Тъмна дарба от Александра Бракен

Радвам се, че най-сетне имам време да напиша това ревю. Благодаря на издателство "Егмонт" за възможността!

Когато Руби се буди на десетия си рожден ден, нещо в нея е различно. Нещо достатъчно притеснително, че да подтикне родителите й да я заключат в гаража и да повикат полицията. Нещо, което я изпраща в "Търмънд", брутален правителствен „рехабилитационен лагер“. В действителност Руби успява да преживее мистериозното заболяване, което погубва повечето деца в Америка. Но тя и останалите като нея оцеляват, като се сдобиват с нещо много плашещо – умения, които не могат да контролират.
Вече на шестнайсет, Руби е една от опасните.

Руби беше един персонаж, който ме заинтригува още от самото начало. Наистина успях да разбера нея и миналото й. Смятам, че с течение на обстоятелствата момичето много израсна и успя да научи доста неща за себе си. Разбра, че дарбата, от която в началото така се страхуваше, може да й бъде полезна. Руби намери хора, които я разбраха и се застъпиха за нея, които я научиха на доверие и на значението на израза "истинско приятелство".

И като заговорихме за приятелство, нека преминем към Лиъм, Зу и Дунди. Лиъм беше човекът, на когото другите винаги разчитаха. Познат със своята сговорчивост и мил характер, той беше наистина достоен за уважение герой. Въпреки това понякога се държеше наивно, смятайки че ще успее да открие доброто у всекиго. Бремето, което носеше със себе си, беше наистина голямо, но въпреки това той се опитваше да прикрие мъката си, да бъде силен за отбора. 

Зу беше колкото очароватлна, толкова и опасна. Не се колебаеше да защити приятелите си, въпреки че се боеше от уменията си. Изключително смела и в същото време невинна, не ми беше трудно да я заобичам.

Дунди, въпреки киселия си на пръв поглед характер, беше един вид душата на компанията. На недоволстото му бяха изградени повечето шеги в книгата. Самият той беше невероятен приятел и опора, просто не знаеше как да изразява чувствата си по правилен начн. Ала това ме накара да се привържа дори повече към него.

Връзката между Руби и Лиъм беше сладка, но и различна по свой начин. Те не знаеха как да се държат един към друг, бяха просто объркани тийнейджъри, имали късмета да се влюбят един в друг. Което пък доведе до възможно най-трагиянич край и до разбитото ми на милиарди пърченца сърце.

Александра Бракен изключително добре е рзказала историята на тези деца, представяйки едно мрачно бъдеще, в което все пак може да открием надеждата. Следвайки приключенията на главните герои, ние се впускаме в една история изпълнена с напрежение и динамика, любов и приятелство, малко смях и тъга. А краят е просто разтърсващ.

Това беше за днес.

Чао!