Въглен в пепелта от Сабаа Тахир

credits: me

Най-стене мога да седна и да напиша някое ревю на спокойствие. Нямах Wrap-up пост, тъй като през изминалия месец прочетох една книга("Обещание" на Карина Хали ), но започнах други две- "Домът на мис Перигрин за чудати деца" и "Carry on" от Рейнбоу Роуел. Въпреки това "Въглен в пепелта" е един от малкото романи, които съм прочела наскоро, и в които съм се влюбила моментално.

Лайя живее с баба си, дядо си и по-големия си брат. Една вечер домът им бива нападнат, възрастните хора убити, а младежът- отвлечен. Това не е нещо необичайно за Книжниците- те са свикнали да бъдат измъчвани и използвани всеки ден от своите поробители- Воините. Но Лайя е решена да открие брат си на всяка цена, затова се присъединява към Съпротивата.
Елиас е Маска от както се помни- обучен да убива и да се подчинява на Империята, заедно със своята най-добра приятелка Хелене е избран да участва в изпитанията за избор на нов император. Пътищата на Лайа и Елиас, както се досещате, се засичат и се достига да взаимно привличане, придружено от затруднения и драма.
                          
Бях малко скептично настроена към книгата като цяло, тъй като си мислех, че е high fantasy, което не ми се отдава да чета лесно. Но още с първото си изречения романът ме грабна, въвлече ме в своя свят и не ме пусна докато не стигнах последната страница.

Стилът на авторката е изключително интересен за мен. Описва нещата по лесен, но красив начин и прави така, че дори най-тежките сцени да се четат с лекота. 

credits: here

Не съм от най-големите фенове на Лайа, но трябва да призная че претърпява голяма промяна. В началото беше твърде наивна и чувствителна, но до финала на романа момичето се научава да не вярва на всеки, да защитава позицията си и да си иска това, което й се полага. 

credits: here

Елиас Валерий от друга страна обожавам. Мислите му бяха изключително интересни за мен,

хаосът в главата му беше представен по невероятен начин и веднага заобичах този персонаж.

Най-добрата приятелка на Елиас, Хелене, също доста ми допадна. На моменти имах противоречиви чувства спрямо нея, тъй като понякога беше твърде жестока, но е една от причините толкова да заобичам книгата.

Срещнах се с още много интересни герои като Каи, Комендиантката,
Изи, но не мисля, че е нужно да ги коментирам, защото смятам че бихте ги оценили подобаващо докато сами четете шедьовъра на Сабаа Тахир.

Е, това е засега.
Чао!