Tuesday, 9 June 2015

Полудив от Сали Грийн

Ето ме с поредното ревю, което трябваше да напиша отдавна, но така и не можах да стигна до там заради училище. Все пак мисля ревюто ми да бъде по-кратко от това върху "Полулош", та, започвам.
Малка анотация: Във втората част от трилогията Натан вече е на седемнайсет, пълноправен магьосник, наследил могъща дарба от страховития си баща, която тепърва трябва да се научи да контролира. За съжаление с нея далеч не се изчерпва списъкът с нещата, които Натан трябва да се научи да владее, там са и любовта към Аналис, която навярно го е предала, странното влечение към Гейбриъл, който не крие чувствата си към него, желанието да бъде със своенравния си кръвожаден баща, жаждата за мъст към всички Бели... (из сайта на издателство "Колибри).

Няма как на първо място да не спомена стила на авторката. Сали Грийн има умението да създаде толкова вълнуващ и неповторим свят, за който няма да искаш да спреш да четеш. Колкото и коварен да е, имаш чувството, че си част от цялата обстановка, че намираш в една стая с героите, че бягаш с всички сили рамо до рамо с Натан. Всичко, което младежът изпитва, преминава и през теб. Би могъл напълно да се поставиш в положението му на (вече на чак толкова) объркан млад мъж, който търси мястото си в света. 

Разбира се, тук няма как да не кажа, че всичко, през което е преминал Натан, му повлиява. Младежът убива без да му мигне окото и не прекарва много време чудейки се трябвало ли е да направи така, или не. И точно в това е чара на книгата- в различното мислене на главния герой и във вълненията и напрежението. 

Както и в първата част, така и тук имаше няколко много силни момента, които те карат да се замислиш. Писателката си знае работата и може да те накара освен от тъга, да заплачеш и от нерви, и от радост. 

Честно казано, на мен финалът ми беше любим. Естествено, беше НАИСТИНА неочакван, но невероятно написан и вълнуващ. Е, също и малко гаден, но това, очевидно, си е запазена марка на автора. 

Като цяло неповторимо приключение, което може да ви докара както до истерия, така и да ви удовлетвори. Незабравимо фентъзи, написано по един различен, но прекрасен начин.
Отново казвам, че не е за хора, които не биха издържали на убийства, не им е приятно да четат псувни и предпочитат по-спокойно развиващи се книги. 

И се извинявам на издателство "Колибри" за късно написаното ревю и благодаря за възможността да работя с тях.