Короната от Кийра Кас- ревю/дискусия

Предполагам всеки един от нас има книга/поредица, към която ще се връща и ще препрочита, защото го изпълва с неописуемо щастие. Аз лично мога да назова няколко и романите на Кийра Кас със сигурност влизат в списъка.

Когато Идлин става първата принцеса в Илеа със свой собствен Избор, тя изобщо не очаква, че ще се влюби в някой от тридесет и петимата си ухажори. Началото на надпреварата тя прекарва в отброяване на дните, когато ще може да изпрати всичките по домовете им. Но събитията в двореца я тласкат още повече в светлините на прожекторите и тя осъзнава, че може би не бива да остава сама. Идлин все още не е сигурна, че ще намери щастието по начина, по който са го направили родителите ѝ преди двадесет години. Но понякога сърцето крие изненади. Принцесата скоро ще трябва да направи по-труден и по-важен избор, отколкото някога си е представяла.

Последната книга, написана за света на Максън и Америка, ме остави объркана. Имаше някои наистина неподозирани обрати, част от които ме зарадваха, а други- не толкова.

Определено харесвам главната героиня, но ми се стори по-различно написана отколкото в предишната книга. Някак по-пораснала, или поне се опитваше да играе ролята на такава. Всички си спомняме как завърши "Наследницата", но инфарктът, който получи любимата ни кралица, беше поредното доказателство за любовта и отдадеността на Максън към Америка.
Което пък даде повод на Идлин да поеме управлението на цяла страна(поне за малко) с което, няма да ви лъжа, тя хич не се представи зле.

Бих искала да се въздържам от издаване на важни елементи от сюжета на така или иначе кратката книга, но ще споделя едно нещо, което ми се видя доста учудващо. В "Наследницата"  повечето от нас мислеха, че Идлин е, ако не влюбена, то поне силно привлечена от Кайл(нали?). Което обаче почти не се усещаше в тази книга. Разбирам идеята на авторката да спре да пише подобни мисли в главата на героинята, но любовният аспект на историята като че ли не беше доизпипан(отново повтарям, че се старая да запазя елемента на изненада).

Що се отнася до участниците- тях мисля че харесвам повече от тези в избора на Максън, Момчетата са най-любимата ми част от книгата, тъй като винаи се стараят да бъдат добре изглеждащи и възпитани, но в същото време са невероятно забавни и истински.

Моментите, прекарани в смях и тъга, гняв и болка спрямо тази поредица са, без да си кривя душата, едни от любимите ми. Препоръчвам "Короната" с две ръце и нямам търпение да чуя какво мислите вие.