Sunday, 29 March 2015

Скарлет от Мариса Мейър

Най-сетне прочетох тази книга!
И само да ви предупредя, че нещата, които ще напиша са си лично мое мнение, не искам никой да ми се обижда.
Знам, че в предишните ми два поста, когато изказвах по някое съвсем малко мненийце за книгата, нещата не изглеждаха като да я харесвам особено. Но всъщност  всичко си идваше о самата Скарлет. Не я харесвам, не ми се обиждайте. Просто не я и толкова. Иначе историята продължи да взема неочаквани обрати и да бъде невероятна, но просто няма място за сравнение между Скарлет и Синдер(става дума за самите героини).
Вълка беше един много странен за мен образ, но като цяло е готин. Малко ми е причудлива тая мания с доматите, ама иначе. Нещо не схванах защо първоначално предаде Скарлет(опа, спойлер), но нали после я спаси, тъй че му е простено.
И стигнахме до Трън. Благодаря на боговете, че е написан този герой. Толкова е забавен и някак си оправя атмосферата, създадена в книгата, така че да не е толкова безнадеждно изглеждащо всичко. Приятелството му със Синдер е един от най-добрите bromanses, за които съм чела, честно. Добре, че той беше с нея, въпреки, че малко и писваше на места.
И оооо бедничкият Каи. Кога най-сетне ще се съберат със Синдер. И как можа да направи онова нещо на края, което го направи(съжалявам, опитвам се да не издавам нищо)? Схващам ,че за сега има някакъв мир, но кой знае колко ще продължи.
И само да вметна, изключително много се радвам, че и Ико участваше. Сериозно, тя е страхотна и без нея не би могло да бъде същото.
Малко объркано се получи това ревю, за което се извинявам.
О, междудругото започнах Крес и нещата изглеждат доста обещаващи.
Е, това е от мен за днес.
Чао!