Уинтър от Мариса Мейър- ревю/дискусия

Още една любима поредица дойде към своя край. Финалната книга от четирилогията на Мариса Мейър беше дори повече от пефектна. Персонажите бяха изпипани до най-малката подробност, сюжетът беше напрегнат, а финалът- незабравим.

Бих желала да започна това ревю, казвайки колко съм привързана към всеки един от героите. Накрая на книгата имах чувството, че се разделям с най-близките си приятели. Всички те са интересни и различни по отделно, но като отбор са направо невероятни.

Уинтър е най-добронамереният и чистосърдечен герой, за когото съм чела някога. Тя имаше желанието да помогне на всеки, и въпреки че беше малко наивна, успях да разбера намеренията и постъпките й.

Хиацинт, на външен вид корав и твърд, не отстъпва на своята принцеса по добронамереност. Той се жертва не само за Уинтър и успя да се приспособи към групата на вече познатите ни приятели.

В ревюто си на "Скарлет" бях заявила, че не харесвам самата Скарлет хич, ама даже изобщо. Ала нещо в последната книга ме накара наистина да си променя мнението. Имам чувството, че Мариса Мейър беше написала героинята по различен начин.

Все още не мога да преживея колко очарователни са Крес и Трън. Те са ми любимата двойка в поредицата, тъй като освен сладки заедно, по отделно са толкова прекрасни, че сърцето ми не може да го преживее.

Синдер и Каи най-сетне успяха да се съберат. В края на "Крес" останах озадачена как ще се развият нещата за тях, но всичко си дойде на мястото. Беше крайно време след толкова много скъсани нерви от страна на читателя.

Горкото малко доматообичащо вълче претърпя някои ужасии, но все пак мисля, че и него заобичх повече след тази книга. А не очаквах да е възможно.

Някога споменавала ли съм колко е чудесна


Ико? Тя е един от най-добре изградените герои някога и е чисто и просто модел за подръжание.

В заключение ще кажа, че бих желала всички последни кнги от поредици да са толкова добре измислени и написани, колкото този на Мариса Мейър. Накрая не знаех дали да рева от щастие, носталгия или някакво трето чувство, което е комбинация между двете. Задължително четиво!

Короната от Кийра Кас- ревю/дискусия

Предполагам всеки един от нас има книга/поредица, към която ще се връща и ще препрочита, защото го изпълва с неописуемо щастие. Аз лично мога да назова няколко и романите на Кийра Кас със сигурност влизат в списъка.

Когато Идлин става първата принцеса в Илеа със свой собствен Избор, тя изобщо не очаква, че ще се влюби в някой от тридесет и петимата си ухажори. Началото на надпреварата тя прекарва в отброяване на дните, когато ще може да изпрати всичките по домовете им. Но събитията в двореца я тласкат още повече в светлините на прожекторите и тя осъзнава, че може би не бива да остава сама. Идлин все още не е сигурна, че ще намери щастието по начина, по който са го направили родителите ѝ преди двадесет години. Но понякога сърцето крие изненади. Принцесата скоро ще трябва да направи по-труден и по-важен избор, отколкото някога си е представяла.

Последната книга, написана за света на Максън и Америка, ме остави объркана. Имаше някои наистина неподозирани обрати, част от които ме зарадваха, а други- не толкова.

Определено харесвам главната героиня, но ми се стори по-различно написана отколкото в предишната книга. Някак по-пораснала, или поне се опитваше да играе ролята на такава. Всички си спомняме как завърши "Наследницата", но инфарктът, който получи любимата ни кралица, беше поредното доказателство за любовта и отдадеността на Максън към Америка.
Което пък даде повод на Идлин да поеме управлението на цяла страна(поне за малко) с което, няма да ви лъжа, тя хич не се представи зле.

Бих искала да се въздържам от издаване на важни елементи от сюжета на така или иначе кратката книга, но ще споделя едно нещо, което ми се видя доста учудващо. В "Наследницата"  повечето от нас мислеха, че Идлин е, ако не влюбена, то поне силно привлечена от Кайл(нали?). Което обаче почти не се усещаше в тази книга. Разбирам идеята на авторката да спре да пише подобни мисли в главата на героинята, но любовният аспект на историята като че ли не беше доизпипан(отново повтарям, че се старая да запазя елемента на изненада).

Що се отнася до участниците- тях мисля че харесвам повече от тези в избора на Максън, Момчетата са най-любимата ми част от книгата, тъй като винаи се стараят да бъдат добре изглеждащи и възпитани, но в същото време са невероятно забавни и истински.

Моментите, прекарани в смях и тъга, гняв и болка спрямо тази поредица са, без да си кривя душата, едни от любимите ми. Препоръчвам "Короната" с две ръце и нямам търпение да чуя какво мислите вие.