Аз съм тук с поредното ревю. Все пак време беше след толкова много тагове.
Първоначално трябваше да изкажа размислите си над третата книга, "Принцеса с часовников механизъм", но, тъй като ще се старя да не спойлвам нищо, ще направя ревю на цялата поредица.
И така първата книга е "Ан
гел с часовников механизъм" и един от най-забавните и прекарасни герои, когото обичам, е на корицата-Уил Херондейл.
И в това начало на поредицата се запознаваме с Уил, Теса и Джем. Градът е Лондон, а годината хиляда осемстотин и някоя си и бавно и постепенно разбираме за света на Теса и връзката й с ловците на сенки(каквито са Уил и Джем). Момичето е отвлечено от две жени, които разкриват на Теса на какво всъщност е способна тя. Уил я намира и я спасява, след което я отвежда в лондонския Институт, където живеят ловците на сенки, които се намират в града. Пред младата жена се разкрива нов свят, като същевременно тя се опитва да намери брат си(споменах ли, че той е изчезнал?). О, да не забравя един от главните мотиви- любовен триъгълник. Знам колко помпозно звучи тази малка анотация, но повярвайте ми- ще се влюбите.
Втората част, наречена "Принц с часовников механизъм", продължава историята на тримата ни герои. Те се стремят да спрат силите на злото, надвиснали над ловците на сенки, докато нови интриги се заплитат. В тази книга се набляга много на взаимоотношенията между Уил, Джем и Теса.
И стигаме до финала на трилогията. Ех, този епилог.
*Само искам да кажа, че когато завърших книгата вчера, не бях съвсем добре психически*
Но да се върнем към темата. Това, лично според мен, е един от най-добре написаните финали на поредица.
прави връзка между тази
Това е от мен за днес.
Чао!
No comments:
Post a Comment