2019-та в думи

Преди няколко дена моята скъпа приятелка Йоанна каза, че има да ме помоли нещо много важно. Погледна ме сериозно в очите и ми съобщи, че аз просто ТРЯБВА да напиша пост, в който разказвам как е минала 2019-та година за мен. Настоя да има много снимки и да го публикувам до края на декември, нещо като коледен подарък.

Не знам с какво да започна, тъй като тази година определено беше много различна и необичайна за мен. Разбира се имаше хем добри, хем лоши моменти, но като че ли положителното значително надделя.

тази снимка стана случайно

Хората казват, че както започне годината ти, така и ще продължи до своя край. Не знам дали беше някакво странно съвпадение, или просто вселената реши да се изгаври с мен, но със сигурност първи януари зададе тона. На този ден излязох на първа среща и по някаква странна ирония на съдбата това беше най момчешки настроената ми година(което звучи изключително странно, още повече казано от мен, но уви). Със сигурност имах някои интересни преживявания, но като цяло много се забавлявах в това отношение.

дебатирахме в Пловдив

Най-любимата ми част от годината обаче беше лятната ваканция. Предполагам, че за повечето от вас също, но смея да кажа, че това беше най-прекрасното ми лято досега. Не стига, че отидох на море за първи път от няколко години насам, ами след това отидох още веднъж. И то все с невероятни хора, които направиха изживяването още по-незабравимо. Няма нищо по-освобождаващо от това да тичаш вечер по плажа след като си стоял на някоя пейка или шезлонг, пиейки вино и разменяйки всякакви истории.

Бургас

Освен това се повозих на мотор, направих снимки, с които съм много горда, прочетох фантастични книги, работих, пих хубаво кафе, взех си метална сламка, после получих още една, отидох (цял!) един път на зумба и се возих  в спален вагон (да, нямаше сапун във влака и тоалетната беше запушена, но си е цяло преживяване), посетих котешкото кафене и доброволствах.

сестринството

Също така няма как да не спомена едно специално пътуване, чийто маршрут беше София-Пловдив-София-Търговище. То включваше лутане из Квартала, ядене на (доста) прехвалени палачинки, изпуснати фойерверки, гонене из хотелска стая, почивка в един гардероб, леген, специални преживявания в БДЖ, замеряне с пуканки, връщане на избягало куче и нощна разходка покрай езеро. Още по-специален го направи фактът, че както си мислехме, че ще се видим със същите хора чак през зимната ваканция, така ни излезе късметът и това се случи още на следващата седмица. В такива моменти осъзнавам колко приятно може да те изненада животът(без да твърдя, че съм голям оптимист).

три козирога

И все пак дойде време за училище, започнах дванайсти клас и ,въпреки че всички ме увещаваха как това ще е най-готината ми година, през която кажи-речи само ще купонясвам, не успявам почти да намеря време за почивка. Броя дните до ваканцията и се чудя кой бог ни обича толкова, та да я направи цели три седмици.

приключенията с тях заслужават отделен пост

В заключение мога да кажа, че 2019-та беше година на самоосъзнаването в много аспекти, на порастването, на спонтанните пътувания(които въобще не си бях и мечтала да са толкова много) и на излизането от зоната ми на комфорт по безброй начини. Разбира се, надявам се 2020-та да е дори по-приключенска и изпълнена с щастливи емоции, както за мен, така и за вас.