меркюри ме дразнеше, въпреки че не беше лоша като герой. Ала Роуз много ми допада и добре че беше тя, та Натан да вдене, че Гейбриъл е влюбен в него.
Но изведнъж Анали се появява пак, Роуз умира и аз не знам къде се намирам. А после и Маркус моля ви се. Какво? Трябва скоро да прочета следващата книга, много скоро. 
И така, това бяха моите объркани мисли над "Полулош". Ако ви се е сторила поне малко интересна ви препоръчвам да си я вземете и да я прочетете и да си фенгърлстваме. 
Чао!