Писма до мъртвите с любов на Ава Дилийра

Всичко започва с едно домашно по литература – очаква се учениците да напишат писмо до починал президент, велик учен или философ, но за Лоръл истинският порив я отвежда другаде. Тя избира да пише на Кърт Кобейн, защото невероятната й сестра Мей е била луда по музиката му и също като него е починала млада. Скоро Лоръл успява да напълни цялата си тетрадка с писма до хора като Джанис Джоплин, Хийт Леджър, Амелия Еърхарт, Джуди Гарланд и Ейми Уайнхауз, но така й не показва написаното на учителката си. Тя споделя с мъртвите за новото училище, за новите приятелства, за разбитото си семейство, за първото си истинско влюбване и – най-важното – за болката от загубата на Мей. Както и за тяхната тайна. 

Тъга, приятелства, любов, смесени в една история, която показва колко трудно може да бъде, когато си тийнейджър. Всички чувства, думи, мисли се въртят в главата ти и понякога единственият човек, пред когото можеш да си излееш душата, е мъртъв. 

Лоръл започва първата си година в гимназията. Не познава никого, но за щастие бързо се сприятелява с две момичета и започва да изпробва нови и различни неща. Първоначално реших, че това ще бъде едно фатално приятелство, но за щастие не се оказах права. Случи се точно обратното, момичетата си помагаха, подкрепяха се, вдъхваха си надежда едно на друго, когато имаха най-голяма нужда от такава. 

Много ми хареса и дружбата на Лоръл с Тристан и Кристен, които карат последната си година в училището. И за тях имах лошо чувство, но отново сгреших. Двамата се оказах много голяма част от "приключението", през което премина момичето. Не очаквах да й станат толкова добри приятели, но уви, отново бях опровергана.

Връзката на Лоръл със Скай беше обичайният тийн романс според мен. "Различното" момче, което е над нещата и не се задържа заедно с никое момиче, но само заради главната героиня в определена книга се променя. Не мога да кажа, че взаимоотношенията им не бяха сладко написани, но очаквах малко повече от тази страна на историята. Въпреки това беше хубаво, че Лоръл имаше още някого до себе си.

Загубата на Мей беше частта, която ме заинтригува най-много. Още една тежка тема, но написана интересно, с много красиви истории и ужасяващи детайли. Почувствах съвсем реалистично тъгата на Лоръл, на баща й и на всички, които са познавали някога перфектното момиче, което се оказва с повече тайни, от колкото някой предполага.

Интересната история, персонажите, които е лесно да заобичаш, и приятният стил на авторката правят един чудесен роман, който препоръчвам на всеки един тийнейджър, пък и не само.

Е, това е засега. 
Чао!