Благодаря на издаделство "Ибис" за възможността!
Ревюто може да съдържа спойлери!!!
Ревюто може да съдържа спойлери!!!
Аз съм човек, който обожава да чете подобен тип романи. И въпреки че всички ми мърморят колко клиширани били вече любовните истории, просто не мога да се спра.
Вярно, на пръв поглед "Префектна химия" е поредната история, представяща ни премеждията на перфектното момиче и лошото момче, които постепенно започват да се опознават, а накрая се намират безднадеждно влюбени един в друг. Ала всъщност към този много често срещан мотив авторката ни показва трудния живот на един латиноамериканец, неразбирателствата в едно не толкова перфектно семейство и всичко между тези две отправни точки.
Бритни Елис, така позната като перфектното момиче, наистина ми направи впечатление. Тя търпеше непрекъснато критикуващата си майка, приятелите, които й обърнаха гръб и накрая се научи да не се интересува от чуждото мнение. Грижите и обичта, които даваше на сестра си, ме трогнаха дълбоко.
Алекс, от друга страна, не очаквах да привлече дотолкова вниманието ми. Разчитах, че ще се прояви като най-обикновено лошо момче, на което му е дотегнало от света, но бях опровергана. Той, като най-голям мъж в семейството си, помагаше с прехраната, опитваше да възпитава братята си и да бъде достоен пример за подръжание.
Може би това което най-много ми допадна, е начинът по който Елкелес е представила предградията на Чикаго. Разделението между хората, бандите, богаташките клубове и галерии- всичко това издигаше стени между двете части на града, които главните герои малко по малко започнаха да разбиват.
Но нека не забравяме и второстепенните герои. Сиера се доказа като достойна най-добра приятелка на Бритни, подкрепяйки я непрекъснато и я приемше такава, каквато е.
Учителката по химия беше един персонаж, когото със сигурност няма да забравя. Все пак заради нея двамата ни герои намериха пътя си един към друг.
Не бива да подценяваме и Пако. Това момче, отхвърлено от собственото си семейство, жертва живота си за Алекс, тъй като искаше той да успее и да се измъкне от Кървавите Латиноси. Смятам, че заслужава огромни адмирации.
Накрая ще кажа, че бях очарована от историята, която писателката споделя с нас. Смях се и тъжих заедно с героите, минавах с тях през изпитанията, които животът им поднасяше и накрая получих възможно най-правилния финал. Какво повече бих могла да желая? Препоръчвам с две ръце и нямам търпение да разбера още за братята Фуентес.
Вярно, на пръв поглед "Префектна химия" е поредната история, представяща ни премеждията на перфектното момиче и лошото момче, които постепенно започват да се опознават, а накрая се намират безднадеждно влюбени един в друг. Ала всъщност към този много често срещан мотив авторката ни показва трудния живот на един латиноамериканец, неразбирателствата в едно не толкова перфектно семейство и всичко между тези две отправни точки.
Бритни Елис, така позната като перфектното момиче, наистина ми направи впечатление. Тя търпеше непрекъснато критикуващата си майка, приятелите, които й обърнаха гръб и накрая се научи да не се интересува от чуждото мнение. Грижите и обичта, които даваше на сестра си, ме трогнаха дълбоко.
Алекс, от друга страна, не очаквах да привлече дотолкова вниманието ми. Разчитах, че ще се прояви като най-обикновено лошо момче, на което му е дотегнало от света, но бях опровергана. Той, като най-голям мъж в семейството си, помагаше с прехраната, опитваше да възпитава братята си и да бъде достоен пример за подръжание.
Може би това което най-много ми допадна, е начинът по който Елкелес е представила предградията на Чикаго. Разделението между хората, бандите, богаташките клубове и галерии- всичко това издигаше стени между двете части на града, които главните герои малко по малко започнаха да разбиват.
Но нека не забравяме и второстепенните герои. Сиера се доказа като достойна най-добра приятелка на Бритни, подкрепяйки я непрекъснато и я приемше такава, каквато е.
Учителката по химия беше един персонаж, когото със сигурност няма да забравя. Все пак заради нея двамата ни герои намериха пътя си един към друг.
Не бива да подценяваме и Пако. Това момче, отхвърлено от собственото си семейство, жертва живота си за Алекс, тъй като искаше той да успее и да се измъкне от Кървавите Латиноси. Смятам, че заслужава огромни адмирации.
Накрая ще кажа, че бях очарована от историята, която писателката споделя с нас. Смях се и тъжих заедно с героите, минавах с тях през изпитанията, които животът им поднасяше и накрая получих възможно най-правилния финал. Какво повече бих могла да желая? Препоръчвам с две ръце и нямам търпение да разбера още за братята Фуентес.
No comments:
Post a Comment