Още една любима поредица дойде към своя край. Финалната книга от четирилогията на Мариса Мейър беше дори повече от пефектна. Персонажите бяха изпипани до най-малката подробност, сюжетът беше напрегнат, а финалът- незабравим.
Бих желала да започна това ревю, казвайки колко съм привързана към всеки един от героите. Накрая на книгата имах чувството, че се разделям с най-близките си приятели. Всички те са интересни и различни по отделно, но като отбор са направо невероятни.
Уинтър е най-добронамереният и чистосърдечен герой, за когото съм чела някога. Тя имаше желанието да помогне на всеки, и въпреки че беше малко наивна, успях да разбера намеренията и постъпките й.
Хиацинт, на външен вид корав и твърд, не отстъпва на своята принцеса по добронамереност. Той се жертва не само за Уинтър и успя да се приспособи към групата на вече познатите ни приятели.
В ревюто си на "Скарлет" бях заявила, че не харесвам самата Скарлет хич, ама даже изобщо. Ала нещо в последната книга ме накара наистина да си променя мнението. Имам чувството, че Мариса Мейър беше написала героинята по различен начин.
Все още не мога да преживея колко очарователни са Крес и Трън. Те са ми любимата двойка в поредицата, тъй като освен сладки заедно, по отделно са толкова прекрасни, че сърцето ми не може да го преживее.
Синдер и Каи най-сетне успяха да се съберат. В края на "Крес" останах озадачена как ще се развият нещата за тях, но всичко си дойде на мястото. Беше крайно време след толкова много скъсани нерви от страна на читателя.
Горкото малко доматообичащо вълче претърпя някои ужасии, но все пак мисля, че и него заобичх повече след тази книга. А не очаквах да е възможно.
Някога споменавала ли съм колко е чудесна
Ико? Тя е един от най-добре изградените герои някога и е чисто и просто модел за подръжание.
В заключение ще кажа, че бих желала всички последни кнги от поредици да са толкова добре измислени и написани, колкото този на Мариса Мейър. Накрая не знаех дали да рева от щастие, носталгия или някакво трето чувство, което е комбинация между двете. Задължително четиво!
Хиацинт, на външен вид корав и твърд, не отстъпва на своята принцеса по добронамереност. Той се жертва не само за Уинтър и успя да се приспособи към групата на вече познатите ни приятели.В ревюто си на "Скарлет" бях заявила, че не харесвам самата Скарлет хич, ама даже изобщо. Ала нещо в последната книга ме накара наистина да си променя мнението. Имам чувството, че Мариса Мейър беше написала героинята по различен начин.
Все още не мога да преживея колко очарователни са Крес и Трън. Те са ми любимата двойка в поредицата, тъй като освен сладки заедно, по отделно са толкова прекрасни, че сърцето ми не може да го преживее.
Синдер и Каи най-сетне успяха да се съберат. В края на "Крес" останах озадачена как ще се развият нещата за тях, но всичко си дойде на мястото. Беше крайно време след толкова много скъсани нерви от страна на читателя.
Горкото малко доматообичащо вълче претърпя някои ужасии, но все пак мисля, че и него заобичх повече след тази книга. А не очаквах да е възможно.
Някога споменавала ли съм колко е чудесна
Ико? Тя е един от най-добре изградените герои някога и е чисто и просто модел за подръжание.
В заключение ще кажа, че бих желала всички последни кнги от поредици да са толкова добре измислени и написани, колкото този на Мариса Мейър. Накрая не знаех дали да рева от щастие, носталгия или някакво трето чувство, което е комбинация между двете. Задължително четиво!
No comments:
Post a Comment