My monthly recommendations- September

Тъй като идва новата учебна година и всички ще имаме по-малко време да правим каквото и да е, взех решение, че в началото на всеки месец задължително ще пиша по един подобен пост. В него ще препоръчвам най-различни книги, които са ме впечатлили, повлияли или съм ги заобичала по каквато и да е друга причина.

Трилогията, за която ще говоря днес, стана доста популярна у нас напоследък. Става дума именно за книгите на Симон Елкелес, с чието издаване се зае "Ибис". Повечето блогъри имат ревю на поне една от книгите, така че ще дам линкове на тези на Ева, Ади и Кая.


"Перфектна химия" ни въвежда в предградията на Чикаго и разделенията, поставени между хората. Тук става дума за перфектното момиче и лошото момче, нещо, което се среща в повчето любовни романи. Въпреки това, Елкелес успява да разкаже историята си увлекателно и да грабне читателя. Това е едно от малктоо подобни книги, които ще те накра да се замислиш.


Втората книга разглежда историята на средния брат Фуентес. Този път сюжетът не се развива във вече добре познатите предградия на Чикаго, а в Колорадо. Карлос е новото момче в училище, което е принудено да живее при един от преподавателите си. Естествено, освен всички други препятствия, Карлос трябва да се изправи и срещу пречката, която се оказва Киара- дъщерята на професора. Само бихте могли да гадате през какво ще преминат заедно.


И отново се намирме в Чикаго. Третият брат Фуентес, най-малкият- Луис, е геният в семейството. Мил и забавен, той обича да поема рискове. Въпреки това никога не е подозирал какво предизвикателство ше се окаже за него Ники Крус. В последната си книга от тази трилогия, Елкелес се е постарала да отговори на всичките ни въпроси спрямо предните две истории и да успее да ни накара да заобичаме изцяло създадения от нея свят.


Любовта и мистериите са гарантирани, а щастливият край е факт във всяка от книгите.Аз съм човек, който много обича този жанр и романи с подобен сюжет, така че изобщо не ми беше трудно да заобичам любовта на героите. Ако още не сте се захванали, не си губете времето и тичайте до най-близката книжарница!

Перфектна химия от Симон Елкелес

Историята, която Симон Елкелес ни разказва, представя коренно различните Алекс и Бритни. Тя е перфектната дъщеря, живееща своя перфектен живот с перфектното си семейство. А той- лошото момче, член на опасна банда. Но може би не всичко е такова, каквото изглежда. Не и когато момче от южната и момиче от северната страна започват да се влюбват един в друг.

Благодаря на издаделство "Ибис" за възможността!
Ревюто може да съдържа спойлери!!!

Аз съм човек, който обожава да чете подобен тип романи. И въпреки че всички ми мърморят колко клиширани били вече любовните истории, просто не мога да се спра.

Вярно, на пръв поглед "Префектна химия" е поредната история, представяща ни премеждията на перфектното момиче и лошото момче, които постепенно започват да се опознават, а накрая се намират безднадеждно влюбени един в друг. Ала всъщност към този много често срещан мотив авторката ни показва трудния живот на един латиноамериканец, неразбирателствата в едно не толкова перфектно семейство и всичко между тези две отправни точки.

Бритни Елис, така позната като перфектното момиче, наистина ми направи впечатление. Тя търпеше непрекъснато критикуващата си майка, приятелите, които й обърнаха гръб и накрая се научи да не се интересува от чуждото мнение. Грижите и обичта, които даваше на сестра си, ме трогнаха дълбоко.

Алекс, от друга страна, не очаквах да привлече дотолкова вниманието ми. Разчитах, че ще се прояви като най-обикновено лошо момче, на което му е дотегнало от света, но бях опровергана. Той, като най-голям мъж в семейството си, помагаше с прехраната, опитваше да възпитава братята си и да бъде достоен пример за подръжание.

Може би това което най-много ми допадна, е начинът по който Елкелес е представила предградията на Чикаго. Разделението между хората, бандите, богаташките клубове и галерии- всичко това издигаше стени между двете части на града, които главните герои малко по малко започнаха да разбиват.

Но нека не забравяме и второстепенните герои. Сиера се доказа като достойна най-добра приятелка на Бритни, подкрепяйки я непрекъснато и я приемше такава, каквато е.

Учителката по химия беше един персонаж, когото със сигурност няма да забравя. Все пак заради нея двамата ни герои намериха пътя си един към друг.

Не бива да подценяваме и Пако. Това момче, отхвърлено от собственото си семейство, жертва живота си за Алекс, тъй като искаше той да успее и да се измъкне от Кървавите Латиноси. Смятам, че заслужава огромни адмирации.

Накрая ще кажа, че бях очарована от историята, която писателката споделя с нас. Смях се и тъжих заедно с героите, минавах с тях през изпитанията, които животът им поднасяше и накрая получих възможно най-правилния финал. Какво повече бих могла да желая? Препоръчвам с две ръце и нямам търпение да разбера още за братята Фуентес.

Последните оцелели: живота, какъвто го познавахме от Сюзан Бет Пфефър

Пиша това ревю с голямо закъснение, тъй като се преместихме(изненада) и нямах свестен интернет в последната седмица. 

Безгрижният живот на шестнайсетгодишната Миранда приключва, когато огромен астероид удря Луната и я измества от орбитата ѝ. Цунамита помитат крайбрежията, земетресения пропукват континентите, вулканична пепел скрива слънцето и потапя земята в мрак. Тийнейджърката, която доскоро е изпълвала страниците на дневника си с притеснения за лоша оценка по математика и вълнения относно абитуриентския бал, сега споделя страховете си от гладна смърт и болестите, които изтребват голяма част от населението. Заедно с майка си и двамата си братя Миранда се бори за оцеляването си в този непознат, сякаш лишен от бъдеще свят. Едно момиче израства сред катаклизмите и се превръща в смела, самоотвержена млада жена, която се опитва да съхрани най-ценния ресурс на човечеството – надеждата.

Не знаех какво да очаквам от историята. Не бях чувала никакви конкретни мнения за романа, а не бях проверявала и в интернет. Но трябва да призная- останах приятно очарована. 

Авторката не набляга толкова на романса, колкото се фокусира над идеята за надеждата и способността на момичето и семейството му да не я губи по време на трудните времена. Градът, в който живее Миранда, е останал без никаква храна. Хората бързо са изкупили всичко нужно, ала все повече умират, разболяват се, епидемии върлуват, а никой не е подготвен за всичко това. Без електричество животът е почти невъзможен, а без вода- съвсем. Въпреки всичко момичето успява да запази надеждата, че утре нещата може да са по-добре. Никой не знае какво ще се случи нататък, но това значи ли, че човечеството трябва да се отчайва?

 Героите сами по себе си бяха впечатляващи. Главната героиня остава силна, въпреки че има и своите не толкова добри моменти. Научава се да прави жертви в името на семейството, разбира цената на живота. Продължава да мечтае за светло бъдеще, въпреки че е почти убедена, че такова няма да има. 

Мат, по-големият брат, е опора за семейството, а на Джони, по-малкият,  всички са заложили, че ще оцелее най-дълго.

Майката на Миранда силно ме впечатли с това колко силна остана и как, въпреки всичко, успяваше да се справи и да бъде човека, на когото децата не спират да искат да подражават.

Слава Богу спасението идва и накрая всички са сравнително добре, ала все още не са преминали през най-лошото.

Историята ме завладя още от самото начало и не ме изпусна от хватката си до самия край. Стилът на писане беше впечатляващ, а героите бяха точно това, което предполагаш, че ще бъдат, но все пак- интересни сами по себе си. 

Много се зарадвах, когато разбрах, че и другите книги ще бъдат издадени у нас, което се надявам да се случи скоро.

Благодаря на издателство "Ибис" за възможността.

Лека ви вечер!

ПП: докато пишех това ревю, котката ми се изниза през входната врата

 

June wrap up и currently reading

Не бях сигурна дали да пиша такъв пост този месец, тъй като през юни прочетох едва две книги, но все пак реших да го направя.

Първата книга я взех от Панаира, тъй като отдавна я исках, а и не можах да устоя, тъй като беше пет лева. Това е "Пророчеството на гарвана" от Маги Стийвотър. Очаквах преводът да не е добър, но се оказа точно обратното. Наистина много ми хареса историята, стила на писане, а самите герои бяха невероятни. Още се чудя дали да пиша ревю, тъй като просто не мога да опиша всичките си емоции към книгата с думи. 5/5 звезди

Вторият рома, който успях да завърша, е "Гондолата на времето" от Ева Фьолер. Много ми се четеше нещо в стил "Рубиненочервено" и ми бе отдадена перфектната възможност. Всъщност, честно казано, двете книги нямат много общо според мен освен частта с пътуването във времето. Тук е наблегнато повече на приключенията, от колкото на романса, а и стилът на писане беше по-различен, по-...тромав. 4/5 звезди.

вижте колко е невероятна 

И тъй като миналия месец започнах "Ugly love" на Колийн Хуувър, искам да кажа, че така и не я довърших. Лично за мен не е кой знае колко невероятна и ми се струва леко прехвалена, а и много не ми се занимаваше точно с този жанр.

В момента чета "Последните оцелели" от Сюзан Пфефър, която върви много добре и аз лично наистина и се наслаждавам.Всъщност се оказа, че е трилогия и силно се надявам да преведат и останалите части.

Чао!

Гондолата на времето от Ева Фьолер

Още от преди да се появи на пазара, бях много развълнувана за тази книга.

Благодаря на издателство "Ибис" за възможността да работя с тях.


Седемнадесет годишната Ана е на ваканция във Венеция заедно със семейството си. Но когато един ден се озовава в 1499-та година, след като е бутната във водата и спасена от привлекателен млад мъж, започват нейните приключения . Момичето намира нови приятели и врагове, разкрива тайни и въпреки всичко, което и се случва, успява да се отърве невредима ( и естествено разбира, че я очакват още подвизи). 


Сюжетната линия е вълнуваща и написана така че лесно да грабне читателя. Действието се развива бързо, описанията са точно толкова, колкото да не ти доскучае от тях, а гледната точка на момичето е интересна и вълнуваща. Разбира се, както и в повечето романи от този жанр, има и романтика, но тя сякаш не е главната идея. 

Много се впечатлих от това как всички факти за Венеция са дадени ей така, между другото, но все пак ти е лесно да запомниш повечето от тях. Описанията на града и сградите наистина ме грабнаха, а начинът, по който беше описан животът по онова време, беше някак толкова реален. Сякаш всичко се случваше около мен. 

Виждането на Ана над нещата беше доста необичайно за мен. Не че така не се държи всеки втори тийнейджър, но някои от възгледите и ми се сториха доста интригуващи. Хареса ми и връзката и със Себастиано. Това че не си мисли колко е влюбена в него през цялото време ми се отрази добре.

Самият Себастиано от друга страна не участваше на толкова много моменти в книгата, на колкото очаквах. За мен лично по-интересни бяха второстепенните герои като Клариса и семейството, у което тя беше отседнала. 

Разбира се, не оставам без забележки, но въпреки това изключително много се насладих на времето, прекарано в четенето на този роман.

Препоръчвам на всеки, който си търси вълнуващи приключения и доза забавление. 
Чао!