Wednesday, 8 July 2015

Последните оцелели: живота, какъвто го познавахме от Сюзан Бет Пфефър

Пиша това ревю с голямо закъснение, тъй като се преместихме(изненада) и нямах свестен интернет в последната седмица. 

Безгрижният живот на шестнайсетгодишната Миранда приключва, когато огромен астероид удря Луната и я измества от орбитата ѝ. Цунамита помитат крайбрежията, земетресения пропукват континентите, вулканична пепел скрива слънцето и потапя земята в мрак. Тийнейджърката, която доскоро е изпълвала страниците на дневника си с притеснения за лоша оценка по математика и вълнения относно абитуриентския бал, сега споделя страховете си от гладна смърт и болестите, които изтребват голяма част от населението. Заедно с майка си и двамата си братя Миранда се бори за оцеляването си в този непознат, сякаш лишен от бъдеще свят. Едно момиче израства сред катаклизмите и се превръща в смела, самоотвержена млада жена, която се опитва да съхрани най-ценния ресурс на човечеството – надеждата.

Не знаех какво да очаквам от историята. Не бях чувала никакви конкретни мнения за романа, а не бях проверявала и в интернет. Но трябва да призная- останах приятно очарована. 

Авторката не набляга толкова на романса, колкото се фокусира над идеята за надеждата и способността на момичето и семейството му да не я губи по време на трудните времена. Градът, в който живее Миранда, е останал без никаква храна. Хората бързо са изкупили всичко нужно, ала все повече умират, разболяват се, епидемии върлуват, а никой не е подготвен за всичко това. Без електричество животът е почти невъзможен, а без вода- съвсем. Въпреки всичко момичето успява да запази надеждата, че утре нещата може да са по-добре. Никой не знае какво ще се случи нататък, но това значи ли, че човечеството трябва да се отчайва?

 Героите сами по себе си бяха впечатляващи. Главната героиня остава силна, въпреки че има и своите не толкова добри моменти. Научава се да прави жертви в името на семейството, разбира цената на живота. Продължава да мечтае за светло бъдеще, въпреки че е почти убедена, че такова няма да има. 

Мат, по-големият брат, е опора за семейството, а на Джони, по-малкият,  всички са заложили, че ще оцелее най-дълго.
Майката на Миранда силно ме впечатли с това колко силна остана и как, въпреки всичко, успяваше да се справи и да бъде човека, на когото децата не спират да искат да подражават.

Слава Богу спасението идва и накрая всички са сравнително добре, ала все още не са преминали през най-лошото.

Историята ме завладя още от самото начало и не ме изпусна от хватката си до самия край. Стилът на писане беше впечатляващ, а героите бяха точно това, което предполагаш, че ще бъдат, но все пак- интересни сами по себе си. 

Много се зарадвах, когато разбрах, че и другите книги ще бъдат издадени у нас, което се надявам да се случи скоро.

Благодаря на издателство "Ибис" за възможността.

Лека ви вечер!
ПП: докато пишех това ревю, котката ми се изниза през входната врата