Tuesday 14 June 2016

Двор от мъгла и ярост на Сара Дж Маас

Завършвайки книгата, в главата ми се въртеше едно изречение: КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ???

Честно казано, не бях изключително очарована от първата книга. Харесах я и краят й ме остави заинтригувана спрямо втората част от поредица. А и каквото и да си говорим, става дума за Сара Дж Маас- кралица на YA фентъзито. Имах вяра в нея.

И не много дълго след това, всички буктюбъри и букблогъри започнаха да говорят колко невеяроятна е "Двор от мъгла и ярост". Което следователно развълнува и мен до такава степен, че ,когато я получих, веднага седнах да я чета.

Грабна ме с първата си страница. Имаше моменти, в които не можех да заспя, защото исках да знам какво се случва нататък. И точно когато си мислех, че няма какво повече да сполети героите, с последните двадесет страници авторката разби сърцето и душата ми на хиляди малки парченца, които ще се съберат единствено когато в ръцете ми се намира и третата книга.


ВНИМАНИЕ- СЛЕДВАТ СПОЙЛЕРИ

Надолу ще говоря за героите със пойлери. Моля, който не е чел книгата, да спре до тук.

Нека започна с Фейра. В началото на книгата тя има кошмари, повръща през нощта и като цяло преживява посттравматичен стрес. Което е разбираемо и напълно нормално, имайки предвид какво се случи в края на "Двор от рози и бодли". Въпреки всичко, до края на книгата тя се променя и развива наистина много като герой. Научава се да владее силите си и се изгражда като самостоятелна личност, което беше добре представено. Допадна ми също, че Фейра е доста различна от Елин, тъй като в някои случаи авторите имат навика да оеднаквяват персонажите си.

Следва Тамлин, който искам собственоръчно да ударя с нещо МНОГО тежко. Той е един прекрасен пример за властен мъж. Не стига, че я затвори, ами има наглостта да си мисли, че всъщност Рис е принудил Фейра да заживее в Двора на нощта. Разбирам, че я обича, ама всичко си има граници.  Както и да е, мисля че всикчки сме на едно мнение относно него и глупостите, които извърши.

Може ли да кажа колко обичам целия вътрешен кръг на Рис. Мор, Касиан, Азриел- единственото, което искам сега, е да ги гушна и да им кжа, че всичко ще е наред. Е, вероятно няма да бъде, но все пак.

Направиха ми голямо воечатление сестрите на Фейра- Неста и Илейн и се надявам в третата книга да разберем повече за тях.

Рис лесно се превърна в един от най-любимите ми персонажи някога. Аз си знаех, че има още какво да научим за него още щом сключиха сделката с Фейра. После научаваме, че има цял скрит град, който е прекрасен, и че всъщност срещите на Рисанд с главната ни героиня в първа книга въобще не са случайни. И че той е малко беззащитно същество, което има нужда от силна прегръдга. Която всъщност по-късно Фейра му дава, защото се оказва, че ТЯ МУ Е ДРУГАРКА. Какво??

Всичко в тази книга беше толкова неочкавано и добре планирано, мистично, красиво, тъжно и щастливо едновременно. Не мисля, че скоро ще се възстановя от емоционалните щети, които романът ми нанесе,

Задължително четиво, дори да не сте големи фенове на първата част от трилогията!





No comments:

Post a Comment