Полудив от Сали Грийн

Ето ме с поредното ревю, което трябваше да напиша отдавна, но така и не можах да стигна до там заради училище. Все пак мисля ревюто ми да бъде по-кратко от това върху "Полулош", та, започвам.

Малка анотация: Във втората част от трилогията Натан вече е на седемнайсет, пълноправен магьосник, наследил могъща дарба от страховития си баща, която тепърва трябва да се научи да контролира. За съжаление с нея далеч не се изчерпва списъкът с нещата, които Натан трябва да се научи да владее, там са и любовта към Аналис, която навярно го е предала, странното влечение към Гейбриъл, който не крие чувствата си към него, желанието да бъде със своенравния си кръвожаден баща, жаждата за мъст към всички Бели... (из сайта на издателство "Колибри).

Няма как на първо място да не спомена стила на авторката. Сали Грийн има умението да създаде толкова вълнуващ и неповторим свят, за който няма да искаш да спреш да четеш. Колкото и коварен да е, имаш чувството, че си част от цялата обстановка, че намираш в една стая с героите, че бягаш с всички сили рамо до рамо с Натан. Всичко, което младежът изпитва, преминава и през теб. Би могъл напълно да се поставиш в положението му на (вече на чак толкова) объркан млад мъж, който търси мястото си в света. 

Разбира се, тук няма как да не кажа, че всичко, през което е преминал Натан, му повлиява. Младежът убива без да му мигне окото и не прекарва много време чудейки се трябвало ли е да направи така, или не. И точно в това е чара на книгата- в различното мислене на главния герой и във вълненията и напрежението. 

Както и в първата част, така и тук имаше няколко много силни момента, които те карат да се замислиш. Писателката си знае работата и може да те накара освен от тъга, да заплачеш и от нерви, и от радост. 

Честно казано, на мен финалът ми беше любим. Естествено, беше НАИСТИНА неочакван, но невероятно написан и вълнуващ. Е, също и малко гаден, но това, очевидно, си е запазена марка на автора. 

Като цяло неповторимо приключение, което може да ви докара както до истерия, така и да ви удовлетвори. Незабравимо фентъзи, написано по един различен, но прекрасен начин.

Отново казвам, че не е за хора, които не биха издържали на убийства, не им е приятно да четат псувни и предпочитат по-спокойно развиващи се книги. 

И се извинявам на издателство "Колибри" за късно написаното ревю и благодаря за възможността да работя с тях.

Аз бях тук от Гейл Форман

Много се чудих как да формулирам това ревю и реших, че ще го направя само и единствено без спойлери и кратичко.

Тъй като това е първата ми книга на Гейл Форман, не бих могла да сравня този роман с предните и два, издадени у нас. Но останах доста впечатлена и се замислям да ли да не подхвана и "Да остана ли" и "Къде беше", макар че съм гледала филма по първата част на тази двулогия(?)
Както и да е, да се върна към ревюто.
Коуди и Мег са две най-добри приятелки. Неразделни, правят всичко заедно. Ала Мег отива да учи в престижен колеж, а другото момиче остава в родния си мъничък град, заедно с майка си, която сменя приятеля си на всеки няколко месеца, и животът на Коуди не е особено цветен. И един ден тя  и родителите на Мег получават бележка за самоубийството на момичето. Всички са потресени, а Коуди недоумява как не е видяла, че това може да се случи. 

И така Коуди си поставя задачата да разбере защо най-добрата и приятелка, умна, общителна, с прекрасно семейство, е постъпила по този начин. Момичето намира нови приятели и тайнствено привлекателно момче, замесено също в цялата бъркотия. Дали Коуди ще открие отговор на въпросите си, или просто ще оплеска нещата още повече?
Честно, намерих книгата за много отпускаща. Въпреки че включва теми като самоубийство и депресия, е написана много леко и интересно. Чете се изключително бързо, пък и подхожда на мрачното време навън(айде бе, пролет!).
Като цяло препоръчвам на всеки, търсещ си не много натоварващо четиво, книжка за разпукане, или ако просто досега не сте чели нищо на Форман.
Лично аз се нуждаех от good contemporary когато я четох(вчера) и бих я препоръчала на човек в reading slump.
5 от 5 звезди.
Е, това е от мен за днес.
Чао!

Полулош от Сали Грийн

Здравейте, книгоманиаци!

Днес завърших "Полулош", дадена ми от издателство "Колибри", за което им благодаря, и реших, че веднага(е, почти веднага) ще направя ревю. И тъй като вчера Ана ми прати едни свои бележки, реших и аз да си водя записки, което се оказа доста полезно.

И без повече мотаене, преминавам към темата.

На кратко в тази първа книга на Сали Грийн се запознаваме с Натан, който е наполовина бяла - наполовина черна вещица, така де, вещер. Баща му е най-злият магьосник сред Черните, а майка му произлиза от уважавано семейство на Бели. Случват се доста неща, момчето ни връща назад във времето, за да ни покаже как се е озовал в клетката, в която се намира в началото на романа. Разбираме много за живота му и трудностите, през които е преминал. Той е отхвърлян от обществото заради своя произход, ала въпреки това успява да срещне момиче, в което се влюбва и има семейство, което е неотлъчно до него.

Разбира се на момчето му предстоят още доста изпитания, сблъсъци с Ловците(които убиват Черни) и премеждия, през които да премине. Можем да научим доста за мислите му, спрямо баща му и за нещата, за които е благодарен. Успява да намери приятели, ала и много врагове.

В първата част от поредицата момчето извървява дълъг път, но ще се справи ли? Това ще разберем в следващата книга - "Полудив".  

Като цяло препоръчвам на всеки един, уважаващ себе си читател да отдели внимание на тази книга. Или ако просто си търсите вълнуващо и добре написано приключение.  

И сега тези, които още не са прочели "Полулош" да бъдат така добри и да не четат по-надолу, тъй като останалата част от ревюто ми ще съдържа спойлери.

Бих искала да започна с това, че много ми хареса как в началото и средата имаше едни отклонения от оригиналния стил, написани във второ лице. Изключително грабващо, е, поне за мен.

И всъщност наистина мисля, че Сили доста се привърза към Натан, въпреки че го показваше по един доста особен начин. 

Но да карам по ред. 

Първо ми се иска да отбележа, че изключително много харесвам Аран. Радвам се, че въпреки всичко което му се слуваше, Натан имаше към кого да се обърне.

Докато Джесика например ми се искаше да я фрасна с нещо. 

Бабата на Натан изигра една голяма роля в това, в което се превърна момчето. И въпреки, че не може да чете и пише, си личи, че голяма част от характера си е придобил от нея.

Но пък ми беше много странно мнението му относно баща му. Аз лично не мисля, че такива неща биха ми минавали през главата. И все пак ми беше интересно да чета какви неща си фантазира Натан спрямо Маркус.

Аналис от друга страна някак си не харесвам много. Безразлична ми е, въпреки че е важна за някои от събитията, които се случват. Като например, че му оставиха онези два белега на гърба. 

Една нещо което ме дразнеше обаче бяха онези наредби против вещиците със смесена кръв. Е тези хора малко прекалиха.

Но пък това, че Натан им се противопоставяше ми допадна. Навършил четиринадесет години, а вече мисли по някак необичаен за възрастта си начин. 

И мога ли само да отбележа колко ми хареса приятелите, които си намери, скитосвайки по улиците след като избяга. Като Боб например. И онова момиче, Никита, която му помогна няколко пъти.

И стигаме до Гейбриъл. Харесвам го, да. Въпреки че не разбирам защо Натан така се разпали и го преби, но се оказва, че Гейбриъл е Черен в тялото на Безцветен. Кой да знае?

Меркюри ме дразнеше, въпреки че не беше лоша като герой. Ала Роуз много ми допада и добре че беше тя, та Натан да вдене, че Гейбриъл е влюбен в него.

Но изведнъж Анали се появява пак, Роуз умира и аз не знам къде се намирам. А после и Маркус моля ви се. Какво? Трябва скоро да прочета следващата книга, много скоро. 

И така, това бяха моите объркани мисли над "Полулош". Ако ви се е сторила поне малко интересна ви препоръчвам да си я вземете и да я прочетете и да си фенгърлстваме. 

Чао!